вторник, 28 май 2013 г.

Ягоди, сметана и хрупкави солети


На пръв поглед странна комбинация. Всъщност - класика от ягоди и сметана, "изсвирена" в друга тоналност. Допълнителната нотка с блат от солети ме провокира да направя тази рецепта и консерваторът в мен да даде път на мини либерално усещане. "Мини", защото в крайния резултат преобладаваше вкуса на ягодите и сметаната, но новаторската нотка, макар и "мини", извика усещането за мажорен акорд. С една дума - уникален. С две думи - разкошно уникален.

Оригиналната рецепта е с малини, като при мен "цъфна" с ягоди и други побългарени продукти.


неделя, 26 май 2013 г.

Крекери

Ароматни, вкусни, хрупкави и бързи - това са крекерите по рецепта на Йоли.
Гледайте едната половина на снимката, защото в другата се намират бутер пръчици с маслини, не крекери :)


Принципно не съм фен на дребните сладки и соленки. Да уточня - не обичам да ги правя, но с хапването по друг начин стоят нещата. Ако се навих да дам своя принос :)), то е само, защото ми изглеждаха супер бързи и исках да елиминирам от менюто на едни младежи разните чипсове, ролсове и подобни.

Преди да потренирам преписване, искам да благодаря на Дианка ("И да похапнем...") за идеята със самардалата. Много апетитни се получават хлебчетата, а сега и крекерите с нея. За първи път сложих от тази подправка в едни лучени питки, ето тези:


После - винаги, където позволява и когато се сетя :)

Рецептата за крекерите е следната:

В купа смесваме

50 мл вода + 50 мл зехтин + половин чаена лъжичка сол.
Разбъркваме. Добавяме

150-170 г брашно (пшенично, тип 400, при мен на сръбската Fidelinka. Измежду другото публикуват хубави рецепти на страницата си във фейсбук. Още не съм попадала на българско от този стандарт. Ако някой е купувал Т400 на българска марка ще се радвам да сподели в коментарите).

Аз сложих и макови, и ленени семенца в тестото.
Омесва се на питка, завива се с найлоново фолио и се оставя да престои на стайна температура  около 20 - 30 минути. После разточваме на тънка кора и нарязваме на квадрати или други форми.


Приготвяме си смес от
1 с.л. зехтин + 1 с.л. вода + 1 счукана скилидка чесън (по желание) + половин чаена лъжичка оцет (по желание - това го няма в оригиналната рецепта).

Хубаво разбиваме с помощта на вилица. С четчица намазваме крекерите с тази смес. Отгоре поръсваме семена (мак, сусам, лен...) и (или) подправки по избор (чубрица, самардала, черен пипер, шарена сол...).


Печем крекерите върху специална хартия или силиконово килимче, в предварително нагрята до 170 - 180 С фурна, до лек, апетитен загар.
Това е упражнението :)


Да ви е и вкусно (както с Йоли, така и с Елти:)))!

А аз казвам едно голямо:





сряда, 22 май 2013 г.

Сиропирана ягодова пита


Това мъничкото, червеничко, дето царя от път отбива и мен ме спира, та... значи ли това, че съм царица :) Риторичен въпрос ;):) С опит за неясен отговор - хмм...?, на моето кошерче, може би.

В сезона на ягодите (когато са най-вкусни и ароматни), щандовете на пазара така ухаят, че не само ме отклоняват от път, а и купувам без да мисля. И после, се чудя къде се продава време. Добре, че се намира някой, който да ми даде на заем. Т.е. намазвам с почивен ден по средата на седмицата :) После естествено си плащам с лихва. Но кой го е еня, то в България, само държавата не дължи никому нищо.

Все пак един такъв сладкиш с ягоди си струва всяка секунда от лихвата.


Незнайно защо, току що ми мина през главата приказката за прехвалените ягоди, та мисля да не надувам прекалено :))

Рецептата си я записах още миналата година (от тук), а сега, след като я направих, съм убедена, че като отминат ягодите ще я опитам и с друг плодов вкус (ще дръпна още един заем :))


Продукти:
Основни:
  • 400 г точени кори
  • 4 яйца
  • 6 с.л. захар
  • 200 г заквасена сметана
  • 150 мл олио
  • 1 бакпулвер
  • 1 ванилия
За плънката:
  • 700 г ягоди
  • 60 г пшеничен грис
За сиропа:
  • 200мл вода
  • 200 г захар
  • 1 ванилия
Начин на приготвяне:
  • Чукнете яйцата в купа, сложете захарта и разбийте с вилица (или миксер). 
  • Добавете олиото и разбивайте до пълно поемане от яйцата.
  • Сложете сметаната, бакпулвера и ванилията. Разбийте до гладка смес.

  • Намажете с олио голяма тава (35 х 35 см) 
  • Поставете една кора, подгънете краищата, които излизат от тавата или "плисирайте"
  • С лъжица нанесете малко от яйчната смес (ориентировъчно около 4-5-6 с.л.)

  • Отгоре сложете втора кора и пак намажете с яйчна смес.
  • Следва трета кора. Върху нея сложете 1/3 от ягодите ( приблизително 230 г), нарязани на парчета. Поръсете с 2 с.л. грис.

  • Слагате четвърта кора и пак намазвате само с яйчна смес.
  • Процедирате така до свършване на продуктите (ако ви е по-удобно може да преброите точно колко са корите и да ги разделите на 4 равни части. Аз не се занимавах с такива педантични подробности. Слагах плънка от ягоди къде през три, къде през четири кори)
  • Последната кора намазваме само с олио. 

  • Загряваме фурната на 200 градуса С
  • Поставяме питата и печем около 20-25 минути. След това изваждаме и оставяме да изстине.

  • Сваряваме сироп от захарта и водата, който оставяме да кипи 2-3 минути. Отстраняваме от котлона, добавяме ванилията и оставяме да се охлади.
  • Студената пита нарязваме на порции и заливаме с охладения сироп. След 4 - 5 часа е готова за консумация. 

Сервирайте добре изстудена, с лъжичка сметана и пресни ягоди.

От тези продукти и в тази тава, получих 16 парчета. Едно доволно количество :)


Толкова доволно, че ви черпя без да се стискам :)
Да ви е сладко!







събота, 18 май 2013 г.

Сезонът на сачовете е открит с пилешко и сметана - мъжка кухня.


Ту се затопли, ту застуди, ту градушка ни чукне, ту слънце пече... - и времето като хората, все по-шантаво става. Но нали настроението зависи от нас и обикновено ми става по- лятно като правя ето така:


После тръгвам на работа и ... в края на работния ден вече се зъбя по начин, който наподобява усмивка. И всичко се повтаря с изгрева на слънцето и началото на новия ден.

Издебнахме обаче един от слънчевите дни, за да хвърлим по една усмивка на градината и да поработим върху екстериорния интериор на лятната кухня.  После за награда си направихме едно гальовно пилешко в сметана, поглезено от мъжка ръка :)
Ето и рецептата:


Продукти за 6 - 7 порции:

1 кг пилешко филе или пилешки пържоли от бут
1 малка консерва царевица (тези които са около 400мл или 300г)
200 г топено сирене (на "Жоси" или друго, което ви допада на вкус)
200 мл сметана за готвене
1 буркан кисели краставички (670 г)
черен пипер на вкус
2 - 3 с.л. соев сос (за предпочитане Kikkoman)
олио
сол (може би)
По желание още:
200 г гъби печурки
2 - 3 печени червени чушки

И задължително един голям сач или тиган. Това е рецепта, която всеки мъж може да сготви (сложността може да се сравни с това, една жена да развие болт с отвертка :)).



Начин на приготвяне:

  • Нарязваме пилешкото на хапки.
  • Поръсваме с черен пипер и заливаме със соевия сос. Разбъркваме и оставяме около половин час.
  • През това време почистваме гъбите (в случай, че ще сложим), нарязваме краставичките на 4 по дължина, нарязваме чушките (ако сме избрали да има), топеното сирене нарязваме на кубчета и смесваме със сметаната
  • В сача наливаме олио и слагаме да се нагрява.
  • Отцеждаме пилешкото (ако се е отделила течност) и го слагаме в добре нагорещения сач.
  • Пържим до лек или по-тежък загар (аз си падам по по-загорели).
  • След това добавяме изцедената царевица.
  • Ако слагаме гъби те идват минута след царевицата. И с тях пържим около 3 минути.
  • Следват киселите краставички и опцията печени чушки.
  • Разбъркваме и веднага заливаме със сметаната и парченцата топено сирене.
  • Държим на огъня и бъркаме още минута-две. Готово е. (Който смее, да грабва лъжица и да проверява как е на сол)
---------------
Във времената, когато все още не бях открила предимствата на сача, си хапвахме тази рецепта, сготвена на тиган и поднесена в палачинки. Наричаме си ги "Кумовинки", защото рецептата за това сметаново-пилешко бижу  знам от моя изключително добър в кухнята кум :). Снимките са от 2009 - 2010 г.



И във вариант "джобче" от хлебче сме пробвали (пак стари снимки):



А сега по лесния начин - директно от сача:


Но винаги споделено с приятели :) 
Да ви е вкусно!

А аз имам на дневен ред такава чуденка :)


четвъртък, 16 май 2013 г.

Продължение на темата "Козунаци до втръсване". Вторият в списъка - с макова плънка.

Дали ви се яде пак козунак :)...?

Има две неща, които правя само веднъж в годината - козунак по Великден и търлян боб за Бъдни вечер. Нямам обяснение защо, но не правя тези две рецепти без повод.
Подозирам, че това е една от причините козунаците да ни се услаждат толкова много ( и бобът де, но той е в сянка, за сега). Всяка година меся. Без претенции, че са точно по правилата, но винаги предпочитам домашния, па макар и неуспешен, пред купения козунак. Достатъчен ми е ароматът, който завладява цялата къща. Излъгах, изобщо не ми е достатъчен и ям козунаци до втръсване :)

Днешната рецепта се базира на Козунак със сметана (видяна в блога Кулинарен Еликсир). По онзи неписан блогърски закон, съм внесла някои промени, по стечение на обстоятелствата. Вместо заквасена сметана реших, че ще използвам от онзи сръбски каймак, с който бях обещала баница да ви направя. Но намерих в кутийката трапчинки от лъжичка, стигнала много надълбоко.

Роси, авторката на блога (и една от виртуално симпатичните ми творци-кулинари), доста преди Великден показа чудни рецепти за козунаци (не е като мен - след дъжд качулка... :)). Идеята видях, че е на Ева Тонева, така, че благодаря и на двечките.


За удобство ще запиша пропорциите за 500 и 750 г брашно (да не ми се налага да пресмятам догодина :)):

Козунак с 500 г брашно Козунак с 750 г брашно


2 яйца

    3 яйца

      1 жълтък

        110 г захар

          160 г. захар

            50 г заквасена сметана (каймак)

              70 г. заквасена сметана (каймак)

                50 мл течна сметана

                  70 мл течна сметана

                    50 мл прясно мляко

                      60 мл прясно мляко
                        (общо количество на млечните 150 мл. Може да се използва само едно от посочените)
                        (общо количество на млечните 200 мл. Може да се използва само едно от посочените)
                         щипка сол
                         щипка сол

                        40 г свинска мас (масло)

                        60 г свинска мас (масло)

                        30 мл олио

                        45 мл олио

                        10 г суха мая или 20 г прясна (1/2 кубче)

                        14 г суха мая или 30 г прясна (3/4 кубче)

                        500 г бяло пшенично брашно (Т 400 или Т 500)

                        750 г бяло пшенично брашно (Т 400 или Т 500)
                        2 прахчета ванилия (1/2 капсулка течна)
                        3 прахчета ванилия ( 3/4 капсулка течна)
                        прясно настъргана кора от 1/3 лимон
                        прясно настъргана кора от 1/2 лимон
                          Продукти за маковата плънка:
                          Продукти за маковата плънка:
                          80 г маково семе
                          120 г маково семе
                          2 с.л. пшеничен грис
                          3 с.л. пшеничен грис
                          4 с.л. захар
                          6 с.л. захар
                          100 мл прясно мляко
                          150 мл прясно мляко

                          Начин на приготвяне на тестото:

                          Всички продукти трябва да са със стайна температура, така, че предвидливо си ги подгответе по-рано и оставете да се климатизират.
                          1. Смесвам прясното мляко и течната сметана. Загрявам леко сместа (по-добре хладка и недостатъчно топла, отколкото гореща).
                          2. Слагам маята, 1 с.л. захар и разбърквам. Изчаквам маята да се разтвори.
                          3. Добавям брашно до получаване на рядка каша (малко по-гъста от палачинково тесто). Разбърквам и оставям да се изпълни с мехурчета (да бухне). 
                          4.  Разбърквам яйцата (+ допълнителния жълтък) със захарта. Не ги разбивам до побеляване, за да запазят жълтия си цвят. Само бъркам от време на време до разтваряне на захарта.
                          5. Към яйчната смес добавям шупналата мая, олиото и наръсвам част (около 1/3) от брашното. Слагам солта, ванилията и настърганата лимонова кора. Разбърквам до поемане на брашното.
                          6. Идва ред на каймака - добавям и него, и разбърквам.
                          7. Пак ръся от брашното, на етапи и постепенно замесвам меко тесто.
                          8. Загрявам свинската мас  (или маслото) до разтопяване, на слаб котлон.
                          9. Прехвърлям тестото на набрашнен плот и оформям на топка. 
                          10. Разтягам топката с ръце, намазвам с разтопената мас, прегъвам тестото на 2, после още веднъж на две и пак започвам да меся, до пълното поемане на мазнината. Оформям на топка. 
                          11. Отново с ръце разстилам на кора, мажа с мазнина и събирам на топка. 
                          12.  Повтарям стъпките по т. 10 и 11 до пълното поемане на мазнината. 
                          13. След това намазвам тестото с мазнина, слагам хартия за печене и завивам с кърпа.
                          14. Оставям да втасва на спокойствие (колко по-топла е стаята, толкова по-бързо се случва бухването).

                          Приготвяне на плънката:
                          1. Смилам маковото семе (ползвам електрическа мелничка за кафе)
                          2. Поставям семето в метален съд и заливам с прясното мляко.
                          3. Загрявам на котлона до кипване и варя около 5 минути, като разбърквам често.
                          4. Добавям  захарта и пшеничния грис, бъркам до сваряване. 
                          5. Оставям да се охлади.
                          Оформяне на козунака:

                          (Съжалявам, че публикацията е бедна на снимки, но вложих цялото си старание и внимание в козунаците :))

                          Начини за оформяне и сплитане на козунаци има много. В случая направих две рула, като си отделих от тестото две еднакви топки, разточих ги на кора, намазах с макова плънка по цялата площ и завих на руло. Двете рула усуках като въже.
                          Поставих козунака във форма за печене, застлана със специална хартия. Оставих да втаса.
                          Намазах с разбит белтък и поръсих с кристална захар.
                          Сложих в предварително нагрята до 170 С фурна. Горната коричка много бързо хвана загар и до окончателното изпичане вече беше добре прегоряла :) (беше ми свършило фолиото, а с хартия за печене не се получи защита).


                          На вкус беше страхотен, имаше и конци даже :) или да го кажа така - беше почти влакнест. 
                          Маковата плънка може да се увеличи като количество поне двойно или да се замени с друго предпочитано - мармалад, шоколад, гъст крем, смес от сушени плодове и ядки...

                          Нямам снимки на цял козунак и ще компенсирам с една от минали години, която е на козунак с кисело мляко. (Не ми беше до снимки след цяла година търпение :))
                          .



                          Роси, Ева, от мен едно голямо (във връзка с темата по-добре е май да кажа "бухнало") благодаря, за рецептата!


                          Слънчев и усмихнат ден, приятели! До скоро!







                          понеделник, 13 май 2013 г.

                          Любима рецепта за пияни печени картофи

                          Сега е сезонът на пресните картофи, а точно с тях рецептата е най-вкусна.

                          Стават леко пикантни, ако решите да сложите лютичкомного ароматни от букета подправки и имат весело пиянство от специалната баня. Това е най-любимата ми рецепта.



                          Продукти:

                          1 кг пресни картофи
                          1 ч.ч. бира (200- 210мл)
                          1 ч.ч. бяло вино (спокойно може да заместите с 1 ч.ч. вода и 2-3 с.л. оцет - изпробвано е)
                          40 г масло (за постен вариант олио или маргарин)
                          1/3 ч.ч. олио
                          3 ч.л. горчица
                          3 с.л. соев сос Kikkoman (марката е препоръчителна, иначе може да сложите какъвто имате)
                          4 - 5 скилидки чесън
                          "едра" щипка розмарин
                          копър
                          черен пипер
                          сладък или лют червен пипер
                          див чесън (по желание)
                          сол

                          Приготвяне:

                          • Измиваме старателно картофите (старите ги беля, пресните картофи само ги мия)
                          • Слагаме ги в тавата, в която ще ги печем (ако са едри ги нарязвам, дребните оставям цели)
                          • Ръсим с розмарин (не съм фен на тази подправка, но тук идеално си пасва. Слагам малко, колкото за загатване на ароматната нотка)

                          • Следва черен пипер

                          • Червен пипер


                          • Горчицата разреждаме с малко вода (около 100мл)
                          • Смесваме бирата, бялото вино (когато нямам вино замествам с вода и оцет) и горчицата.
                          • Изливаме върху картофите. 
                          • Добавяме соевия сос и необелените скилидки чесън. 

                          Скилидките са едно на ръка, но и левурдата не е за пренебрегване:



                          • Слагаме сол на вкус и заливаме с олиото.
                          • Печем във фурна на 250 градуса (С).
                          • По време на печенето разбъркваме от време на време, преди да са омекнали, за да може хубаво да се "опиянят". 
                          • Когато картофите са почти готови добавяме маслото.
                          • Печем до пълно омекване на картофите и до оставане на мазнина (и да остане малко от течността не е проблем, защото се получава вкусен сос).

                          • Изваждаме от фурната и поръсваме с пресен, ситно нарязан копър (слагам индивидуално по порциите, че не всички си падат като мен по копъра)

                          Не ми трябва никаква добавка към тях :) Само, може би,  чаша студена биричка и... слънце да пече :)



                          Наздраве и да ви е вкусно!


                          С благодарности към автора и сайта, на който я открих.

                          Горчицата в рецептата не е каква да е, а домашна :), е, вярно, в комбинация с купена. На домашната и трябва още ден да поузрее, но ухае много хубаво.

                          Следвах тази рецепта на Пепчо, като намалих пропорциите на половина. Това затрудни разбиването, но въпреки всичко добре се получи. Не намерих черен синап и използвах само бял. Хрянът заместих с прясно настърган корен джинджифил, но явно малко съм сложила, защото няма "отенъци".


                          Благодаря, Пепи! 



                          събота, 11 май 2013 г.

                          Бързи руски лепешки със сирене и див чесън

                          В оригиналната рецепта няма див чесън (левурда, мечи лук), но след като си "набрах" от Lidl се почувствах точно като мече след зимен сън - гладно, та гладно (в случая за мечи лук, иначе не се оставям гладно) :)). И взех, че случайно попаднах на тази рецепта - Лепешки с сыром" Проще простого". Е, на момента ги видях лепешките с левурда. Вижте ги и вие - рецептата е елементарна, бърза и много вкусна. (Нямаше как да не ги споделя, въпреки, че снимките и те минаха по бързата процедура).


                          Продукти за тестото:
                          300 мл вода
                          300 г бяло брашно
                          (мерете в милилитри и грамове, НЕ чаша вода и чаша брашно)

                          Продукти за плънката:
                          Вариант 1 - яйце, сирене, нарязана левурда
                          Вариант 2 - сирене
                          Вариант 3 - кашкавал

                          Приготвяне на тестото:

                          • Поставяме брашното в купа.
                          • Слагаме водата да кипне. Сваляме от котлона и веднага я изсипваме върху брашното. 
                          • Бъркаме енергично до получаване на тестена топка. 
                          • Завиваме с влажна кърпа и изчакваме 30-ина минути.




                          • След това разделяме на 6-7 части и разточваме на тънки питки, върху плот с повечко брашно, защото лесно лепне.
                          • Слагаме малко от избраната плънка, прегъваме на две, изрязваме по края на дъгата (по желание - за по-естетично) и слагаме в тиган с нагорещено олио (не трябва да плуват). Не се налага да се прищипват и краищата.
                          • Когато се зачервят от едната страна ги обръщаме. 

                          Готовите лепешки (на ум все ги произнасям "лепьошки") изваждаме върху салфетка или друга абсорбираща хартия.
                          Ако избягвате пържено, може да ги изпечете на тиган без мазнина (не съм пробвала, но тук видях, че става).


                          Виждате ли какви мехурчета имат? Ако не внимаате с топата пънка иискувате да имате съшите (защо мислите фъфля :)))

                          Дозата е малка, но за проба е достатъчна. Ако ви харесат ще знаете за друг път как да увеличавате - двойно, тройно...


                          Сетих се да я чупна на две, за да видите и малко левурда. Не ми работи приложението за прикачване на аромат, така че това е от мен.

                          Според аптека Оптима
                          "Левурдата е забранена за консумация от хора, които страдат от заболявания като изострен гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, холецистит, хепатит и панкреатит. Бременните жени трябва да консумират билката в много малки количества, защото тя може да бъде опасна за тях".
                          Ако имате притеснения относно хапването на левурда минете на плънка от вариант 2 или 3.
                          И да ви е вкусно!

                          петък, 10 май 2013 г.

                          Козунаци до втръсване. За начало - сладки, малки венчета

                          Този вариант на козуначени венчета (или гевречета) много ми хареса. Видях ги ето тук и снимките ме грабнаха с пъстротата си. Рецептата е лесна и сравнително бърза. Излишно е да казвам, че ухаят страхотно и си отиват още топли.


                          Почти спазих пропорциите в рецептата, за това ще си позволя да я копирам:

                          Козуначени венчета:

                          Продукти:

                          500 г брашно
                          70 г разтопено масло (може само олио или смес 50:50 олио с мас, или смес олио и масло. Аз използвах мас и олио)
                          100 -110 г кристална захар (в оригиналната рецепта е 90 г)
                          150 мл прясно мляко
                          2 яйца
                          10 г суха мая (или 20 г прясна)
                          малка щипка сол
                          1 ванилия на прах
                          1 белтък (или жълтък) за намазване
                          шарени захарни пръчици за поръсване (или кристална захар, или захарна глазура (от пудра захар, вода и лимонов сок))

                          6 бр. рохко сварени яйца (време за варене 4 минути)

                          Начин на приготвяне:

                          • В затопленото (хладко) прясно мляко слагаме 1 с.л. захар, маята и 3 с.л. брашно.
                          • Оставяме на топло млечната смес да "избълбука" до удвояване на обема.
                          • Яйцата и захарта разбиваме съвсем леко. Изчакваме захарта да се разтопи.
                          • Изсипваме брашното в купа (хубаво е да се пресее, за да се обогати с въздух).
                          • Правим ямичка в брашното и добавяме солта и ванилията.
                          • Изсипваме в ямичката половината от яйчната и половината от млечната смес.
                          • Започваме да месим, като част от брашното прибутваме към течността, но в никакъв случай цялото брашно.
                          • Добавяме останалите яйчна и млечна смес с мая. 
                          • Постепенно омесваме цялото брашно, като добавяме на етапи, по време на месенето, около 1/3 от мазнината.
                          • Оформяме тестото на топка. Трябва да е меко и нелепнещо. 
                          • Потапяме ръцете си в останалата мазнина и продължаваме да месим. 
                          • Когато тестото поеме мазнината, пак топваме ръцете си и пак месим (така до свършване на цялата мазнина).
                          • След като сме приключили с процедурата по месенето оформяме на топка, намазваме я с олио и слагаме в дълбок съд с капак или завиваме с фолио и кърпа.
                          • Оставяме на топло да втаса.
                          • След това разделяме тестото на 12 равни топчета.
                          • Всяко топче оформяме на пръчица. И две по две ги усукваме като въже. Завиваме във форма на геврек, прищипваме крайчетата и подреждаме в тава, застлана с пекарска хартия.
                          • Оставяме повторно да втасат оформените вече венчета.
                          • Намазваме с разбит белтък и ръсим със захарни пръчици или кристална захар.
                          • В средата поставяме по едно яйце (от тези рохко сварените). (Бяло или оцветено).
                          • Печем в предварително нагрята до 180 - 200 градуса (С) фурна.


                          Моите венчета се пекоха без яйце в средата, но после сложих от украсените. Исках да боядисам няколко яйчица с естествени бои, които да сложа в центъра на гевреците, но дъщеря ми така се беше запалила по декупажната декорация (показах и технологията на Бети), че не ми остави свободни яйца. А тази година бях предвидила малко количество (както се казва само за адет).
                          Ето как се справи детето за първи път с тази технология:



                          Не поръсих венчетата нито със захарни пръчици, нито с кристална захар, защото исках да ги залея със захарна глазура. И тъй като имах останал фондан от ей тази торта, просто го разтворих с малко вода, да стане на гъста каша. Едно от гевречетата беше подсладено допълнително :)


                          Не ми хареса обаче визията и другите венчета си останаха без нищо. Но това със захарната глазура на сладост беше точно по мой вкус :)

                          Благодаря на Mamina jela за тези симпатични козуначени венчета! Рецептата е точна и много вкусна.

                          Благодаря и на Бети за интересните, забавни, лесни и ефектни декорации (не визирам само великденските), които винаги ме впечатляват и получавам сърбежи да опитам.


                          Козуначената тема ще е с продължение, но ще правя кривване против втръсване.


                          Пожелавам ви слънчев и красив ден!

                          loading...

                          Абонирайте се за публикации

                          Въведете вашия e-mail:

                          Предоставено отFeedBurner

                          Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")