вторник, 29 октомври 2013 г.

Копривщица

За първи път съм в Копривщица, ако не броя оная ученическа екскурзия преди много, много години, от която всъщност нямам останали спомени. Учудвам се на себе си, за това закъсняло посещение и нямам отговор защо чак сега пожелах да я видя с очите на турист. А е толкова красива тази Копривщица. Пренася те в един забравен свят на българи от старо време, преразказва историята по един различен начин (няма нищо общо с часовете по история в училище), мирише на селски живот, на кислород и усещаш как не тялото, а душата ти диша.

Вървейки по тесните калдъръмени улички, притиснати между високи дувари, където тишината се е разстлала като килим си спомних за романите на Димитър Талев. Всъщност нищо не си спомням от сюжета , но явно четейки съм си нарисувала точно такава картина. Мисля, че е време да ги прочета повторно.




"Трябва да ви кажа, че обикновено, когато лежа и когато ходя, дълбоко се замислям. Разбира се, с това не искам да се хваля, защото от опит зная, че да се замислиш дълбоко, то не значи непременно да мислиш дълбоки неща. Идиотите най-често изглеждат дълбоко замислени."
Димчо Дебелянов


Истинско приключение беше да стигнем до комплекс Дюлгерите. Тръгнахме по грешен път и попаднахме в такава теснотия, че едвам измъкнахме колата без драскотина. Завоите взимахме с няколко маневри. Прекрачвайки портите на хотела останахме приятно изненадани от красивата подредба и уюта. Препоръчвам горещо, чудесно място е за почивка с приятели.
Комплексът се състои от три къщи. Нашата имаше три спални на втория етаж, хубава голяма тераса, с изглед към града, просторен хол с трапезария и кухненско обзавеждане (на първия етаж). Красиво, чисто и много, много приятно.

Комплекс Дюлгерите



Комплекс Дюлгерите


Комплекс Дюлгерите
Зад тази делва все още мога да се скрия ;). 

В комплекс Дюлгерите
Къщите са на края на града и отначало ми се сториха доста отдалечени, но реално за 5 минути стигахме до центъра. И ми беше изключително приятно да се разхождам по тесните сокаци и да усещам оня мирис на старо дърво, да надничам в живота зад каменните зидове, да се питам зад коя точно чупка момъкът е изненадвал момата с менците.



Качихме се и до хълма с паметника на Бенковски. От тук се вижда цяла Копривщица на длан. И времето беше едно слънчево, в унисон с настроението и златното жълто на есента.

Паметникът на Г.Бенковски

Копривщица на длан
Закачливи запетайки по покривите
Къща в Копривщица

Къща в Копривщица

Старото класно училище

В Копривщица

Действащото училище "Любен Каравелов"

Център

Близо до църква "Свети Николай"

Църква Св. Николай
Гърбави мосчета над река Тополница
Капризите на кулинарната ми особа бяха задоволени с вкусна копривщенска пърленка,

Копривщенска пърленка

стомна кебап - нещо подобно на кавърма, но имаше различна подправка, която не успях да идентифицирам,

Стомна кебап

Стомна кебап
и много вкусна салата.



Ще ви дам що-годе насочваща рецепта за салатата:

Копривщенска салата:
  • 1 домат
  • Крем сирене, овкусено с чесън
  • Овкусена бобена салата
  • Краставица, нарязана на кръгчета
  • Печена червена чушка
  • 1 сварено яйце
  • Домашна лютеница (беше близка по вкус на познатия ми айвар)
  • Домашно кьопоолу
  • Рулца шунка
  • Парчета кашкавал
  • Резенчета сирене
  • Маслини
  • Червен салатен лук
  • Магданоз
  • Чеснов сос (пасиран чесън с олио или зехтин, сол)

Сутринта беше заскрежена, мъглива и хладна, ободряващо хладна, но все пак имах нужда и от глътка топло кафе. 

Добро утро, Копривщица

Разходихме се пеша, гушнати да споделяме топлината си и седнахме в първото работещо кафене. След две, три глътки в чашата ми се появи едно голямо, добре изразено сърце. Може би беше знак за нова любов, тази към Копривщица.



По обратния път към вкъщи минахме през Панагюрище и се нагледахме на още красиви гледки. Пред нас все едно се беше лъснало морето :)


Някъде по пътя Копривщица-Панагюрище
В близост до туристически заслон "Кулата"


Туристически заслон Кулата
 Така и не разбрах дали това е мястото с така наречените "сополиви камъни".





неделя, 20 октомври 2013 г.

Чийзкейк с катък

Идеята я грабнах от Пепчо. След като дни наред се наслаждавах на кулинарната и картина, в един прекрасен петък реших да "порисувам" и аз. Но... като видях, че яйцата трябва да се мариноват с часове оставих "четките" и го направих в семпъл вид. Хрумването за солен хрупкав слой ми се стори повече от примамливо, въпреки, че съм абсолютен фен на сладкия вариант. Този също влезе в графа "топ" :)

Чийзкейк с катък




Продукти (ориентировъчни количества):
  • около 300 г бяло саламурено сирене
  • 200 - 250 г заквасена сметана
  • 5 - 10 бр. печени червени чушки (зависи колко са големи и как повече ни харесва - по пипересто или по-сиренено
  • 50 - 100 г орехи
  • 1 - 2 скилидки чесън
  • 4 бр. (около 40 г) филийки сухар
  • 60 г крекери със сусам и (или) мак
  • 60 г масло






    Приготвяне:
      Соленият хрупкав слой разпределих по купички
      • Начукваме или смиламе в блендер сухарите и крекерите (може и 5 - 6 орехчета да пуснете). 
      • Добавяме разтопеното масло и хубаво разбъркваме.
      • В купички за индивидуално сервиране поставяме фолио за свежо съхранение.
      • Поставяме 3 - 4 с.л. от хрупкавата смес и натъпкваме с опакото на лъжица.
      Готовият чийзкейк с катък

      • Сиренето намачкваме с вилица.
      • Добавяме заквасена сметана (количество по преценка - слагайте лъжица по лъжица) и разбъркваме.
      • След това слагаме нарязаните печени чушки, счуканите орехи и ситно нарязания чесън. Разбъркваме.
      • Във всяка купичка слагаме от тази смес.
      • (На мен ми остана малко от пясъчната смес с крекери и поръсих отгоре)
      • Прибираме в хладилник до момента на сервиране.
      • След това обръщаме купичките в чиния, отстраняваме фолиото и сервираме.

      Да ви е сладко с Elti!

      Нямах никакво време за декорация, че между две кулинарни фази внасях и дърва. Но идеята още стои в главата ми и може да се реализира някой ден. Представете си, че четете приказката за грозното патенце :)

      Солен чийзкейк с катък

      Пепи, благодаря за рецептата и красивата идея! 

      вторник, 15 октомври 2013 г.

      Торта Октомври

      Не знам защо я нарекох "Октомври"..., като истината е, че в душата ми кипеше месец май. Завърна се моето слънчице и домът ми разцъфтя. Пробудиха се възприятията ми за красота, тъгата си отиде и жълтите листа не нараняват вече очите ми. А колко дъжд се побра в тях, типично есенно ми беше цяло лято. За това сега ми е слънчево, заради равновесието. Помните ли как стягах куфарите? Завърнаха се, пукащи по шевовете от емоции и богата колекция от усмивки. Най-любимите ми усмивки. А на мен ми беше нужна само една, за да се захаросам от радост.


      Торта "Октомври"




      Продукти за крема:
      • 100 мл прясно мляко
      • 140 г карамелени бонбони тип "Лакта"
      • 100 г бял шоколад
      • 500 г маскарпоне
      • 160 г подсладено кондензирано мляко
      • 3 прахчета ванилия (или ампулка течна)
      3 бр. готови блатове за торта
        За измазване на тортата:
        • 150 мл прясно мляко
        • 300 - 400 г заквасена сметана
        • 1 пак. крем "Оле ванилия" на Йоткер
        • 6 с.л. захар (+/- на вкус)
        И още:
        • 100 г сурови лешници
        • 50 г масло
        • 6 с.л. захар
        • сладко от любим плод (използвах горски ягоди)
        • захарен сироп за сиропиране на блатовете
        • 40-50 г тъмен шоколад (за листата)
          Приготвяне:
            Запичаме лешниците в сух тиган
            • Запичаме лешниците в сух тиган (ако сме купили печени, то пропускаме тази стъпка)
            Карамелизираме лешниците

            • Карамелизираме 6 с.л. захар (без да добавяме вода и без разбъркване).
            • Добавяме 50 г масло към карамела и разбъркваме.
            • Добавяме лешниците и отстраняваме от котлона.
            • Изливаме карамелизираните лешници върху хартия за печене.

                Карамелените бонбони разтваряме в прясно мляко
                • Карамелените бонбони и белия шоколад поставяме в млякото и загряваме.
                • Бъркаме сместа до пълното разтопяване, без да кипва.
                • Оставяме млякото да изстине.
                • Разбиваме сиренето маскарпоне и кондензираното мляко. Добавяме изстиналото карамелено мляко.
                • Ароматизираме с ванилията.
                Нанасяме крем върху блата
                • В тортена форма с падащи стени поставяме единия блат.
                • Сиропираме със захарен сироп и нахвърляме плодове от сладкото.
                • Намазваме блата с половината крем.
                Върху крема слагаме карамелизирани лешници

                • Върху крема слагаме част от карамелизираните лешници.
                • Отгоре поставяме втория блат. Пак сиропираме леко, поставяме плодове от сладко, намазваме с останалия крем и отново карамелизирани лешници.
                • Идва ред на третия блат. Леко притискаме, поставяме отгоре фолио за свежо съхранение и прибираме тортата в хладилника.
                Намазваме тортата със сметановия крем

                • За крема за измазване разбиваме с миксер прясното мляко, захарта и половината от крем "Оле", до сгъстяване. 
                • Добавяме половината заквасена сметана и пак разбиваме. След това останалия крем "Оле" и пак разбиваме до сгъстяване. 
                • Останалата заквасена сметана добавяме лъжица по лъжица към сместа, до получаване на крем с нужната плътност (тук трябва да работите по преценка).
                • С получения крем измазваме тортата от всички страни и прибираме в хладилник. 
                Шоколадови листа

                • През това време подготвяме листата за декорация - използвах такива от роза. Измиваме ги и ги подсушаваме старателно.
                • 50 г черен шоколад разтопяваме на водна баня.
                • Намазваме листата от опаката страна с шоколад, подреждаме в поднос и прибираме в хладилника.
                • След това внимателно отлепяме листата (не докосвайте шоколада с ръце, защото много бързо се разтопява. Аз си помагах с нож и пинсета).

                  Тортата е готова
                  • Украсяваме тортата с цели лешници, шоколадови листа. При мен има още амаретини, плодове от горски ягоди (от сладко), шоколадови пурички. 
                  Да ви е сладко с Elti!

                  Торта Октомври

                  Карамелените бонбони в крема използвах като заместител на дулсе де лече. Е, заместител е силно казано, но придава подобна нотка. Изстиналото мляко се сгъстява от бонбоните и шоколада, и заедно с кондензираното мляко влизат в ролята на този продукт, който нямаше от къде да купя готов. По-рядко стои, но маскарпонето го поема чудесно и в крайна сметка се получава хубав крем. Не съм опитвала, но мисля, че карамелизирана захар и разтварянето и в кондензирано мляко пак би свършило работа. Може би, може би... ще опитам следващия път.


                  Крем "Оле" редовно си използвам за сгъстител (или как там се нарича... фиксатор) на сметана. Нашата заквасена не е устойчива след разбиване я "укротявам" с този инстантен крем "Оле". Течната сметана за сладкиши не я понасям. От този крем ми остана доста след като измазах тортата, така, че може да намалите продуктите на половина или да планувате богато шприцоване.


                  Хубаво е тортата да пренощува една нощ в хладилника, преди да отрежете парченце, с вкус на октомври и влажна есен. Гарантирано настроението ви ще се промени към пролетно-лятно и усмихнато.




                  Хубав октомври!
                  loading...

                  Абонирайте се за публикации

                  Въведете вашия e-mail:

                  Предоставено отFeedBurner

                  Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")