понеделник, 29 април 2013 г.

Японски чийзкейк

Този съвършен роднина на чийзкейковете видях при Дани (Музика за свободното време). Когато прочетох в заглавието "японски" подсъзнателно в мен се породи усещане за нежност, но когато го опитах нежността ме докосна пленяващо. Вкусът е повече от добър, запомнящ се и провокиращ за още и още. Дозата е малка и когато го направих за първи път изобщо не успях да открадна парченце за снимка. Обикновено фото-сесиите се изтърпяват от моята порция, но с този японски приятел не се получи.

На втората доза си опарихме езиците, защото нетърпеливо го подхванахме топъл, но пък предвидливо забърках порция номер три поред :) Така остана и за снимка. С най-хубави шарки ми се получи първият, после гонех норма за количество :))) Кога изпечен, кога недопечен забележки по вкуса - никакви.

Отдавна се каня да си запиша рецептата, но то при мен стана като при оня виц с охлюва: "Отишъл един човек да събира охлюви, а се връща с празна торба. Жена му го пита къде са му охлювите, а той отговаря: "Имаше охлюви, но тъкмо се наведа да го взема и той шмуг у храстите" :)". Та и аз така - направя го и докато го снимам той шмуг... знаете къде.


Горещо препоръчвам рецептата, но да се консумира охладен! :))

Ето продуктите и начина на приготвяне:


250 г крем сирене + 60 г масло + 100 мл прясно мляко се слагат в купа на водна баня и сместа се бърка от време на време до разтопяване и смесване на всички съставки.

Сваляме от котлона и добавяме
6 жълтъка + 40 г брашно + 25 г царевично нишесте + 1 с.л. лимонов сок

Разбиваме 6 белтъка + 150 г захар (аз сложих 200 г) на сняг.

Белтъците се добавят на етапи към другата смес. Бъркаме леко и виждаме как се получава въздушно тесто. Разделяме тестото на две части и към едната слагаме 4 с.л. какао.

За ефекта зебричка от редуването на тъмното и светло тесто надникнете при Дани.
С цел да намаля времето за печене, разпределих сместа в малки формички, но не засякох таймера.
Загряваме фурната на 160 С. В по-голяма тава наливаме вода и поставяме формата (или чашките) с кексовото тесто. Печем на водна баня (при мен беше доста по-кратко от посочените в рецептата 55 минути).




Снимките са от този, недопечения - едва изчакахме да се стегне малко сместа и... вън от фурната :)) Хубаво изпеченият има малки въздушни мехурчета, по-мек и нежен е от дунапрен. А моите домашни дегустатори оприличиха вкуса на печен сладолед :) (кога ли са яли печен сладолед :))), но вярвам, че сте разбрали какво имам предвид).


Дани, благодаря ти и за тази страхотна рецепта! Всичко твое, което съм изпробвала (1..., 2..., 3...), ми е било страшно вкусно! Това е 4-тото плюсче за теб :)) (и поредното удоволствие за мен)!

___________________________________

септември, 2014
Във форма с диаметър 25 см




неделя, 28 април 2013 г.

Цветница е!

Честит Празник на всички празнуващи! 



Бъдете здрави, щастливи, усмихнати и красиви като цветята!
Животът ви да е обагрен с най - топлите цветове, да е весело пъстър, слънчев и светъл! 
Доброто винаги да побеждава и радостта да ви е вечен спътник! 

Честит Имен Ден и на моя татко! 
Най-добрият, най-обичащият и най-обичан татко!
Ако всички хора притежаваха поне наполовина от неговата доброта, светът щеше да е хиляди пъти по-добър!

Използвам този хубав ден, за да кажа най-сърдечно благодаря на всички вас, които стоплихте душата ми с толкова милите си пожелания, към предишната ми публикация!






петък, 26 април 2013 г.

Куфар пълен с пожелания

Знаете ли какво обичам на младите - ентусиазма  и вярата им, че нещата са толкова елементарни и прости. Радвам се на цветните очила през които гледат света, на различните им възприятия и как океанът им е плитко море, морето - малко езерце, високите върхове - леки възвишения. Обичам големите крачки по пътя им и дълбоките шепи, в които събират мечти.


И пак съм на 21, чрез теб, мило мое дете! Или както се шегува най-добрата ми приятелка (която точно днес има Рожден Ден) ние пак сме на 21 (но в евро :)).
В моята математика е вярно равенството 2 х 21=21 :), защото истински вярвам, че духовно човек се обогатява, но никога не остарява. Преди 21 години бях на истинските 21, а днес вече дъщеря ми е на толкова - 21! По случай рождения й ден (който беше на 24-ти) направих торта с фондан по нейна поръчка - във форма на куфари. Пожеланията едва се събраха в розовия, традиционни, които всяка една майка желае на детето си. А в зеления сложих първия билет (двупосочен) за предстоящото й далечно и самостоятелно пътуване (с молба към Господ да я пази).

Семейна черта ни е слабостта към екскурзиите и все по-често чувам "искам да обиколя света" (И аз искам, но ако може само на колела, и понеже не може, се задоволявам с по-близки дестинации) От малка я водим с нас къде ли не и вече сама стяга куфарите (трябваше да го очакваме).


Тортата е почти изядена, но еуфорията, вълнението, притеснението още ми държат влага. Бях си обещала, че независимо от резултата ще излея душата си тук. И ето ме усмихнато псуваща (или псуващо усмихната) :) Уж съобразих избора на декорация с любителските ми умения, но... несъвършенствата пак си личат. Но непрофесионалният поглед на младите и това, че гледат с усмивка на света ми донесе куп похвали :)) Какво повече да иска човек?

Избор на рецепта:
Не правя често торти и всеки празник е добър повод да изпробвам някоя нова рецепта. Този път се спрях на блатовете от торта "Наташа". Използвах гъст домашен крем (от мляко, жълтъци, масло и брашно), леко "омекотен" със заквасена сметана.  Вкусна се получи, макар, че имах по-високи очаквания. Но е устойчива и идеална основа точно за торти с фондан. Рецептата видях в блога на Светлето - Кулинарни фантазии. Със сигурност бих направила тази торта и друг път, но с леко сиропиране на блатовете, както съветва Светлето.

Организацията:

  • Блатовете изпекох 3 дни по-рано и опаковах с фолио за свежо съхранение.

  • Направих си и желиран слой от ягоди - от разреден с вода конфитюр и желатин. Използвах го между блатовете. 
  • Без форма със стягащи стени, трябваше да заложа на гъст крем и поне 12 часа за сплотяване. Сглобих тортата два дни по-рано и оставих в хладилник.



  •  Ден преди празника измазах с маслен крем и покрих с фондан. В този ден оформих и другите малки детайли, без цветята.


Цветята най си ги харесвам. Нямах идея какви ще се получат, но заприличаха на макове.

  • Листчетата направих няколко дни по-рано (нямам специални инструменти и си помагах с клечка за зъби) и оставих да съхнат в този вид, на кутия от яйца:





  • С инструмента ми за вадене на кройки минах имитиращи тигели. С химикалка си направих капсите на коланите, а с капачка от мини шишенце на ракия нарязах точките на розовия десен. Ей това се казва ръчна изработка :)))



Бях предвидила и трети етаж, от едно мини куфарче, но не ми хареса цвета, който докарах на фондана. Така и не го сложих.


Финален изглед и разрез:





„Пътят от хиляди мили започва с първата крачка.“
Лао Дзъ

 Завършвам с цитат от една статия, която силно ме развълнува, когато я прочетох за първи път:

"Подарете на децата си достатъчно любов. Ключовата дума тук е „достатъчно”. 
И недостатъчната, и предостатъчната родителска любов са отровни, не знам коя повече. 
Но ако искате наистина да подарите най-важното на децата си, не им подарявайте страховете и егоизма си, като ги наричате любов. 
Подарете на децата си умението как да мислят, а не инструкции какво да мислят. 
Животът не е аптека, в която се изпълняват рецепти с родителски съвети. 
За вас истината може да е очевидна, но децата проглеждат за нея през собствените си рани. Няма да я видят, дори да им я покажете и обясните. 
Няма как да им спестите техните конфликти. А и не бива. Не минат ли през тях, не могат да растат. Ако те ви казват какво им се случва и понякога са дори готови да чуят какво мислите – това е най-многото". (Източник)

събота, 20 април 2013 г.

Домашен кекси-крем

Наскоро разглеждах едни снимки и се сетих за този кекси - крем. Като готов продукт съм го купувала (пак) от съседна Сърбия, но когато сме ходили по-навътре, към Нови сад и Бечей. В близките до границата градове не съм го виждала все още. Това е десерт от течен шоколад и смлени бисквити, редувани на пластове. Нищо трудно и кой знае колко различно - всеки е хапвал бисквитка с течен шоколад, но е бърз и интересен на вид.



Ако се остави по-дълго време в хладилника бисквитените трохи леко омекват, но ние все "пясък" и шоколад кусаме, което ще рече, че нямаме търпение да чакаме. Имах идея да напръскам бисквитения слой с прясно мляко, но така и не го направих. А трябваше, защото много ронливи си останаха бисквитите.

Ще дам два варианта на този десерт - единият в чашки със смлени бисквити и другият на торта с цели бисквити.
И за двата варианта първо трябва да си направим крема.

Продукти:

380 г подсладено кондензирано мляко (ето това ползвам или това)
200г шоколад (млечен или натурален по избор)
50 г масло
50 мл вода
1 ванилия
_________________
+  150г смлени (или цели) чаени бисквити

Шоколадът начупваме на парченца. Всички продукти слагаме в метален съд и загряваме на водна баня. Разбъркваме до разтопяване и хомогенизиране. Ароматизираме с ванилията.

Имах готови смлени бисквити и в чашки взех да редувам слоеве шоколадов крем и бисквитен "пясък". И за добра спойка съветвам да напръскате бисквитения слой с малко прясно мляко.


Това е рецептата :) (Идеята за този крем (макар и да има разлики) е взета от Candy. Така и не стигнах до бонбоните по нейната рецепта, но сместа е тествана в оригинал и  в други разновидности)

Ето още снимки на домашния кекси-крем:




Десертът може да се направи и под формата на сладкиш - с редуване на цели бисквити и шоколадов крем. Имам стари снимки, които може да ви дадат представа, въпреки, че кремът тук е различен (направен е от шоколад, масло и течна сметана. Самата рецепта може да видите тук - Редени бисквити с шоколад). Бисквитите задължително топнете в прясно мляко.






Което и да изберете - кекси-крем в чашки или шоколадова торта с бисквити гарантирам, че е много вкусно :)

И за финал, моля, стискайте ми палци, че ме чака една торта с фондан. Статистиката показва, че в годината веднъж, най-много два пъти се сблъсквам с това предизвикателство, но ми държи влага месеци наред :). Не е като да наклепеш шоколад върху бисквитка :)

Пожелавам ви хубави, слънчево усмихнати дни, заредени с пролетно и предпразнично настроение! До скоро!


сряда, 17 април 2013 г.

Постна баница с лучен грис

Още една идея за "зелена" рецепта, но изпълнена в зимен, безцветен вариант. Т.е ще трябва да пофантазирате, за да я видите в зелен цвят. Ако я направите със зелени стръкове на пресен кромид лук, вече ще ви проговори на пролетен език. Може да пробвате и с други листни зеленчуци, но по-нататъшното развитие на рецептата оставям на всеки според вкуса.

Това е рецепта, родена в момент на нямане - нямах сирене, нямах яйца, нямах пресен лук, лападът и копривата още спяха, празът - отдавна свършил, картофите - останали само дребни, с гол ориз не си я представях, но 2 големи глави стар кромид лук ми се навряха в ръцете (и все пак напълно недостатъчни за цяла баница).

Рецептата започна да се заформя около тези глави лук и едни кори за баница.  Сетих се за икономичния трик в сръбския бурек.


Продуктите:
1 пакет кори за баница (от 300 г)
300 - 400 г кромид лук
4 - 5 с.л. пшеничен грис
сол
черен пипер
мащерка (по желание)
олио

Начин на приготвяне:

  • Почистения лук нарязваме на средно едри парчета и запържваме в 3 с.л. олио (тук е моментът ако искате да сложите лапад, спанак, коприва, киселец и т.н. Или да заместите стария кромид с пресни зелени перца).
  • Щом лукът започне да придобива лек загар добавяме грисът. Разбъркваме и пържим до лекото му поруменяване.




  • Наливаме вода (голям пропуск, че не премерих, но по спомени около 300 - 400 мл сложих. Трябва да е гъстичко като каша).
  • Слагаме 1/2 ч.л. сол (опитайте след сваряването на гриса и добавете още, ако ви се вижда безсолно).
  • Държим на котлона и бъркаме до пълното сваряване на гриса и сгъстяването му.
  • Отстраняваме от котлона, подправяме със смян черен пипер и малко мащерка.
  • Оставяме да се охлади (моето търпение беше до хладка смес, а не напълно изстинала).
  • Взимаме един лист за баница, върху него ръсим малко олио (1 с.л.) и отгоре поставяме втори лист. Намазваме с лучения грис по цялата кора.



  • Завиваме на руло и подреждаме в тава, намазана с олио. 
  • Продължението с другите кори е същото.
  • Готовата баница напръскваме с нагорещено олио (и със студено може да намажем) и слагаме да печем в предварително загрята на 200 градуса (0C) фурна.



Получи се изненадващо вкусна баница, с лучен аромат и сочни кори.
Ще се радвам, ако решите да опитате в този или друг вариант, базиран на тази идея с грис. И дано ви хареса :)

Ето и едно хрумване, извън постите (и заглавието на публикацията)
Плънката не ми стигна за цял пакет от 500 г кори и за това направих и три мини банички с плънка от каймак (един страхотен продукт от Сърбия, който препоръчвам да  опитате, ако имате път към съседите). Ето така изглежда този, който съм опитвала (първият - по-мек и мазен, вторият - по-гъст и по-твърд, но и двата с отличен вкус).



Банички с каймак и крем от сирене с чушки
В едната кора сложих "павлак със сецкани пиперки" :)) (ще рече някакъв сиренен крем с рязани чушки от туршия, леко люти). При Пепи скоро попаднах на такава рецепта, т.е. побългареният вариант също може да ви свърши работа, но ще трябва да "насецкате" чушките и тогава да ги смесите със сиренето :) Падна ми се залче от тази баница, но беше изумителна... (със сигурност ще напиша цяла публикация за нея, но при следващото пазаруване в Сърбия)
Ето как изглежда този, който си купих
От къде започнах - постна баница.., ала бала..., а стигнах до рекламиране на сръбски продукти :). Но така се случи, че заедно с постната лучена баница (и в момент на празен хладилник), открих нов вкус при баниците - с каймак и павлак с люти чушки от туршия.

Изпращам ви поздрави и ви пожелавам хубаво настроение :) До скоро (най-вероятно на сръбска баница с люти чушки и сирене)!

понеделник, 15 април 2013 г.

"Зелени" рецепти

След зимните нюанси на сивото, с преминаване и в чисто бяло от време на време, зеленото е първият цвят, на новия сезон, който много ме радва. Нали не си помислихте от заглавието, че ще нищя ония зелени рецепти за аптеките. Друго зелено ми е в главата. Поляните вече промениха нюанса си към истинското тревисто зелено, в градините цветята навириха зелени стъбълца, трапезата все по-често ми ухае на марулено зелено.  Миналата година земетресението замести пролетното ми усещане за красота с неприятното чувство на страх. И се моля да няма злини - никога никакви.
Една табела на Витоша гласи "Горските пътеки не водят към аптеки". И да, много добре ми се отразяват зелените горски пътеки. Но и зеленото в кухнята също ме радва, особено когато попадна на такива вкусни рецепти, като днешните.

Зеленото ми настроение днес е с вкус на спанак, вмъкнато в две различни рецепти.
Едната е за спаначено руло. Харесах си я при Соня (Моето сладко хоби).
А другата - за кюфтенца от кайма и спанак. Заимствана от Ивана (С нож и вилица в ръка)
Снимките на рулото ми са доста по-симпатични и за това ще започна с него :)


Спазвах основната идея и кривването от рецептата е съвсем незначително. Получи се изключително вкусно руло и сега, пишейки, пак си мечтая за него :)
Това са продуктите за платката:

Продукти за спаначения блат
И аз като Сончето имах замразен спанак. След размразяването и изцеждането видях, че е по-малко от посоченото в оригиналната рецепта (не го мерих, но на око беше около 160-200г). Сметаната заместих с прясно мляко.


И така, ето го самото
Приготвяне:

В купа смесих добре изцедения спанак, белтъците (сурови и неразбити), млякото и брашното.
Добавих сол, черен пипер, щипка сух джоджен и пресен чесън, нарязан на ситно. Разбърках хубаво. Тук ми хрумна, че след като си спестих разбиването на белтъците на сняг, трябва да сложа набухвател. Щипнах с 3 пръста сода, угасих в малко оцет и я сложих към сместа. Но се оказа излишно - изпечената кора не бухна, както си представях :) Нямаше никакъв ефект и за това в записа на продуктите не виждате содата.

В квадратна тавичка сложих хартия за печене, намазах с олио и поръсих малко галета. Отгоре разпределих спаначната смес. Пекох в предварително нагрята фурна (220 градуса по Целзий) до стягане на сместа. Извадих от тавичката и заедно с хартията навих на руло. Покрих с кърпа и оставих да изстине.


Продукти за плънката

През това време с вилица намачках сирената и мекото масло за плънката (вместо крема сирене използвах сръбски каймак, но тук, в България няма от къде да се купи. Вкусът му е много по-добър от нашето крема сирене, но все пак имат доловима прилика) . Сложих нарязания чесън и копър. Разбърках.

Изстиналия блат разгънах, отстраних хартията, намазах с пастета от сирене и отново завих на руло. Прибрах в хладилника за половин час. После с остър нож нарязах на кръгчета.





Втората рецепта е за едни "по-разчупени" кюфтенца от кайма и спанак, които, както вече ви казах, видях при Ивана и направих от чисто любопитство и желание за нещо ново. Оказаха се много вкусни (скоростта за преминаване от пълно в празно ми е показателна) и... потайни - спанакът не беше разпознат, ухаеха си на стандартните кюфтета, само цветът е различен и... а, да, бяха много сочни и апетитни. При мен ги няма салвията и лимоновата кора, въпреки, че точно те основно привлякоха вниманието ми към тези кюфтенца. Рецептата - семпла до "скучна", но с отличен резултат. Такива ги обичам през делничните дни :), но кюфтенцата ги сервирах през един мартенски уикенд,  за "подсилване" на увертюрата към същинската вечеря. Снимани набързо и на тъмно, но... аз май все по тъмно снимам, така, че няма изненади.

Ето продуктите:



Спанакът (отново от фризера - размразен и хубаво изцеден) добавих към каймата. Сложих белтъка, настъргания кашкавал, млякото, наситнена скилидка чесън и малко черен пипер. Омесих каймата и оставих на студено за половин час.
След това  с мокри ръце оформих малки кюфтенца. Овалях ги в смес от галета и брашно (може само галета, или само брашно) и изпържих в нагорещено олио. Тук се сещам, че при tillia видях такива кюфтенца в печен вариант.





И в други кулинарни блогове виждам напористо зелено настроение, което заразително се пренася и при мен. Записала съм си и само чакат да бъдат приготвени още няколко зелени рецепти. Да ви е вкусно с тези! Другите по-късно, ако ми стигне сезона :)

четвъртък, 11 април 2013 г.

На зеленчукова супа в парк и вили Кайлъка

Най-после смогнах с обещаните снимки и разходка в парк Кайлъка (По неписани закони всяка екскурзия ми се връща тъпкано след това).

Ето нещо, което не знаех за "Тотлебеновия вал". Това е името на язовир в местността Кайлъка, кръстен на генерал Е. Тотлебен. Същият този Генерал, през 1877г. завирява река Тученишка и след това взривява бента (преградата). Водната маса завлича няколко воденици караджейки (така се наричат малките мелници, задвижвани с вода), в които са били складирани храни за войската на Осман паша. (прочетено от тук).

Отсядаме във вили Кайлъка, които са разположени високо на една скала, с прекрасен изглед към язовира. Точно под тях е Музеят на виното.



Тишината, в съчетание с красотата и любезния (но не натрапчив) персонал са точно това, от което имам нужда. Вилите са топли, чисти и с прекрасен изглед. Обособен е един мини комплекс от 4-5 индивидуални къщички (бунгала), хотел, ресторант, спа зона. Стаите на къщичките са просторни и удобно обзаведени. Интернет има навсякъде в комплекса. Преди резервация потърсих коментари, но не намерих. Оказа се, че комплексът е съвсем нов - работи от декември, миналата година.






Парк Кайлъка ме впечатлява с размерите и красотата си. Лятото със сигурност е много по-прекрасно, със зеленото на ливадите, в сянката на горите, с гонещите се слънчеви лъчи по повърхността на водата, с живота като цяло. Времето не беше в крак с плановете ни за разходка - студено, ветровито, мрачно, мъгливо, но все пак зърнахме малка част от този природен парк.










Два дни се оказаха недостатъчни да разгледаме всичко, но пък напълно достатъчни за да разбера, че Плевен и по-точно Кайлъка, има потенциал да стане едно от любимите ми места за почивка, редом до Хисаря.

Сутринта ни изненада със сняг, едва обелил, но все пак сняг. А предния ден видяхме лястовички, цъфнали дървета и сваляйки мартеничките казахме "чао" на зимата.



Мисля да ви предложа една зеленчукова супа - хем носи уханието на топло време, хем топли при неочакван сняг. В ресторанта на хотела ме подсетиха за нея :)

Зеленчукова супа


Не е добър позьор за снимка, а и аз не се постарах, но това не винаги има значение (може би трябваше да щракна тази в ресторанта :)):


Продукти:
150-200 г гъби печурки
1 средна по големина тиквичка
2 бр.средни по големина картофи
1 морков
1 глава кромид лук
3 - 4 с.л. ориз
2 жълтъка
2- 3 с.л. кисело мляко
лимонов сок
олио, сол и копър

Приготвяне:
  • В тенджера слагаме около 2.3 - 2.5 л вода. Щом водата заври добавяме ситно нарязания лук, моркова и картофите, нарязани на кубчета. Посоляваме, намаляваме котлона и оставяме да си ври.
  • В тиган (на втори котлон) нагряваме 2 с.л. олио.
  • Нарязваме тиквичката на кръгчета с дебелина около 1 см. Всяко кръгче разрязваме на 4.
  • В силно нагрятото олио слагаме парчетата тиквички и разбъркваме. Пържим за много кратко време, колкото да "тушираме" вкуса на суровата тиквичка. Не трябва да я пържим до готовност.
  • Добавяме ориза към супата, а 5 минути след него и тиквичката.
  • В същия тиган отново слагаме 1 с.л. олио и нагряваме.
  • Гъбите нарязваме на лентички и ги слагаме в силно нагрятия тиган. Разбъркваме и пържим на силен огън до промяна на цвета на гъбите. Пак за кратко, колкото да си пуснат аромата.
  • Добавяме и тях към супата.
  • Разбиваме жълтъците, киселото мляко и малко лимонов сок.(Ако обичате по-плътни супи може да добавите и 1 с.л. брашно)
  • Оризът би трябвало вече да се е сварил, ако ли не изчакваме сваряването му и отстраняваме от котлона. Картофите също са се сварили, като в зависимост от сорта им или са запазили формата си, или са се "разтворили" в супата и са и придали плътност.
  • Правим застройката, като от горещата супа, на тънка струйка и при непрекъснато разбиване, наливаме към жълтъците. Когато температурата на сместа с жълтъците е близка с температурата на супата в тенджерата, изсипваме яйчната застройка в супата (пак на тънка струйка и с енергично разбъркване).
  • Поръсваме със ситно нарязан пресен копър.
За да оставя топли и приятни, с дъх на пролет усещания, завършвам със снимка на иглика от моя двор. Вече ме подхвана вълната за цветята и напук на шантавото време ми е (почти) пролетно (може и още) :)
Пожелавам ви много слънце и хубаво настроение! 



loading...

Абонирайте се за публикации

Въведете вашия e-mail:

Предоставено отFeedBurner

Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")