вторник, 22 май 2012 г.

Земетресение, 22.05.2012, 3:00 АМ

Тази нощ силно земетресение, с неговия мощен тътен и звук, всяващ страх, ни събуди в 3:00 часа през нощта. Не мога да опиша ужаса, а и думите ми бягат, защото в момента пиша под стрес.
Преди още да узнаем, че сме НАД епицентъра си мислехме: "Колко ли е мощно земетресението, и къде се разразява тази мощ, за да се усеща толкова силно при нас?". Живеем в къща, буквално на земята, а мебелите трещяха, вратички се отваряха и се изсипваха разни неща. Не искам да си представям как е било по високите блокове.

Аз за първи път усещам силата на Природата в този и вид. Прочетох, че в Перник толкова силно земетресение не е имало от 1917г. Но статистиката и оценката на щетите ще оставя на други институции. Целта на тази публикация е друга - преразказване на преживяното от един обикновен човек, като малка частица от Природата.

Учили са ме как се реагира в такива ситуации, но повярвайте, главата ми беше празна от към мисли. Страхът от неизвестното, което предстои, обсебва тялото ти. Краката ти омекват, всичко в теб вибрира. Мозъкът мисли и се вълнува за хората, които обичаш - особено за тези, които не са до теб. А ако се случи детето ти да е в епицентъра на събитието, но не под крилото ти, то тогава и страх, и болка се умножават стотици пъти. Чакаш в телефонната слушалка да чуеш: "Добре сме!" и това е най-продължителното позвъняване. Треперещият глас на близките ти разтреперва и теб, но нали са "добре"

Това беше най-кошмарната ми нощ. Изглеждаше ми зловещо тъмно навън. И в тази тъмнина слушах  стоновете на нашата къща. Чувах звука на падащи предмети, на счупено стъкло, на падащи тухли и керемиди. Земята се тресеше и вибрацията пропълзяваше нагоре, през краката ми, та чак до върха на косата. Пишейки всичко това преживявам за втори път нощта. А не искам.

Не искам Природата да показва на хората колко са нищожни. Не искам, защото е страшно!

Не искам и хората да показват колко са "могъщи", като убиват животни (за развлечение), насекоми, птици. Унищожават гори и морета. Тровят всичко около себе си. Не искам, защото е страшно!
Искам добър, цял и щастлив живот за всички.

Днес успях да направя малко снимки на къщи, в близост до дома ми.











Витоша, днес по обедно време.

Моля се тази нощ да НЕ Е като предишната! Да е по-добра и спокойна - за всички вас!

-------------------------------------------------
23.05.2012г./ 10:02 АМ


Градът е полу - празен. Вчера, следобяд имаше няколко труса. Към 20:00 ч. се усети по-силно разтърсване на земята, но за кратко. Кратко, кратко, но пак ни разтрепери. През нощта, около 4:00, пак се усети. В момента вали проливен дъжд. Дано е без гръмотевици, че да не подскачаме и на тях. Току-що пак се усети слабо. Така ще е тези дни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

loading...

Абонирайте се за публикации

Въведете вашия e-mail:

Предоставено отFeedBurner

Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")