вторник, 26 февруари 2013 г.

Пилешки хапки ''Нежност'' с микс от зеленчуци

Понякога попадам на книги, които ме привличат повече от кухнята и готвенето от приятно се трансформира в досадно задължение. Три вечери поднасях гювечета, две - пържени яйца, салати и други бързи залъгалки. Днес изхитрувах пак с нещо бързо, но с "по - тежка" визия. Щом предизвика въпроса: "Прочете ли си книгата?" :)) 

Рецептата за пилешките хапки е една от любимите ми. Оригиналното и име е "Пилешки котлети Нежност", а за първи път я видях и изпробвах от сайта на "Веселият готвач". Може да се направят на големи, колкото длан "котлети" или на малки хапки, както в случая. 



Продукти за пилешките хапки:
400 г пилешко месо
3 пълни с връх с.л. майонеза
2 белтъка (или 1 цяло яйце)
2 с.л. сос Терияки на Kikkoman
3 с.л. натурално нишесте
черен пипер, сол

Приготвяне на хапките:
Месото се нарязва на дребни парчета.
Поръсва се с малко сол, черен пипер и сос Терияки.
Добавят се майонезата и белтъците. Разбърква се.
Слага се нишестето и пак се разбърква хубаво. Оставя се на студено за минимум 2 часа.
В тиган загряваме олио. С лъжица загребваме от сместа и пържим.



Продукти за зеленчуковия микс: 
4-5 червени чушки
4 средни по големина глави кромид лук
1 голям морков
220 г стерилизирани гъби (ако са пресни около 350г)
90 г кълнове от боб мунго
3 скилидки чесън
1 тънък резен корен джинджифил
2 с.л. захар
3 с.л. ябълков оцет
3 с.л. соев сос Kikkoman
180 мл смлени домати
2 с.л. кетчуп
1 с.л. фъстъчено (слънчогледово) олио


Приготвяне на зеленчуците:
Запържваме в малко олио нарязаните чушки, след това добавяме морковите (нарязани на пръчици) и лука (на полумесеци).
Изчакваме лука да се запържи и добавяме гъбите и кълновете.
Добавяме 1 с.л. соев сос, пържим още малко и отстраняваме от котлона. Сол добавяме само, ако има нужда.

В друг тиган загряваме фъстъченото (може и слънчогледово) олио.
Слагаме ситно нарязаните чесън и джинджифил.
Пържим за кратко и добавяме последователно захарта, оцета, 2 с.л. соев сос и смлените домати.
Изчакваме доматите да се сгъстят и добавяме кетчупа.

Изливаме доматения сос при другите зеленчуци.



Количеството е за около 4 - 5 порции.
Да ви е сладко!
А аз си подхващам книгата :)

сряда, 20 февруари 2013 г.

Шоколадови къпкейкчета с карамел и време за безвремие

Бягам, бягам и все към теб се връщам мое ежедневие. С тази разлика, че всяко едно връщане е по-тромаво, по-неорганизирано, с преодоляване на емоционално съпротивление, с прескачане на ангажименти (които рано или късно пак изплуват и трябва да се свършат). За 14-ти избягах към Огняново. А в понеделник двата не изработени делнични дни (14 и 15-ти) се стовариха с пълна сила.

Огняново не е от любимите ми дестинации, защото освен да киснеш по басейни няма какво друго да правиш. Това с кисненето го обичах много, до преди да ми омалее банския. Сега залагам на разходки. Добре, че наблизо са Гоце Делчев, Лещен и Ковачевица. Последните ми действат много зареждащо, с усещането за безвремие (този път отидохме само до Лещен). Уютно ми е по каменните улички, притиснати от стари зидове, сред старинните къщи, с фенери от кратунки, с мирис на старо дърво, мъх и лишеи. И тишина..., и едни други неща, които не се предават с думи.





Добре, че са изместили пътя в страни от циганската махала, иначе щях да пропусна Лещен. Миналия път минахме точно по средата и трябваше да дадем предимство на две ромчета, които се возеха на метално корито. Други се клекавеха на високи токчета по пътя, та и тях трябваше да пазим. А ако се наложи да спреш колата, за секунди се струпват пред нея и започват нахално да просят. Ако се противиш идват големите татко, чичо, дядо... (това го преживяха наши приятели, а явно не само те, щом са вложили в нов път).

В Лещен обичам гледката от глинената къща:


И самата къща:




Гоце Делчев също ми хареса като град. Доста ми хареса. Много чистичко беше навсякъде. А паркът им е страхотен.
Паркът

Парк, Гоце Делчев

С любов...

В близост до хотел Неврокоп


Център
Пътят от Огняново за Гоцето (гальовното на Гоце Делчев) минава през Гърмен. Там се спряхме за малко до вековния чинар и разкопките на римския град Никополис ад Нестум.


И въпреки, че нощувките ни бяха в с.Марчево (залепено точно до Огняново),
Хубава къща в Марчево


прекарах по-голямата част от почивката по улиците и магазините на Гоце Делчев. И да се похваля, че за първи път си купувам нещо целенасочено за блога - кутийка под форма на мъфин:



След кутийката, дойде и сладкото от горски ягоди:

А след сладкото - и желанието за къпкейкчета на живо. Забърках едно белтъчно тесто и сварих крем пастичера, но след  първата порция мъфини взех, че изпекох тестото на блат.
Рецептата ще се появи някой друг път, предполагам в раздел торти или сладкиши.
(Листото и травката до ягодката ги видях, чак след като свалих снимките. На живо изобщо не ги забелязах и някой си ги е хапнал :))



Сега за шоколадовите къпкейкчета ще пиша.


Продукти за тестото:
60г тъмен шоколад
60г мед
120мл олио
50 мл кондензирано мляко (неподсладено)
150г захар
2 яйца
190-200г брашно
щипка сол
5г бакпулвер
няколко мини късчета от суха люта чушка

Приготвяне на къпкейкчетата:

  • Загряваме фурната на 180 градуса С.
  • Разтопяваме на водна баня шоколада, меда, млякото и олиото.
  • Яйцата разбиваме със захарта.
  • Към яйчната смес добавяме половината от охладената шоколадова смес.
  • След това - 100г от брашното, заедно със солта, бакпулвера и лютата чушка. Бъркаме.
  • Сипваме останалата шоколадова смес и другите 100г брашно. Разбъркваме хубаво.
  • В малки формички (или чашки за крем карамел, подмазани с олио) наливаме от кексовата смес.
  • Печем в загрята фурна.

Кексчетата са много вкусни и леко недопечени, но тогава се сервират заедно с чашката. По-сочни са, но формата не е стабилна.
Аз изпекох в два варианта - добре изпечени и недопечени.
Лютивината на чушката не се усеща (сложих три тънки резена от много люта суха чушка, които нарязах на съвсем малки късчета). Измежду другото това с лютата чушка го експериментирам отдавна, но все още ме е страх да сложа количество, което да промени усещането за по-люто. А кейкчетата забърках с налични продукти, без да следвам конкретна рецепта. Само опита и новото ми кухненско кантарче ми помагаха :)



За карамеления сос:
100мл кондензирано мляко (неподсладено)
50г бял шоколад
2 с.л. захар
1.с.л. разтопено масло
щипка сол

Приготвяне на соса:

  • Загряваме млякото и в него поставяме начупения шоколад. Бъркаме до пълното му разтопяване.
  • Карамелизираме захарта, отстраняваме от котлона и внимателно наливаме млякото. Добавяме маслото и солта.
  • Връщаме на котлона и бъркаме до разтопяване на захарта.

Може да ползваме соса топъл или студен.
Сервирах го в кутийката с форма на мъфинка, та да ми радва окото.


Гледам шоколадовия тен на кексчетата и се сещам за моя, "хванат" посред зима :).
Кисна си в топлия басейн на хотела и като събрах достатъчно жега се отнесох към банята за контрастен душ. Свалям банския и почвам да се оглеждам за тен :) Като усетих какво правя сама си се смях. Но топлината, която излъчвах беше с усещането, че току що съм се прибрала от слънчевия плаж :) Е, тен не хванах, но добро настроение - да. И не се давам на тези, които всячески се опитват да ми го отнемат, още с почването на новата седмица. Хубава да е и вашата или по-точно това, което остава от нея :)

петък, 8 февруари 2013 г.

Любовни кутийки

Генерална репетиция. И... дегустация :)
Отиде ми изненадата за Св. Валентин. Сега трябва да мисля някакъв друг десерт.
Исках само да изпека бисквитките, да ги прибера в кутия и ден преди празника, да ги превърна в любовни кутийки. Но, любопитството и наличието на време доведоха нещата до край.

Та, ето с какво се подсладихме и стана празнично по време на делник :)


Бисквитени кутийки, пълни с крем;
с малки, домашни, орехово-марципанови бонбонки
и
шоколадови, "дрипави" капачета.

Продукти за бисквитките:

80 г захар
80 мл олио
80 мл прясно изцеден портокалов сок
320 г бяло брашно
1 ч.л. бакпулвер
1 ванилия

Приготвяне на бисквитките:
Разбиваме с миксер захарта и олиото.
Изсипваме половината брашно, върху него наръсваме бакпулвера и отгоре изливаме портокаловия сок. Разбиваме.
Добавяме на етапи и останалото брашно и бъркаме с лъжица.
Полученото меко тесто (не трябва да лепне) разточваме на лист с дебелина около 3-4мм върху плот поръсен с брашно.
Изрязваме формички по желание, в случая сърчица.


С по-малка формичка изрязваме вътрешността на част от бисквитките. Така имаме плътни бисквити (за дъно и капак на кутийките) и такива с дупчици (които ще оформят стените).


Загряваме фурната на 180 градуса по Целзий и печем бисквитките около 7-8 минути (до съвсем леко порозовяване). Рецептата, с малки изменения е взета от тук.

Останалата част по сглобяване, приготвяне на крем и декориране може да си оставим за следващия ден.

Продукти за крема:

200 мл прясно мляко
290 г заквасена сметана
4-5 с.л. захар
3 с.л. сладко от рози (или друго, според вкуса)
1 пакет крем Оле на Д-р Йоткер с аромат на ванилия
3-4 капки червена хранителна боя (по желание)

Основното, което исках при крема е да е с нежен, едва доловим аромат на рози. И се получи.

Приготвяне на крема:

Изсипваме студеното мляко в тесен висок съд, слагаме захарта, крем Оле и разбиваме с миксер до сгъстяване.
Добавяме сметаната и разбиваме кратко, до хомогенизиране.
Добавяме сладкото от рози, разбъркваме с лъжица и по желание оцветяваме с хранителна боя.

Първоначално си представях малки бонбонки (с големината на грахово зърно), гмурнати тук-там в крема, но после реших една по-голяма да стои в средата на кутийката. Използвах технологията и основната идея от бонбони Моцарт, които за първи път правих по Коледа.

Продукти за бонбонките:
60 г орехови ядки
60 г марципан
50 г мед
80 г захар
сладкарска боя (по желание) - част от сместа оцветих в червено

Приготвяне на бонбонките:
Загряваме меда и захарта на котлона. Бъркаме непрекъснато до получаване на светъл карамелен цвят. Добавяме счуканите на ситно орехи и марципана, нарязан на парченца. Сваляме от котлона. Хубаво разбъркваме и намачкаме марципановите парченца. Оставяме леко да се охлади и с ръце оформяме малки топчета.
Част от тази смес оцветих в червено, разточих на лист и изрязах сърчица. Но тези сърчица предизвикаха асоциация с шпеков салам :)) За декорация използвах само 2, колкото да забележа тази прилика.
Ето, не ви ли прилича на колбас:



Продукти за шоколадовите капачета:
90 г натурален шоколад
1 ч.л. олио

Разтопяваме шоколада и олиото на водна баня. Оставяме да се охлади, насипваме го във фунийка, направена от хартия за печене (найлоново пликче също върши работа), отрязваме връхчето и рисуваме сърца върху пекарска хартия. Цялата "картинка" пренасяме на студено.

Ще пълним кутийките  (най-после)
Бисквитките се слепват с крем, като най-отдолу (естествено) слагаме плътна, след това две бисквитки, от тези с дупките. Запълваме с крем, поставяме бонбонка, две, три и затваряме с капаче от цяла бисквитка или шоколад.






По-вкусни са престояли. За да не ви изморят точно на празника, може единия ден да изпечете само бисквитите, на другия ден да ги напълните и на третия да ги украсите и поднесете. Задължително с много любов!




За първи път ми се случва да покажа тематична рецепта преди празника, за който е предназначена :) Винаги съм с ден два закъснение.

Да ви е сладко!


Бисквитените кутийки с друг крем и друга украса, изработени по поръчка:







Любовни кутийки

Генерална репетиция. И... дегустация :)
Отиде ми изненадата за Св. Валентин. Сега трябва да мисля някакъв друг десерт.
Исках само да изпека бисквитките, да ги прибера в кутия и ден преди празника, да ги превърна в любовни кутийки. Но, любопитството и наличието на време доведоха нещата до край.

Та, ето с какво се подсладихме и стана празнично по време на делник :)


Бисквитени кутийки, пълни с крем;
с малки, домашни, орехово-марципанови бонбонки
и
шоколадови, "дрипави" капачета.

Продукти за бисквитките:

80 г захар
80 мл олио
80 мл прясно изцеден портокалов сок
320 г бяло брашно
1 ч.л. бакпулвер
1 ванилия

Приготвяне на бисквитките:
Разбиваме с миксер захарта и олиото.
Изсипваме половината брашно, върху него наръсваме бакпулвера и отгоре изливаме портокаловия сок. Разбиваме.
Добавяме на етапи и останалото брашно и бъркаме с лъжица.
Полученото меко тесто (не трябва да лепне) разточваме на лист с дебелина около 3-4мм върху плот поръсен с брашно.
Изрязваме формички по желание, в случая сърчица.


С по-малка формичка изрязваме вътрешността на част от бисквитките. Така имаме плътни бисквити (за дъно и капак на кутийките) и такива с дупчици (които ще оформят стените).


Загряваме фурната на 180 градуса по Целзий и печем бисквитките около 7-8 минути (до съвсем леко порозовяване). Рецептата, с малки изменения е взета от тук.

Останалата част по сглобяване, приготвяне на крем и декориране може да си оставим за следващия ден.

Продукти за крема:

200 мл прясно мляко
290 г заквасена сметана
4-5 с.л. захар
3 с.л. сладко от рози (или друго, според вкуса)
1 пакет крем Оле на Д-р Йоткер с аромат на ванилия
3-4 капки червена хранителна боя (по желание)

Основното, което исках при крема е да е с нежен, едва доловим аромат на рози. И се получи.

Приготвяне на крема:

Изсипваме студеното мляко в тесен висок съд, слагаме захарта, крем Оле и разбиваме с миксер до сгъстяване.
Добавяме сметаната и разбиваме кратко, до хомогенизиране.
Добавяме сладкото от рози, разбъркваме с лъжица и по желание оцветяваме с хранителна боя.

Първоначално си представях малки бонбонки (с големината на грахово зърно), гмурнати тук-там в крема, но после реших една по-голяма да стои в средата на кутийката. Използвах технологията и основната идея от бонбони Моцарт, които за първи път правих по Коледа.

Продукти за бонбонките:
60 г орехови ядки
60 г марципан
50 г мед
80 г захар
сладкарска боя (по желание) - част от сместа оцветих в червено

Приготвяне на бонбонките:
Загряваме меда и захарта на котлона. Бъркаме непрекъснато до получаване на светъл карамелен цвят. Добавяме счуканите на ситно орехи и марципана, нарязан на парченца. Сваляме от котлона. Хубаво разбъркваме и намачкаме марципановите парченца. Оставяме леко да се охлади и с ръце оформяме малки топчета.
Част от тази смес оцветих в червено, разточих на лист и изрязах сърчица. Но тези сърчица предизвикаха асоциация с шпеков салам :)) За декорация използвах само 2, колкото да забележа тази прилика.
Ето, не ви ли прилича на колбас:



Продукти за шоколадовите капачета:
90 г натурален шоколад
1 ч.л. олио

Разтопяваме шоколада и олиото на водна баня. Оставяме да се охлади, насипваме го във фунийка, направена от хартия за печене (найлоново пликче също върши работа), отрязваме връхчето и рисуваме сърца върху пекарска хартия. Цялата "картинка" пренасяме на студено.

Ще пълним кутийките  (най-после)
Бисквитките се слепват с крем, като най-отдолу (естествено) слагаме плътна, след това две бисквитки, от тези с дупките. Запълваме с крем, поставяме бонбонка, две, три и затваряме с капаче от цяла бисквитка или шоколад.






По-вкусни са престояли. За да не ви изморят точно на празника, може единия ден да изпечете само бисквитите, на другия ден да ги напълните и на третия да ги украсите и поднесете. Задължително с много любов!




За първи път ми се случва да покажа тематична рецепта преди празника, за който е предназначена :) Винаги съм с ден два закъснение.

Да ви е сладко!


Бисквитените кутийки с друг крем и друга украса, изработени по поръчка:







loading...

Абонирайте се за публикации

Въведете вашия e-mail:

Предоставено отFeedBurner

Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")