четвъртък, 31 май 2012 г.

Супа от челядинки

Или сгряващи спомени от детството


Ако сте гъбари, знаете какво е удоволствието сами да си наберете и наготвите гъби. Една от любимите ми гъби за супа е челядинката.

Самата супа събужда мили спомени от времето, когато с татко обикаляхме ливадите и горите. Той ме научи да разпознавам някои гъби, научи ме и как се готвят. Никога няма да забравя вкуса на печурката, поръсена само със сол и пекната набързо на котлона. И тази, челядинковата супа, никога няма да забравя. Ето сега с всяка вкусена лъжица се пренасям там, в спомените от прекрасното ми детство.

Прозвънява телефонът ми. След земетресението от 22-ри, най-често чувам в слушалката: "Как сте?", "Усетихте ли го?", "Съобщиха ли магнитута, къде е епицентърът?"...
Но това позвъняване беше различно. Беше татко: "Тате, набрах челядинки!". Да, вече е така - нямам време, пораснах, имам други задачи, не ходя за гъби (или се случва много, много рядко). Но имах удоволствието да си сготвя тази сгряваща и ароматна челядинкова супа.

Продукти (приблизително):
600 - 700 г гъби челядинки
1 глава кромид лук (може и пера от пресен)
1 морков
150 г фиде или други дребни макаронени изделия
1 яйце
200г кисело мляко
1 с.л. брашно
лимонов сок
черен пипер
сол

Почиствам гъбите и ги измивам под течаща вода. Слагам на котлона тенджера с около 3 л вода да заври. През това време почиствам и нарязвам на дребно моркова и лука.

В кипящата вода слагам гъбите и зеленчуците. Посолявам. Варя около 15 минути. След това отстранявам от котлона.
В нагрят тиган запържвам половината част от фидето (пастата), с около 2 с.л. олио, до леко покафеняване (това не го правя винаги, но определено променя вкуса към по-добър).


Изсипвам запържените макаронени фигурки в супата, добавям и суровите. Пак поставям тенджерата на котлона и варя до полу-готовност на пастата.

Вариант 1 -------------------
Ако харесвате бистри супи (без застройка), тук трябва да изчакате сваряването на фидето (пастата) и сте готови. Ето така изглежда супата без застройка:


Вариант 2 -------------------
Аз предпочитам супи със застройка и продължавам с готвенето. Запържвам 1 с.л. брашно в малко олио. Разреждам с бульон от супата до получаване на рядка каша. Разбивам яйцето с киселото мляко и ги добавям на тънка струйка към кашата.

Бъркам непрекъснато и щом тази смес кипне я сипвам в супата. Варя до готовност на фидето (пастата). Наръсвам малко черен пипер, овкусявам с лимонов сок и супата е готова за сервиране.


Спомените продължават да напират. Ето, че сега се сетих за това стихче:
"-Катеричке смела, накъде така, 
тръгнала си рано с кошничка в ръка?
-Маминка ме прати в близката гора,
гъбки ЧУчулати  да и набера."

Това беше първото стихче на дъщеря ми в детската градина и го цитирам по спомени. Любимият момент ми е с "гъбки ЧУчулати" (разбирайте КАчулати) - мили спомени :)))
И тъй като наближава 1 юни, ще добавя в колекцията с поздравителни картички, една за ден на детето:



понеделник, 28 май 2012 г.

Кекс Йо-Мо с череши

Странно име, нали?
Не намерих как по друг начин да подскажа, че съм заимствала идея от Йоли (кекс със сусамки) и  рецепта от Мони (кекс Зебра). И така се получи името Йо-Мо (Йоли- Мони).

Кексът на Йоли, със сусамките, отдавна бях записала в любими, като за първи път видях рецептата при tillia (благодаря и на двете - за идеята и за споделянето).

Апетитното предложение на Мони за кекс Зебра ме грабна онзи ден и не можах дълго да му устоя.

А черешите... Те стояха самотно в купата и реших да ги включа в ансамбъла.
Рецепта няма да пиша - може да си я вземете от тук. При мен шарките не са тип "зебра", но това не е от значение.
Сусамките и черешите (предварително оваляни в брашно) разпределих върху суровата смес. Боднах и няколко изостанали бадеми:


Ето го и "Йо-Мо", готов за хапване:




Рецептата на Мони е страхотна. Получи се изключително вкусен кекс.
Сусамки по принцип много обичам и те допринесоха за едно по-нестандартно вкусово допълнение на кекса. Черешите са друга добра нотка - толкова популярна, че не се нуждае от дефиниция. И бадемите - и те са от популярната част. Всичко в комплект беше чудесно и най-сърдечно благодаря на Йоли и Мони.


неделя, 27 май 2012 г.

Дамски каприз с пресни ягоди

Имало едно време... един семпъл, но много популярен сладкиш - Дамски каприз. И аз, в това минало време, не веднъж и дваж съм си хапвала с удоволствие от него. Няма начин да не го познавате (под това или друго име).
И ето, че пак се сетих за него, но го направих в нов вариант. И пак е семпъл, и пак е вкусен, и изобщо не е капризен, но запазих в името "каприз".

Продукти:
3 яйца
2 ч.ч. захар
2/3 ч.ч. олио
1 ч.ч. (200мл) прясно мляко
щипка сол
ванилия
1 бакпулвер
брашно за кексово тесто (от 2 и половина до 3 ч.ч)
500 - 700г пресни ягоди (може и горски)

И приготвяне:
Разделям белтъците от жълтъците. Белтъците слагам задължително в суха купа и ги разбивам на твърд сняг с 2/3 ч.ч. захар (ако са по-едри яйцата слагам повече).
В друг съд разбивам жълтъците с 1 ч.ч. захар до побеляване. Добавям олиото на струйка, като продължавам да разбивам. Разтварям бакпулвера в прясното мляко, разбърквам и изливам при жълтъците. Слагам 1 ч.ч.брашно, щипка сол и аромат ванилия (от капсулка 1/3 или на прах 2 бр.). Разбърквам хубаво сместа и след това добавям отново брашно (лъжица по лъжица) за достигане на нужната гъстота.
Изливам кексовата смес в тавичка (предпочитам на дъното да сложа пекарска хартия, но при липса, намазвам с олио и поръсвам с брашно). Слагам в предварително нагрята до 200 градуса фурна (и НЕ сядам пред компютъра).  Готовността на кексовия блат проверявам с клечка за зъби (ако е суха след бодване в средата на кекса, значи е опечен). Изваждам го и намалявам фурната на 150 градуса.
Върху горещия кексов блат, разпределям пресните ягоди (почистени и нарязани на половинки или четвъртинки). Наръсвам ги с кристална захар (останалата 1/3 ч.ч.). Върху тях разпределям белтъчния сняг и връщам във фурната за кратко (до порозовяване и стягане на белтъците).

Ягодите пуснаха ароматен сок, който естествено попи в блата и сладкишът стана приятно сочен. Толкова сочен, че вече важи: "Имало едно време, един дамски каприз с пресни ягоди".

събота, 26 май 2012 г.

Теглена баница

Автентичната българска баница за мен е "висш пилотаж" в кухнята. Тънкото, чак до прозрачност, разточване на корите, винаги ме е тормозело с въпроса "как?". И знам, че отговорът се крие в многократната тренировка, но кога да "тренирам" в това забързано време. След два, почти успешни (да не кажа неуспешни), опита не съм се захващала с точене на кори за баница.
Да поясня, че говоря за този вид баница, на която корите се замесват само от брашно, сол и вода.

Наскоро видях рецепта с включена мая в тестото и бях сигурна, че крайния резултат ще е добър, дори и да не направя корите прозрачни. И наистина беше повече от добър, направо чудесен. Ето снимка (клик върху снимката, ще ви отведе към източника на рецептата):


А днес реших да намаля грамажа на маята (постепенно да се доближавам до "брашно, сол и вода") и да тегля до колкото сили имам. Силите ми се оказаха по-големи от тези на корите и цъфнаха едни дупки. (Нали се сещате, че съм снимала най-хубавата кора:))


А хем внимавах. Но поне успях да направя доста тънки кори и баницата в крайна сметка беше добра. (Но все пак маята ми помогна малко. Ако я нямаше щях да имам по-дебели и глетави участъци по края. Трябва ми още практика.).

За тестото използвах:

  • 500 г брашно
  • 1 ч.л. сол
  • 1 с.л. оцет (Казаха ми, че помагало на тестото да е по-еластично. Оцетът повишавал глутена на брашното. Не съм специалист и дано, ако са глупости тези твърдения, да не ми се смеете. Не знам дали си въобразявам, но с добавка на оцет ми стават по-хубави тестата за хляб, пити и баници).
  • 1 ч.л. суха мая (само толкова)
  • Хладка вода (за получаване на тесто за точене).


Плънката при мен е от сирене, яйца и малко кисело мляко (съвсем ориентировъчни количества за тази доза тесто - 300г сирене, 2 яйца, 2 с.л. кисело мляко).
Използвах смес от краве масло и олио за намазване на корите.

И така, замесих си аз тесто от посочените продукти, като предварително разтворих маята в 1ч.ч. хладка вода. Допълнително наливах пак хладка вода, на етапи, за да достигна нужната плътност. После разделих на 5 питки, омесих ги хубаво на топчета, завих ги с кърпа и ги забравих за един час.

След това окупирах цялата маса, запретнах ръкави и се захванах с тегленето. Първо си помогнах с точилката, доколкото умея и после продължих с разтягане. Оставих кората за около 5 минути да засъхне.
Върху разтеглената кора наръсих мазнина и част от плънката. Увих на хлабаво! руло и преместих в тавата.

Готовата баница преди печене изглеждаше така. Преди да я пъхна в нагрятата фурна, я оставих малко, за да има време да втаса (то не беше същинско втасване, защото маята е много малко). Отгоре полях с мазнина:


След печене си е направо красавица (поне на мен така си ми изглежда, че доста труд хвърлих по нея):

Хапвайте, докато е топла!

четвъртък, 24 май 2012 г.

Палачинки с винен сос

Вчера пуснах публикация за обличане на бутилка. Днес съвсем логично ми се струва да  я съблека и да пусна духа от бутилката в един сладък винен сос.

Доста отдавна, в едно предаване на "Бон апети", Мария Гроздева представи една рецепта за карамелизирани палачинки.
Веднага изпробвах рецептата и останах повече от доволна. На мъжа ми, нещо не му беше баш по вкуса, но не отказа втора порция :)

С времето променях това-онова, най-вече според наличностите, които се намираха у дома. Вчера се сетих за тези палачинки, приготвих ги и споделям варианта с вас.


За палачинките:
1 яйце
2 с.л. захар
1/2 ч.ч. газирана напитка, вода (или прясно мляко)
1/2 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. бакпулвер
щипка сол
брашно (за тесто по-гъсто от палачинково)

За винения сос:
150 мл червено вино (ползвам домашно)
120 мл вода
1 ч.ч. плодове по избор (ягоди, малини, къпини, вишни ...) - в случая с ягоди и череши.
1 ч.л. канела на прах
1бр. карамфил, 1бр. кардамом
1 ч.ч. захар
40 г нишесте (с вкус по избор - ванилия, малина, ягода)

За гарниране:
Сладолед (по желание)
Пудра захар

Начин на приготвяне:
Разбивам яйцето със захарта (не е необходимо да се разбива до побеляване). Сипвам газираната напитка, киселото мляко и разбърквам. Слагам 4 с.л. брашно, върху което наръсвам бакпулвера и солта. Пак разбърквам. Продължавам да добавям брашно лъжица по лъжица, докато не получа тесто по-гъсто от палачинково и малко по-рядко от кексово. Съжалявам, но нямам навика да меря точни количества.

Оставям сместа около половин час и след това пържа малки палачинки, в намазнен тиган.


Слагам виното, захарта и всички подправки на котлона. Загрявам до кипване. Отстранявам карамфила и кардамома. Добавям плодовете, след това и нишестето, разтворено във водата.
Разбърквам постоянно, до повторно кипване и свалям от котлона.

Сервирам палачинките под "сняг" от пудра захар, с горещ винен сос.


Ако имам, слагам и топка сладолед.


Да ви е сладко!



сряда, 23 май 2012 г.

Шампанско под прикритие

Много се двоумях дали да пусна тази публикация.
Първо защото снимките, които имам са от едно далечно време, когато качеството на цифровите апарати е неприемливо (вече)  за наши дни (не, че след някоя и друга година и на днешните няма да намираме кусур).
И второ, защото нямам снимки на отделните етапи.

Но реших, че все пак мога да споделя идеята. (Особено след земетръсната нощ - добре ще ми се отрази по една напитка :)).

Знам, че има много умеятелни хора, които няма да ги затрудни липсата на някоя и друга подробност около направата. Опитах се да пресъздам технологията чрез графични изображения за внасяне на допълнителна яснота.
Но за изпълнението трябват знания по технология и умения по шиене на облекла.
Определям степента на сложност като "трудна" (има изпипване на малки елементи, оразмеряване на кройки и други пипкави неща по естетиката).

Когато бях студентка, редовно си купувах списание "Burda". В един незапомнен брой, на някоя от последните страници, в едно малко каре, имаше снимка на облечена бутилка шампанско. В института (след съпротивлението на материалите, теория на машините и механизмите - уф, като се сетя колко досадни ми бяха) вече изучавахме неща, които ме вълнуваха - проектиране, моделиране, конструиране на облекла. Веднага реших да приложа знанията си, защото в "Бурда" нямаше приложени кройки. Купих бутилка шампанско и набързо и взех мерките. После се впуснах в приключението по обличането ето така:

Етап 1: Създаване на кройки (те изглеждат приблизително така, но скиците не са в мащаб (т.е. не можете да ги уголемите до желан размер и да ги ползвате)).
Кройки за сакото на бутилката - Избирам твърд и устойчив плат (ще го наричам по-нататък в публикацията "основен").
----------------------
 Папионката и връзките аз ги правя от кожа, но може да се скроят и от основния плат.
----------------------
Кройки за ризата на бутилката - Избирам тънък плат (от типа "поплин", басма или др.).
----------------------
Етап 2: Кроене
Основен плат - Предната част се скроява в 2 броя, огледално разположени. Гърбът в 1 брой, но на гънка. От основния плат се скрояват още 2 бр. за яка, 2 бр. мостри, 1 филетка за джобче.
Сумата от ширините на кройките в долната част трябва да е по-голяма от обиколката на бутилката (в долната част, при дъното). Това е така, защото към кройките трябва да има включена резерва за шев (от 0,80 до 1,00 см), резерва за закопчаване (около 2 - 2,50см) и добавка за свобода (1,00 - 1,50см) 
Пример: 
Обиколка бутилка < 2 х Ширина предна част + 1 Ширина гръб
Ширината на "раменете" на бутилката > Обиколка бутилка

Плат за ризаПредната част се скроява в 2 броя, огледално разположени. Гърбът е цял. Яката е едно правоъгълно парче.

Подлепващ материал - Необходим е за по-добър външен вид, но в зависимост от дебелината и твърдостта на основния плат, може и да се пропусне.
----------------------
Етап 3: Изработване:

1. Подлепване (ако се прави) на посочените детайли
----------------------
2. Подготовка на малките детайли
Изработване на филетка
Изработване на яка за сако и  риза
----------------------
3. Съединяване на предни части и гръб от основен плат.

----------------------
4. Пришиване на яката от основен плат

----------------------
5. Монтиране на мостри

----------------------
6. Изрязваме част от резервите по ъглите, обръщаме и гладим.
7. Пришиваме филетката, като слагаме парче плат (от този за ризата), имитиращо кърпичка

----------------------
8. Съединяваме предни части и гръб за риза.

----------------------
9. Монтираме яката и оформяме линията на закопчаване (тук не е нужно да има действително закопчаване. Аз правя имитация и оформям предния борд).

----------------------
10. Изработваме папионката. (Предпочитам да я правя от кожа, за да си спестя шиенето и по-следващото оформяне на този малък детайл).

----------------------
11. "Обличаме" ризата.

----------------------
12. След това и сакото

В областта на раменете слагам вата за по-обемно и добро оформяне на сакото в тази част.

----------------------
13. Подгъваме сакото, съединяваме подгъва на сакото и този на ризата. Може да фиксираме сакото и ризата в областта на яката (но със скрит бод). Пришиваме копче на сакото (по желание и ако не ви е писнало до тук, може и на ризата).
----------------------
Когато ми се наложи пак да обличам бутилка, обещавам да сложа по-качествени снимки.





вторник, 22 май 2012 г.

Земетресение, 22.05.2012, 3:00 АМ

Тази нощ силно земетресение, с неговия мощен тътен и звук, всяващ страх, ни събуди в 3:00 часа през нощта. Не мога да опиша ужаса, а и думите ми бягат, защото в момента пиша под стрес.
Преди още да узнаем, че сме НАД епицентъра си мислехме: "Колко ли е мощно земетресението, и къде се разразява тази мощ, за да се усеща толкова силно при нас?". Живеем в къща, буквално на земята, а мебелите трещяха, вратички се отваряха и се изсипваха разни неща. Не искам да си представям как е било по високите блокове.

Аз за първи път усещам силата на Природата в този и вид. Прочетох, че в Перник толкова силно земетресение не е имало от 1917г. Но статистиката и оценката на щетите ще оставя на други институции. Целта на тази публикация е друга - преразказване на преживяното от един обикновен човек, като малка частица от Природата.

Учили са ме как се реагира в такива ситуации, но повярвайте, главата ми беше празна от към мисли. Страхът от неизвестното, което предстои, обсебва тялото ти. Краката ти омекват, всичко в теб вибрира. Мозъкът мисли и се вълнува за хората, които обичаш - особено за тези, които не са до теб. А ако се случи детето ти да е в епицентъра на събитието, но не под крилото ти, то тогава и страх, и болка се умножават стотици пъти. Чакаш в телефонната слушалка да чуеш: "Добре сме!" и това е най-продължителното позвъняване. Треперещият глас на близките ти разтреперва и теб, но нали са "добре"

Това беше най-кошмарната ми нощ. Изглеждаше ми зловещо тъмно навън. И в тази тъмнина слушах  стоновете на нашата къща. Чувах звука на падащи предмети, на счупено стъкло, на падащи тухли и керемиди. Земята се тресеше и вибрацията пропълзяваше нагоре, през краката ми, та чак до върха на косата. Пишейки всичко това преживявам за втори път нощта. А не искам.

Не искам Природата да показва на хората колко са нищожни. Не искам, защото е страшно!

Не искам и хората да показват колко са "могъщи", като убиват животни (за развлечение), насекоми, птици. Унищожават гори и морета. Тровят всичко около себе си. Не искам, защото е страшно!
Искам добър, цял и щастлив живот за всички.

Днес успях да направя малко снимки на къщи, в близост до дома ми.











Витоша, днес по обедно време.

Моля се тази нощ да НЕ Е като предишната! Да е по-добра и спокойна - за всички вас!

-------------------------------------------------
23.05.2012г./ 10:02 АМ


Градът е полу - празен. Вчера, следобяд имаше няколко труса. Към 20:00 ч. се усети по-силно разтърсване на земята, но за кратко. Кратко, кратко, но пак ни разтрепери. През нощта, около 4:00, пак се усети. В момента вали проливен дъжд. Дано е без гръмотевици, че да не подскачаме и на тях. Току-що пак се усети слабо. Така ще е тези дни.
loading...

Абонирайте се за публикации

Въведете вашия e-mail:

Предоставено отFeedBurner

Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")