неделя, 29 септември 2013 г.

Пленителен кейк с шоколадово - сливово сладко и хрупкава коричка

Този кейк е нещо повече от кейк. И на торта ще го трансформирам, но на някой по-късен етап ще е. Толкова ми хареса, че сложих в задния джоб гузната чревоугодническа съвест  и дръпнах копчето на панталона с една позиция по-напред. Е, сега вече му се наслаждавам истински. Рецептата видях при Поли (Casa Perfetta) и нямах търпение да я направя. Купих сливи за две рецепти - този кейк и едно шоколадово сладко, което не помня от къде ми изскочи пред очите. Но в крайна сметка направих кейк с шоколадово - сливово сладко и хрупкава коричка. Спечели ме завинаги, пленителен е!
Кейк със сини сливи


Продукти за кексовото тесто:
  • 220 г захар
  • 60 мл олио
  • 70 г масло
  • 4 яйца
  • 200 г заквасена сметана
  • 10 г бакпулвер
  • 300 г (2 ч.ч.) брашно
  • 1/2 ч.л. канела
Продукти за шоколадово-сливовото сладко:
  • 500 г почистени сини сливи
  • 6 с.л. захар
  • 160 мл вода
  • 20 г масло
  • 180 г шоколад (млечен)
Продукти за хрупкавия слой:
  • 50 г орехи
  • 70 г мюсли
  • 100 г захар
  • 50 г масло
  • щипка сол, 2 щипки канела
Основна идея: Casa Perfetta
    Приготвяне:
      На хрупкавия слой:
    • Орехите начукваме на едро.
    • Поставяме всички продукти в купа и с ръце омесваме до получаване на еднородна смес.
    Сладко от сини сливи с шоколад
    На шоколадово сливовото сладко:
    • Кипваме водата със захарта. 
    • Поставяме в сиропа почистените сливи и варим на умерен котлон до омекване на плодовете.(При мен соса стоеше рядък, не гъст като при сладко)
    • Поставяме в сливовото сладко 20 г масло и 2 бр. (180 - 200г) шоколад, начупен на парченца. Разбъркваме внимателно до пълното смесване на сладкото с шоколада и маслото.
    • Отстраняваме от котлона и оставяме да изстине.
    Изпеченият кейк
    На кекса:
    • Разбиваме с миксер олиото, мекото масло и захарта. 
    • Добавяме едно след друго яйцата, като разбиваме след всяко едно, за кратко. 
    • Слагаме заквасената сметана и канелата. 
    • Наръсваме половината брашно, върху него бакпулвера и разбъркваме на ниски обороти с миксера. 
    • Следва останалото брашно и отново разбъркваме. 
    • Загряваме фурната на 180 градуса (С). 
    • Поставяме хартия за печене в кръгла форма с диаметър 25 см. 
    • Внимателно изливаме кексовото тесто във формата и печем в предварително нагрята фурна около час. (Проверяваме готовността с клечка). 
      С хрупкавата шапчица, преди печене
      • Изваждаме кейка от фурната и превключваме нагревателите на горно нагряване. 
      • Върху готовия кейк подреждаме сливите от шоколадовото сладко (ако има повечко сос го оставяме за гарниране на кейка при сервиране). 
      • Върху сливите поставяме купчинки от сместа за хрупкавия слой и връщаме кейка във фурната.
      С хрупкавата шапчица, леко прегоряла при мен
      • Изчакваме леко да порозовее горният хрупкав слой и изваждаме от фурната (очевидно съм изпуснала момента на порозовяването :) Ако ви се случи и на вас използвайте маскировъчна техника. Вкусът и така, с препечена шапчица, е вълшебен)
      Парче, полято с останалия шоколадово-сливов сос

      • Сервираме кейка, полят шоколадово - сливов сос.
      Да ви е сладко с Elti!

      Кейк с шоколадово - сливово сладко и хрупкава коричка


      Резенче от кейка с шоколадово - сливово сладко и хрупкава коричка

      Резенче от кейка с шоколадово - сливово сладко и хрупкава коричка

      Поли, благодаря за рецептата!
      Получи се прекрасен нежен кейк, сочен, с лек намек за шоколадов вкус и приятен сливов аромат. А хрупкавата коричка... ах, коричката... вълшебство към вълшебството.
      Опитайте! (открадната реплика :)), знаете от кой)

      И както се шегува един приятел, (ако продължавам да съм толкова ненаситна на сладкиши), скоро като се кача на кантара, ще ми казва "моля, втория да слезе" :)
      Прекрасен неделен ден, приятели!

      четвъртък, 26 септември 2013 г.

      Домашен кетчуп

      Години наред правя домашен кетчуп, но тази разбрах, че всъщност съм правила доматен сос с многото му там подправки :) Тази се доближих до истинския, благодарение на Пепчо. Бая умувах дали да слагам това нишесте или не, но добре, че се придържах към рецептата - получи се един доста автентичен, екстра качество, почти (моят е по-хубав ;)) като от магазина, кетчуп. По-редичък го докарах, но това е друг разговор, за страх лозе пази и подобни.


      Толкова бях доволна от резултата, че се ентусиазирах да си направя и етикети :) (ама принтера каза "не" и ги избълва едни бледи, бледи. Това беше достатъчно на ентусиазма ми да каже "чао" и така и не потърсих причината).


      Количеството сол и захар слагах на порции (не цялото на куп), за да мога да коригирам вкуса, че съм попадала на сол, която не соли и такава, която е отровно солена. Същото е и със захарта.
      С подправките бях пестелива на грамаж и слагах по много малко, но извадих почти всички от кутията, които ми се видяха подходящи и направих един дълъг списък :)

        Домашен кетчуп


        Продукти:
        • 5 кг доматен сок
        • 2 с.л. сол 
        • 350 г захар
        • 170 мл оцет 
        • 3 пакетчета натурално царевично нишесте (моите бяха от 60г)
        Подправки:
        (предложени от Пепи)
        • 1 с.л. чубрица
        • 5 г смлян кимион
        • 7 г смлян черен пипер
        • 2 зрънца бахар
        • 1 бр. дафинов лист
        (добавени от мен)
        • половин щипка смляно индийско орехче
        • 2 бр. кардамом
        • 5 зрънца кориандър
        • щипка смляна канела
        • 2 бр. карамфил
        Приготвяне:

        • Кипваме оцета с всички подправки (едните са смлени, другите не - горе в списъка съм посочила кои са смлени). Отстраняваме от котлона и оставяме да си отлежава под капак, докато му дойде ролята в рецептата.
        • Избираме здрави, добре узрели домати, които смиламе с машинка, която отстранява семките и люспите. 
        • Поставяме доматения сок в подходящ съд и варим на силен огън, до извиране на 1/3 от него.
        • Добавяме солта и захарта. Изчакваме да се разтворят.
        • Отделяме около 600 мл от сока и оставяме да изстине. След това в него разтваряме нишестето. (През това време продължаваме с варенето на доматения сок) 
        • Прецеждаме оцета и го добавяме към доматите. Оставяме да поври още 6 - 7 минути.
        • Наливаме разтвореното нишесте, на тънка струйка, при непрекъснато бъркане. Сместа веднага започва да се сгъстява. (Аз не сложих цялото, от страх да не се сгъсти прекалено при изстиването). Цитат от Пепи: "Като се извади на чиния и капне - капката трябва да се стича много бавно и застива, или проба няколко капки на чинийка и след 2 минути като се обърне обратно - да не са мръднали."
        • Сипваме кетчупа в чисти, сухи буркани или шишета и стерилизираме 5 - 10 минути.
              Да ви е сладко с Elti!

              За начало - домати и различни подправки
              Старата бойна руска машинка в действие - ползвам я повече от 20 години.
              Кетчуп - старт
              Пепи, 
              Благодаря за рецептата!
              Аз съм на нов старт за втора доза :)


              Домашен кетчуп

              събота, 21 септември 2013 г.

              Лека торта с малини и къпини

              Напоследък нямам време за любимото ми хоби - блог-разходките,  събиране на рецепти, плануване на уикенд менюто, но както се казва ...и това ще мине. За да се разсея малко от последния проект, който се нагърбих да свърша за кратко време, взех, че влязох тук да понапиша това онова и да ви покажа последната торта, която хапнахме, когато лятото беше все още тук. Тя се явява изменен вариант на торта Шоко-чийз.
              Определям я като лека, бърза и ароматна, за моментите без повод, когато просто ти се иска да поръсиш с пудра захар душата си :)

              Торта с малини и къпини


              Продукти за блатовете:
              • 1 яйце
              • 1 ч.ч. захар
              • 1 ч.ч. олио
              • 1 ч.ч. прясно мляко
              • 10 г бакпулвер
              • 1 прах ванилия
              • 2 ч.ч. брашно
              Продукти за крема:
              • 250 г сирене крема (или маскарпоне)
              • 400 г заквасена сметана
              • 6 с.л. захар (или на вкус)
              • приблизително 40 г инстантен крем "Оле" на Йоткер (с аромат на ванилия)
              • малини и къпини (количество по преценка, при мен по една чаша и от двете)

              Приготвяне:
              На блатовете:
              • Разбиваме олиото и захарта (с телена бъркалка или миксер).
              • Добавяме яйцето и пак разбиваме.
              • След това наливаме млякото, слагаме и ванилията. Разбъркваме добре.
              • Ръсим част от брашното и бакпулвера. Бъркаме до поемане на брашното.
              • След това добавяме и останалото брашно, и пак разбъркваме до хомогенизиране.
              • Загряваме фурната на 190 градуса (С). 
              • Във форма с диаметър 25 см (+/- 1 см) слагаме на дъното хартия за печене.
              • Тестото разделяме на две и изпичаме 2 блата.
              Приготвяне на крема:
              • Намачкваме малините с вилица, поставяме половината от крема сиренето (125г) и сметаната (200г). 
              • Добавяме половината от захарта (3 с.л.) и разбиваме сместа с миксер. 
              • Гъстотата коригираме с добавка на инстантен крем "Оле". Добавяме лъжица, две от крема и разбиваме на бързи обороти с миксера. 
              • По същия начин приготвяме и крема с къпини.
              Оформяне на тортата:
              • Във форма с падащи стени поставяме единия блат.
              • Отгоре намазваме с малинов (или къпинов) крем.
              • Поставяме втория блат и отгоре другия крем.
              • Украсяваме с пресни плодове и прибираме в хладилника за час, два.
                  Да ви е сладко с Elti!

                  Плодов вариант на торта "Шоко-чийз" 

                  Торта с малини и къпини

                  събота, 14 септември 2013 г.

                  Сиропирана пита със сини сливи

                  Не знам кой вариант ми хареса повече - ягодовият или сливовият? Ягодовият заради аромата, сливовия - комплексно. Това е рецептата за сиропираната ягодова пита, която имах желание да опитам с всички сезонни плодове, но се очертава есенните да имат по-голям шанс.

                  Сиропирана пита със сини сливи

                  Сиропирана пита със сини сливи


                  Продукти:
                  • 500 г кори за баница
                  • 4 яйца
                  • 150 г захар
                  • 150 мл олио
                  • 200г заквасена сметана
                  • 800г сливи (почистени от костилките)
                  • 6 - 8 с.л. пшеничен грис (по 2 с.л. на кора със сливи)
                  • 10 г бакпулвер
                  • ванилия, канела
                  За сиропа:
                  • 250г захар
                  • 200 мл вода





                  Приготвяне:
                  • Сваряваме сироп от водата и захарта, като оставяме да поври 2 - 3 минути. Отстраняваме от котлона и оставяме да изстине.
                  • Разбиваме с вилица или телена бъркалка яйцата, захарта, олиото, сметаната, бакпулвера и ванилията.
                  • В намазана с олио тава поставяме една кора, намазваме с яйчната смес. 
                  • Следва втора кора, пак намазваме с яйчната смес. 
                  • Поставяме трета кора, като върху нея подреждаме нарязани на половинки сливи. 
                  • Наръсваме върху сливите малко канела и 2 с.л. пшеничен грис.
                  • Покриваме с кора и процедурата с намазването и нареждането на плодове се повтаря.
                  • Завършваме с кора, която намазваме с олио. Нарязваме на парчета.
                  • Печем питата в предварително нагрята на 180 - 200 градуса (С) фурна за около 20-25 минути.
                  • Оставяме да се охлади и заливаме с изстиналия сироп.
                      Да ви е сладко с Elti!

                      На три кори, следва един ред със сливи
                      От яйчната смес слагаме на всяка кора
                      Сиропирана пита със сини сливи

                      неделя, 8 септември 2013 г.

                      "Блажен боб" от Стьопата

                      Не знам дали ще го приемете на сериозно, като ви кажа, че щом вуйчото на мъжа ми ни покани на боб, за мен си е вид празник. Прави го с пушени ребра или рагу и за това го нарича блажен. И това е един наистина много, много вкусен боб, който отдавна исках да запиша в блога си. Рецептата и снимките са от него, само дето сме пропуснали да снимаме порция, по съвсем обясними за мен причини - та ние дори губим нишката на приказката, която е текла, преди да го сервира :)
                      Представям ви още един реален гост в блога ми - вуйчо Стефан (Стьопата)

                      Заедно с приятелката му, с която вече ви запознах, са опасна конкуренция на кухнята на Elti :)))






                      Блажен боб (от Стьопата)


                      Продукти:
                      • 500 г боб (за предпочитане шарен)
                      • 2 - 3 чушки (зелени и червени)
                      • 1 глава кромид лук
                      • 1 морков
                      • 500 г пушени ребра (рагу)
                      • олио, сол, червен пипер
                      • пресни подправки - джоджен и босилек (направо цели стръкове)











                          Приготвяне:
                          • Накисваме боба в студена вода и оставяме да пренощува.

                          • Чушките, моркова (нарязан на лентички) и лука (също нарязан), запичаме на електрическа скара.










                          • Ребрата, нарязани на парчета, също запичаме за кратко на скарата.












                          • Изливаме водата на боба и наливаме нова. 
                          • Зеленчуците нарязваме на парчета (като предварително сме обелили чушките). Добавяме ги в тенджерата при боба. 
                          • Пушените ребра също поставяме в съда с боба и наливаме малко олио.  
                          • Много важно е да се готви на бавен огън! Може да се направи в тенджера на котлона или в глинено гърне и да се готви на фурна, а може и в котле на открит огън. 
                          • Този път е сготвен по последния начин - в съвременно (чисто ново при това, пропътувало пътя от Русия до Перник) котле, на открит огън. (Ох, като се сетя как нежно мъркаше на огнището...)
                          • След сваряването на боба по желание може да се направи запръжка от брашно и червен пипер, но тъй като днешния ми гост не прави такава няма да я описвам в технологията.
                          • Посоляваме на вкус, в края на варенето. Слагаме лъжичка червен пипер (може и лют). 
                          • Изваждаме стръковете пресни подправки и сервираме с препечени филийки хляб или топли домашни питки (допълвам - и с печени люти чушки :)).
                            Да ви е сладко с Elti!

                            Боб в котле, на открит огън


                            Моят принос към вечерята бяха топлите питки (усукани, с плънка от сирене).

                            Купичките, подготвени за боба са все още празни, но като ги напълнихме на никой явно не му е било до снимки :)









                            Наталия се беше погрижила за десерта - мъфини с крем от горски плодове (с форма на сърце, защото тя всичко прави с любов).


                            _ _ _ _ _
                            Реших да поощря кулинарните изяви на вуйчо, като предложих рецептата за конкурса "Традиционна бавна кухня", организиран от Crock-Pot.
                            Ако ви харесва, може да гласувате за нея :)



                            сряда, 4 септември 2013 г.

                            Купол торта

                            Едно дадено обещание, един час свободно време (с предварително снабдени продукти) и нещата се заоблиха в купол торта. Нямах настроение да украсявам, но и без това изложбения център не работеше в неделя ;)


                            Рецептата е толкова бърза, че ако сте в състояние "хем ме мързи, хем ме сърби..." върши чудесна работа :)
                            Купол торта

                            Продукти:
                            • 1 бр. голямо или две малки рула (готови)
                            • 400 г заквасена сметана
                            • 400 г течен шоколад
                            • 3 - 4 бр. бисквити
                            • 1 - 2 бр. банани
                            • 10 г желатин











                                Приготвяне:


                                • Нарязваме рулото на парчета с дебелина около 1 см.
                                • В обла купа поставяме фолио и нареждаме кръгчетата руло по стените и дъното.









                                • Поставяме кутията (буркана) с течен шоколад в съд с гореща вода, за да се отпусне малко.
                                • Смесваме заквасената сметана и шоколада. Бъркаме до хомогенност.  
                                • Желатинът поставяме в огнеупорна купичка и заливаме с 50 мл студена вода. Оставяме го да набъбне.
                                • Загряваме купичката с желатина на водна баня (или на ниска степен в микровълновата) до разтопяване (приблизителна температура на течността с желатин около 50 градуса (С))
                                • Изсипваме желатина в шоколадовата смес и хубаво разбъркваме.
                                • Внимателно наливаме от шоколадовата смес, върху подредените парчета рула в купата. Слагаме кръгчета банан.  
                                • Най-отгоре подреждаме бисквитите (топнах ги в рядък захарен сироп), които ще стоят за основа при обръщането на тортата.
                                • Поставяме тортата в хладилник и изчакваме да стегне.
                                • След това обръщаме, отстраняваме фолиото и украсяваме.

                                Източник: Готвач.бг
                                  Да ви е сладко с Elti!


                                  Парченце от Купол-тортата

                                  И пак парче


                                  неделя, 1 септември 2013 г.

                                  Фалшиви царевички

                                  Исках да направя нещо закачливо за петъчната другарска сбирка и в главата ми изплува една стара снимка, която нито помня къде съм я виждала, нито какви продукти използва, но помня визията на фалшивите царевички. По традиция на постно не сядаме, въпреки, че аз лично го предпочитам, така, че месо имаше, но замаскирано на царевица. Рецептата е някаква измислена смесица (сглобена от снимки и стар опит - с благодарности към Пепи, че ми отвори очите за салвията и към Kikkoman за вкусните сосове). И съвсем очаквано предизвика почуда, когато казах, че сме на готвена царевица. А истината беше друга :)


                                  Фалшиви царевички

                                  Продукти:
                                  • 8 бр. свински вратни пържоли
                                  • 8 бр. червени чушки (не много големи) + 2 бр. допълнително (по желание)
                                  • 160 - 200 г кашкавал
                                  • 3 - 4 царевици на кочан, заедно с листата
                                  • 1 глава кромид лук
                                  • 50 мл червено вино
                                  • 5 - 6 листа от салвия
                                  • 1 лимон
                                  • 2 с.л. захар
                                  • 3 с.л. оцет
                                  • 4 с.л. соев сос (Kikkoman)
                                  • 7- 8 скилидки чесън
                                  За мариноване на месото:
                                  • 8 с.л. соев сос, смлян черен пипер, сол, 1-2 глави кромид лук (или готов дресинг с лук (аз ползвах такъв на Kikkoman))

                                  Приготвяне:
                                  • Начукваме пържолите, поръсваме с малко сол, смлян черен пипер, соев сос (по 1 с.л. на пържола) и поръсваме със ситно нарязан кромид лук. Ако ползваме готов лучен дресинг, то тогава не слагаме соев сос и лук. От лучения дресинг слагаме по 1 с.л. на пържола). Оставяме месото на студено за около час.

                                  • Почистваме чушките от семките и в отвора слагаме около 20 г нарязан на пръчици кашкавал.








                                  • Всяка чушка завиваме с пържола, като част от края на пържолата пъхаме в отвора на чушката.


























                                  • Измиваме царевичните кочани и отсраняваме най-горните листа. Отрязваме с остър нож основата и внимателно разгъваме листата, защото в тях ще пъхнем пържолите с чушки, за да си направим фалшиви царевици.
                                  • В листата от царевица завиваме пържолите и ако се наложи може да завържем с конец. Придаваме форма на царевица.(Аз пробвах да направя и с форма на вигвам - ще сложа снимки по-долу. А може и като пакетче да се оформи).
                                  • Подреждаме така оформените нови "царевици" в глинен съд.
                                  • Загряваме тиган с малко олио и в него запържваме нарязаната глава кромид лук, 2-те допълнителни чушки (ако решим да слагаме), царевичните кочани, нарязани на шайби.










                                  • Добавяме, към продуктите в тигана, захарта, соевия сос, оцета, чесъна на цели скилидки и изчакваме соса да се сгъсти. Добавяме виното, 120 мл вода, разбъркваме и изливаме върху „царевиците” в гърнето. 








                                  • Слагаме листата от салвия и един нарязан на кръгчета лимон. Заливаме с малко олио.
                                  • Захлупваме с капак и поставяме във фурната. Отначало на 220 градуса (С) до кипване и след това намаляваме на 160 (С). Оставяме да къкри на тих огън около 3 часа.
                                  • Сервираме по една фалшива царевичка на порция. Листата са по-скоро за ефект и допълнително задушаване на месото (ние поне не пробвахме да ги ядем). Украсяваме с лимон и пресни листа салвия.
                                    Да ви е сладко с Elti!

                                    В процеса на завиване се заиграх и ми прищрака да опитам формата на индиански вигвам. Доста по-трудно и яде-времево ми беше, за това след втория вигвам се отказах.
                                    Опит за форма вигвам

                                    Вигвам форма
                                    Така изглеждаха в готов вид




                                    С вигвама се провалих, но първоначалната идея за царевичната форма не ме издъни


                                    Едното останало парченце ("срамното" дето му викат) на сутринта го разголих и снимах, за да ви покажа истинския вид на "царевичките" (за вкуса ще ви трябва фантазия или по-добре да ми дойдете на гости :))





                                    loading...

                                    Абонирайте се за публикации

                                    Въведете вашия e-mail:

                                    Предоставено отFeedBurner

                                    Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")