четвъртък, 31 януари 2013 г.

Пиле в кора от хлебно тесто, по рецепта на Ивана

Петъчно, на трапезата ми, като виртуален гост присъстваше Ивана, чрез нейната прекрасна рецепта за пиле в кора.


Ароматно, крехко и сочно, в компанията на хрупкаво хлебче - така най-скромно мога да опиша  вкуса. Изумително е! Видях, че рецептата участва в конкурс и бързах да гласувам с две ръце, но ме шляпнаха - не може с две, само с една :)

Спазих си всичко по указания на Ванчето, само тази, така популярна, салвия я нямам и не я сложих. Мотивирано си поръчах семена от този градински чай (най-накрая, че от кога се каня)  и сега трябва търпеливо да чакам момента, в който ще си бера пресни листенца от градината.

Ще си позволя да копирам продуктите:


За тестото :
600 гр. брашно
1 равна с.л. сол
20 гр. мая (кубче)
1 ч. л. захар
300 мл. хладка вода
3 с.л. зехтин

За пилето :
пиле около 1.600
розмарин ,салвия (аз сложих два резена лимон) , дафинов лист
скилидки чесън , сол, чер пипер

Замесваме първо тестото:

  • Разтваряме маята в хладката вода, заедно със захарта.
  • Добавяме зехтина, брашното и солта.
  • Замесваме тесто, като за хляб. Оформяме на питка, намазваме със зехтин и оставяме да втасва.
Подготвяме пилето:
  • Измиваме хубаво пилето и оставяме да се поизцеди.
  • След това го посоляваме от вътре и от вън. Наръсваме и черен пипер (количеството според вкуса)
  • В кухината на пилето слагаме 5-6 скилидки чесън, стрък розмарин, 1 дафинов лист, няколко листа салвия (която аз нямах и в замяна сложих 2 резена лимон)
  • Кръстосваме му крачетата (това упражнение го пропуснах :) и грешката видях едва като го увих в тестото и кокалите му щръкнаха)
Обличаме му премяната:

  • Тестото размесваме повторно и разточваме на кора (да не е много тънка), достатъчно голяма, за да завием пилето в нея.
  • В средата на кората слагаме пилето, с гърдите надолу и завиваме като плик.
  • Поставяме го в тава (най-добре застлана с хартия за печене), като го обръщаме с гърдите нагоре, а прихлупените краища на тестото да остават отдолу. (Вижте и начина на завиване при Ивана - тя не го обръща, а директно го покрива с тестото и краищата подпъхва отдолу). Завивайте както ви е удобно - важно е да не настине пилето :)) 

Вижте на моето как му се вирнаха крачетата и ми разкъсаха кората. Лепих, лепих, замазвах дупки, но по някое време във фурната пак се отвориха. Много е важно кората да е цяла, за да се задуши хубаво в нея пилето.
  • Поставяте в студена фурна и настройвате градусите на 160 - 180 градуса по Целзий.
  • Печете около 2 часа (по съвет от блога на Ивана на килограм пиле - 1 час във фурната, но аз го държах повече. Пилето ми беше 1, 5 кг и пекох около 2 часа и половина, като по някое време захлупих кората с фолио, за да не прегори)
  • Изваждате от фурната, сервирате цяло в подходяща чиния или плато, отрязвате малко капаче, изчаквате реакцията на дегустаторите, която ще ви погъделичка много приятно и после се "наслаждавате на този разкош" (така каза Ивана, така и направих :))






понеделник, 28 януари 2013 г.

Шоколадова целувка

Много нежна и много шоколадова!
Кара те да затвориш очи, като при първа ученическа целувка, да загубиш ума и дума, да се отдадеш и игнорираш околния свят.

Това е един от любимите ми десерти, който открих в сайта на Веселият готвач (там съм сложила и снимка на вариант с бял крем). Приготвяла съм го много пъти и тъй като е без брашно съм си го сложила в категория "подходящ при диети" :))) Знам, че ще реагирате отрицателно - толкова много шоколад??? Каква ти диета? Но ако успеете да контролирате количеството (при употреба веднъж месечно) няма да ви навреди, само ще оправи настроението ви. Гарантирано!
Представям ви моят анти-стрес десерт :)


Ето и продуктите (с малки промени от мен):

За блатовете:
5 яйца
200г натурален шоколад
70г меласа (или кафява захар)
1 равна ч.л. разтворимо кафе
щипка сол

За крема:
300 г шоколад
200 мл сметана
30 мл мляко


Начин на приготвяне на крема:
Изливаме сметаната в подходящ метален съд, слагаме шоколада, начупен на парченца и млякото. Загряваме и бъркаме до пълното разтопяване на шоколада.
Оставяме да изстине и прибираме в хладилник.


Начин на приготвяне на блатовете:

  • Включваме фурната на 180 градуса, да нагрява, докато приготвим тестото.
  • Разделяме белтъците от жълтъците. 
  • Разбиваме първо белтъците на плътен сняг със солта и меласата (използвам миксер, но този път ми отне повече време, отколкото при разбиване със захар).
  • Разбиваме жълтъците до побеляване (не мия бъркалките от белтъчното разбиване)
  • Разтопяваме шоколада на водна баня.
  • Заливаме кафето с 2 с.л. топла вода и разбъркваме.
  • Към жълтъците изливаме разтопения, но леко охладен шоколад на струйка и разбиваме с миксера. 
  • Сипваме и кафето към жълтъците и пак разбиваме.
  • С лъжица добавяме белтъците на етапи и разбъркваме нежно до пълното им поемане.



Формата за печене ми е с диаметър 25 см. (по-удобно се работи, ако е с падащи стени)
Изрязвам два кръга от хартия за печене, слагам ги на дъното на формата, леко ги подмазвам с олио и ръся малко брашно.
Изливам половината от шоколадовата смес и слагам в загрятата фурна.
Пека до суха клечка, като първата проверка е на 10-тата минута (друг начин на проверка е с лек натиск (с върха на пръстите) в средата на блата - усеща се отпор и пръстите не пропадат).
Времето за печене е от 10 до 15 минути.

Готовият блат е много крехък и чуплив. С нож отлепваме, ако се е залепил за стените на формата и директно обръщаме върху поднос или голяма чиния (повече не може да го местите - чупи се). Внимателно отстраняваме хартията. Изпичаме и втория блат (оставяме го да изстине във формата, до сглобяване на тортата).

Силно изстудения крем изваждаме от хладилника и разбиваме за кратко с миксер, да стане по-въздушен и пухкав.
Втори вариант за крем: 300г натурален шоколад, 120 - 150 мл прясно мляко (за количеството не съм съвсем сигурна - добавям на око, но горе-долу толкова мляко ми отива). Разтопяваме шоколада с млякото и охлаждаме (ако е прекалено гъст загряваме повторно на водна баня и добавяме малко прясно мляко, ако е рядък - коригираме с още шоколад). Нанасяме на тортата.

Върху първия блат намазваме половината от крема (в случая този, с участието на сметана):



Отгоре слагаме втория блат, отстраняваме хартията за печене и мажем с крем.




Наръсих с кокосови стърготини и не съм работила повече по външния вид :)
Прибрах в хладилника, до момента на сервиране.




Ето го и под формата на мъфини - едните с втория вариант на крем, който споменах по-горе, а другите без крем (само за мен :))



Изпращам ви по една въздушна шоколадова целувка:


08.03.2015

  • Добавих 2 с.л. брашно към тестото.
  • Изпекоха на един път цялото тесто, оставих да изстине и разрязах на два блата.
  • Блатът си запазва нежната структура, но е по-устойчив и по-лесен за работа.
  • Топчетата за украса са с карамелен вкус. Описани са в тази публикация: Букет от мъфини


петък, 25 януари 2013 г.

Сапарева баня и вилно селище "Парка"

Това си направих за подарък за рождения ми ден - почивка. Традиция, която въведох след един много щур купон, преди около 5 - 6 години, в който всички щуротии бяха за моя сметка. Изкарахме си много хубаво, с много приятели, но като се огледах май истински хубавото беше повече за другите, отколкото за мен. Та от тогава рождения ми ден е празник само за най-близките ми, а подаръкът, който искам е... почивка. Така се променят желанията с порастването :)

Избирам Сапарева баня, като сравнително близко място.


На вилите попадам случайно в нета и се чудя що за име е това "Парка" (първоначално го прочитам като "папка"). Отворих сайта от любопитство и до този момент изобщо не ми беше хрумвало, че може би близостта им до градския парк е дало името им :))
Харесват ми на снимка. Търся коментари - бедно, но все хубави. Позвънявам - няма свободни места за събота. Отказвам се. Приятният и дружелюбен глас в телефона звучи още в ушите ми. Това ме накара да променя деня, но не и мястото.  Пак звъня: "А неделя ..."

И ето ни тук:

Беше много спокойно. Бяхме само ние (групичка от 6 човека) и кучето, което си поигра с това на стопаните.

Какъв снежен човек си направихме :) Дали да не се разпишем с едно припикаване?

Снегът правеше картината още по-красива.
Къщичките са 4 (от които мисля 3 се дават на хотелски принцип), като може да наемете стая, цял етаж или къща. Отопляват се с камина (поне нашата беше така) и уюта е неповторим. Има кухненски кът с мивка, посуда всякаква, хладилник, но няма печка. Ориентирахме се към барбекюто (има го пред всяка къща) за спасяване от глада. 


От този басейн, който иска може да си хване пъстърва и да се наслади на прясна рибка. Аз обаче не го мога. И риболова, и това да изям нещо, което е било живо пред очите ми. 


Между къщичките има достатъчно пространство, което гарантира спокойствие и при пълна заетост. (На нас, като единствени наематели ни беше супер спокойно).
Снимах всички къщички, без една (тази на собствениците):






Хората, които ни посрещнаха бяха много любезни и сърдечни (не изкуствено и по задължение, а истински). Едва ли ще прочетат това, но имам потребност да кажа: "Благодаря ви и пак ще се видим" (живи и здрави).

Подозирам, че лятно време градината е цветен рай. Но и под снега прозираше, любовта, с която е правено всичко.




Новият ден (и новата седмица) започна с ярко януарско слънце и чаша топло кафе на верандата. Снегът се стопи до обяд и взех да си мисля, че е навалял само за да ми достави удоволствие с красотата си.


Ето с тази красота:







И няколко снимки и от града:
Гейзерът , с температура над 100 градуса по Целзий
Гейзерът

Църква Св. Никола

Център
Ако ви се прииска да хванете гората, това е добра отправна точка.
Ако имате нужда от топъл басейн и други глезотии - намират се (похвалиха ми един хотел, но нямам лично мнение).
Ако ви се прииска да си пиете винце с приятели в домашна обстановка, препоръчвам вили "Парка".
Важно е настроение да има! Пожелавам ви го от сърце, където и да сте!


сряда, 23 януари 2013 г.

Чушки пълнени с киноа и сирене

Чушки и сирене - класика.
С малко вмешателство кривваме и разнообразяваме класиката.
Обогатих с киноа, пържена шунка и пържен кромид лук. Идеята за "уплътняване" с киноа дойде след като видях, че сиренето няма да ми е достатъчно за всичките чушки, които бях подготвила.



И така, ето продуктите (за 4-5 порции):
8-10 печени и обелени чушки
1 к.ч. киноа
300 - 400г бяло саламурено сирене (аз ползвах краве)
2 яйца
100 - 150 г шунка (бекон)
1 средна глава кромид лук
2 скилидки чесън
2-3 щипки черен пипер
галета
олио

Приготвяне:
Изплакваме киноата с хладка вода (2-3 пъти). Слагаме 1 л вода да кипне.Добавяме киноата и сваряваме до готовност (става бързо, около 10-15 мин). Изцеждаме.

Шунката нарязваме на тънки лентички. Почистваме лука и също го нарязваме. Загряваме малко олио в тиган и слагаме първо лука. Щом омекне и промени леко цвета си добавяме и шунката. Пържим до апетитен, кехлибарен загар на лука. Оставяме да изстине.

С вилица намачкваме сиренето, добавяме чесъна, нарязан на ситно и яйцата. Хубаво разбъркваме. Добавяме изстиналите киноа, шунка и лук. Подправяме с малко черен пипер. Разбъркваме и с тази смес пълним чушките.

Подмазваме тавичка с олио и ръсим малко галета на дъното. Подреждаме чушките. Изливаме тънка струйка олио върху тях и отново ръсим галета.


Печем във фурна и сервираме топли. Вървят с прясна доматена или зелена салата, както и с доматен сос с чесън.


Плънката е приятна, макар и по-плътна от стандартната със сирене и яйца. Може да променяте пропорционалното съотношение на отделните продукти и така ще "извикате" нов вкус. Може да добавите нещо от себе си в плънката или да спестите даден продукт.  


Това ястие е от новия ми хранителен режим, към който ще се придържам известно време, до "изтриване" на следите от лакомията ми преди и по време на отминалите вече празници. Рецептата е богата на белтъчини и бедна на  въглехидрати. За намаляване на мазнините използвах шунка (не бекон), нискомаслено сирене (може и извара, но аз не я обичам) и оскъдно количество мазнина за запържване и печене.

събота, 19 януари 2013 г.

Ориз с месни хапки и зеленчуци - мъжка кухня

Ако предпочитате повечко месце, заглавието ще се промени на "Месни хапки с ориз" :)  При нас веднъж бие на ориз, друг път на зеленчуци, трети - на месо. И всеки път е различно, но много вкусно.
Това е ястие, което мъжът ми обича да готви. Той рядко се изявява в кухнята, но сега сосовете Kikkoman го активираха. Даже го приготви два пъти в рамките на месец. Първият път, защото му казах, че много ми се е дояло от тази негова вкусотия и втория, защото го помолих да се включи с рецепта за Kikkoman :)


Продуктите са без точни количества:
Свинско (от бут, врат или филе) или пилешко месо.
Сварен ориз (като обем два пъти повече от месото)
Гъби печурки (с кралските става най-ароматно) - 1/3 от количеството месо
Червени месести чушки - около 1/3 от количеството месо
Кашкавал
Кромид лук
Черен пипер
Сол
Соев сос Kikkoman
Сос Teriyaki на Kikkoman
Вариант - микс от зеленчуци (грах, царевица, моркови)

Начин на приготвяне:


  • Месото се нарязва на хапки, лукът на полумесеци и се смесват. Слага се малко сос Терияки, черен пипер и се разбърква. Прибираме в хладилник, за около час.




  • Чушките се нарязват на лентички, гъбите на филийки. Като гъбите ги напръскваме със сос Терияки или соев.




Снимките по-долу са на вариант без чушки, а с микс от грах, моркови, царевица и картоф. На мен лично с чушки ми е по-вкусно.


  • Загряваме олио в тиган и слагаме маринованото месо и лук да се пържат. Посоляваме леко и държим на котлона, като бъркаме от време на време, до хубава зачервена коричка.
  • В друг по-дълбок съд или тенджера загряваме още малко олио. В него запържваме зеленчуците.
  • Гъбите слагаме на края за съвсем кратко (да си пуснат сока). Добавяме и месото, разбъркваме и сваляме от котлона.




  • Разстиламе сварения ориз в тава, слагаме малко соев сос, месото със зеленчуците и разбъркваме.


Ето снимка и с чушки:


Ястието може да се остави в тавата, да се настърже кашкавал отгоре и да се запече набързо, на горен реотан или грил, само до разтопяване на кашкавала.

Може да се разпредели в купички или гювечета, пак да се сложи кашкавал и да се запече.


Или да се оформи на купички в чиниите, пак с кашкавал и запичане.


Веднъж даже главният готвач чукна яйчице към пържените чушки и си спомням, че пак беше много вкусно. Търпи разни вмешателства тази рецепта, но на мен най-вкусно ми е със свинско, гъби, ориз, червени чушки и кромид лук. И... когато мъжът ми я готви :))

loading...

Абонирайте се за публикации

Въведете вашия e-mail:

Предоставено отFeedBurner

Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")