Последен, четвърти ден в Родопите. Ставаме рано, с идеята преди обяд да се разходим по екопътека "Каньонът на водопадите". Знаем, че няма да ни стигне време да извървим целия маршрут, но поне да зърнем част от тази красота. Момчето в хотела ни упътва и леко ни обезнадеждава, като казва, че лятото водата чувствително намалява и трябва да се качим доста по-нависоко, за да видим хубав водопад. Тръгваме с колата в посока с. Мугла. Една малка табела ни отклонява вдясно. Караме по доста разбит път, който става "доволно" тесен и се озоваваме точно под жълтата стрелка с надпис "Каньонът на водопадите".
Има място, къде да си оставим колата и хващаме гората.
Вървим по камениста пътека и се ослушваме за шум от вода, защото не виждаме никаква река. След 5 - 10 минути пътеката излиза успоредно на рекичка, която наистина се оказва маловодна. Въпреки това е приятно да вървиш под сянката на дърветата, заобиколен от зеленина и да чуваш лекото и сякаш мързеливо движение на водата.
Започнаха да се показват скокчета с мини водопадчета.
После дойдоха и дървените мостчета
Картината става все по-красива
и бистра
Най-после се оказваме пред по-голям водопад
А след още малко и пред още по-голям
Тук спряхме на оголените скали (при пълноводие ще е абсолютно невъзможно да съм така фронтално на водопада) и направихме доста снимки. Последна точка и се връщаме обратно. Над нас виждахме първата скална тераса, но времето ни притискаше здраво и се отказахме от нейното "покоряване". Не знам дали това е водопадът на Орфей - доста прилича на снимките, които съм гледала в нета, но не видях обозначителната табела (да вметна, че пътеката е маркирана и до тук не е трудна).
Обещаваме си да се върнем пак и дано. Смолян ми хареса, така, че е много вероятно да изпълним обещанието.
Прибираме се в хотела, бърз душ и освобождаваме стаите. Всичко е по график. Обяд в ресторант "Родопски кът", където ядохме много вкусни чеснови хлебчета.
На път за вкъщи минахме през Стойките, Широка лъка, Девин и язовир Въча. Но снимките в следващата публикация, защото тази ще стане дълга почти колкото маршрута "Каньонът на водопадите" :)
А сега моя опит за чеснови питки. Замесих обикновено хлебно тесто, без много екстри в него.
Продукти:
1 кг брашно (Ориентировъчно)
450 мл хладко прясно мляко (може 50:50 мляко-вода)
40 г мая (14г суха)
1 ч.л. сол
1 с.л. олио (за тестото)
1 с.л. оцет
1 с.л. захар
10 скилидки чесън (от дребния български!)
5 - 6 с.л. олио (за чесновата мазнина)
3 с.л. разтопено масло (може да се замени с олио или свинска мас)
допълнително олио за намазване на питките
- Разтворих маята в половината прясно мляко, добавих и захарта.
- Брашното изсипах в купа (винаги си оставям около 1 чаша брашно за доомесване) и сложих солта, олиото, оцета.
- Добавих разтворената мая и останалото прясно мляко.
- Замесих тесто с умерена твърдост. Не трябва да е много меко и лепнещо, но не трябва и да стои жилаво и твърдо. Оставих да втаса.
- През това време почистих чесъна и го счуках с малко сол.
- Към получената чеснова паста добавих 6 с.л. олио и малко разтопено масло.
- Откъсах 3 топчета с големината на топка за тенис (зависи с каква големина искате да са питките), разточих ги на питки.
- Всяка питка намазах с чисто олио и ги сложих една върху друга.
- Най-горната питка намазах с чесновата мазнина и прегънах на две. Отгоре пак намазах с чесновата мазнина.
- Пекох в предварително нагрята фурна, като веднага след поставянето на питките превключих само на долно нагряване, а след около 5 минути - само на горно (вече до апетитна зачервена коричка).
След като половината питки бяха готови, към чесновата смес сложих и счукани орехи. Така си направих и чеснови питки с орехи. И с формата си експериментирах - за това едни са кръгли, други на полумесеци, а трети като кърпички :)
Хайде да си призная, че на кръглата и мед сложих (плюс чесън и орехи), и много ми хареса :)
