четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Дестинация хасковски Минерални бани

След две поредни торти и един парен хляб е време за разходки. Хем да изтръскам главата си от натежали мисли, като кученце след баня, хем да отлюспя част от напрежението и да го пусна на вятъра, през отворения прозорец на колата.

Колкото и малка да е тази наша България, все има непознати места за виждане. И колкото повече пътувам, толкова повече разбирам, че още нищо не съм видяла. Като в оная приказка "колкото повече знам, разбирам, че нищо не знам" или пък беше "колкото повече научавам, толкова повече разбирам, че нищо не знам". Както и да е, разбрахте предполагам, че стигнах до сократовското заключение "аз знам, че нищо не знам". Може би за това всяко ново пътуване е чакано, планувано, консумирано, след това многократно предъвквано в разговори, отбелязано в снимки, запечатано в спомени, дало ми нещо ново.

Любопитен факт, според Уикипедия, е, че Хасково е на почти еднаква географска ширина със село Хасково (Ташкентска област, Узбекистан) Рим (Италия), Барселона (Каталуния, Испания), Тбилиси (Грузия) и Чикаго (САЩ). Проверих, така е, почти... но не успях да открия узбекистанското село Хасково :) Кога щях да разбера за това, ако не бях планувала Хасково за дестинация?

Три нови местенца, три бързи погледа към Хасково, хасковски Минерални бани и Храбрино. Колкото за впечатление. С лоши снимки, но с хубави спомени.

Хасково

Хасково - в представите ми си бях нарисувала друг облик на града. Но въпреки разминаването ми хареса. Първо го погледнахме от високо - от паметника на Света Богородица с Младенеца, открит през 2003 г. и записан в рекордите на Гинес.

Паметник на Света Богородица с Младенеца - Хасково

Паметник на Света Богородица с Младенеца - Хасково

Камбанарията, точно до паметника, е отворена за туристи. Градът е в краката ти.
Камбанарията - Хасково

Очарова ме наситеният цвят на този храст.


После в центъра (до сградата на общинската управа, а защо ли точно там?) видяхме "паркираната" баба Яга,


бухалчето,


различната часовникова кула.

Часовникова кула - Хасково

Интересен, в самия център, е и паметникът на завистта. Нямам близък план, батериите ми отказаха и цялата фото-разходка из Хасково спира тук.


В плановете ми бяха и възрожденските къщи - Паскалевата и на Бояджи Оглу, но си останаха там.

Хасковски Минерални бани - малко, тихо и спокойно градче. Чист въздух, топли минерални води, които по състав се доближават до тези на изворите в Карлови вари (още нещо ново научих).


Тук - там разкопани улици, да не започна да фантазирам, че съм извън България. Но като цяло много ми хареса. Далеч по-спокойно от нашия град, който също е осеян от ремонтни дупки, като раздран дамски чорапогащник. (И Хасково, встрани от центъра, страдаше от такава картина)
Имат хубав парк, с "капани" за дечица, в които попаднахме на два пъти и по-далечна разходка ни се размина.





Следва Храбрино - село в пловдивско, към което отбихме колата на връщане. Помня го от репортажите за бедствените наводнения тази година. И от офертите в интернет на комплекс "Водопада". Минахме да видим комплекса, да тестваме кухнята :)
Ето го хотела и лятната градина:




Приятно, тихо и с възможност за разходки по планински пътеки. Кухнята също е много добра.
Но селото много е пострадало от наводненията. Водопада още си го има, но не и мостчето над него.


Да не повярва човек, как ей тази рекичка е направила куп поражения.


Пътят е отбит, асфалтовия половината го няма и се минава по чакълен насип до реката. Работеше се по възстановяването на предишния облик. А той ми се стори, че е бил доста приятен. Есенните багри допринасяха за това впечатление. Както и това, че селото е планинско, с възможност за разходки до хижа "Здравец", хижа "Равнища" и Димитринино кале (информирах се за тях чрез интернет, но не изключвам възможността в скоро време да изпускам па́рата точно по тези маршрути).



неделя, 26 октомври 2014 г.

Парен Хляб


Честит Имен Ден на празнуващите днес!


Предлагам ви един различен хляб, парен. По рецепта на Тошко Поптолев (дядо Хаджия), който се получи много успешен и вкусен. Точно подходящ за празничен ден, като днешния. Рецептата ме грабна още на прочит, но след като я направих, приятната изненада буквално наду платната ми на радостта (проявявам скромност и за това не написах гордостта :)).

Парен хляб
по рецепта на Тошко Поптолев (дядо Хаджия)

Продукти:

  • около 700 г брашно (тип 500 при мен)
  • 20 г мая (7 г ако е суха)
  • 1 с.л. сол
  • 1 с.л. захар
  • 2 с.л. олио
  • 300 - 400 мл вода
  • 1 среден по големина сварен картоф
Допълнително и по желание:
  • 125 г масло
  • сирене (при мен топено, тип чедър)


Приготвяне:

  • В 150 - 200 мл хладка вода сложете маята, захарта и няколко лъжици от брашното, за да получите кашичка.
  • Оставете на топло да шупне.
  • Останалата (150 - 200 мл) вода сложете на котлона да кипне, заедно със солта и олиото.
  • В купа пресейте 250 - 300г брашно и го залейте с врялата вода. Бъркайте енергично до получаване на тесто. Оставете да се охлади до телесна температура.
  • Добавете шупналата мая, пасирания картоф и хубаво разбъркайте до хомогенизиране.
  • След това добавяйте на малки порции останалото брашно, докато не получите меко тесто.
  • Оформете на питка или продълговат хляб и оставете на топло да втаса.
От тестото направих питка, оформена по друга сръбска рецепта.
  • Разделих тестото на 14 малки топчета.
  • С ръка ги оформих на сплескани кръгли питки (с диаметър около 10 см).
  • Слепих две по две питките, като ги намазах с разтопено масло и сложих малко чедър между тях.
  • Подредих питките със застъпване в кръгла тава.
  • Намазах ги отгоре с разтопено масло, а това масло, което ми остана просто изсипах в тавата.
  • Оставих на топло да втаса.
  • Изпекох в предварително нагрята до 190 (С) градуса фурна.


Логично е да не варя един самотен картоф за питката, а повечко. Дали за салата, кюфтета все ще се използват. Употребих ги в нахутено-картофено пюре. По технологията за ей това нахутено-бобено пюре, където боба, замених картофи. Гарнирах с карамелизиран лук, в ямичките е зехтин.


Да ви е сладко и топло на душата! Хубав Празник!

вторник, 21 октомври 2014 г.

За хубавите сватбени трепети

Фонтан от спомени, вълнуващи трепети, доза притеснение, малко тъга, гордост и най-вече красота, много красота. Такива неща ме спохождаха преди сватбата на дъщеричката на моята най-добра приятелка. Ние израснахме заедно, децата ни пораснаха заедно и дойде моментът, в който трябва да ги пуснем от ръка.

Да си призная трябваше да направя сватбената торта. При това дори обещах, но ме хвана шубето след като разбрах, че става въпрос за торта на три етажа (в последствие падна на 2). За да компенсирам неустойката веднага обещах декорацията, няколко рози, в оня трудно постижим цвят пепел от рози.

Захарни рози за сватбена торта

И започнах...
Първо с клипчета от youtube, после с практическо приложение. Малко помощ от приятел. Един съвет дошъл навреме.
С огромни благодарности към Вики, която ми помогна с рецептата за гъм пейст и един леко завоалиран критичен поглед, който веднага приех за добър съвет :))



Гъм пейст или захарно тесто за фигурки и цветя
Източник:Viki's blog
  • 25 мл. студена вода
  • 10 гр. желатин
  • 500 гр. пудра захар
  • 3 ч. л. тайлоза (или СМС)
  • 1 с. л. глюкоза
  • 3 ч. л. олио (или бяла растителна мазнина, като палмово масло например )
  • 1 голям белтък
Приготвяне:
  • Заливаме желатина с водата и изчакваме да набъбне.
  • В купя пресяваме пудрата захар и тайлозата.
  • Загряваме на водна баня желатина, докато се разтвори и към него добавяме глюкозата.
  • Изсипваме желатина и глюкозата в купата с пудрата захар, добавяме белтъка и половината мазнина.
  • Омесваме тесто, на етапи добавяме и останалата мазнината (намасляваме ръце и продължаваме да месим).
  • Тестото трябва да е меко и пластично, на този етап може още да лепне.
  • Оформяме на топка, намазваме с мазнина и увиваме в два слоя фолио за свежо съхранение. 
  • Оставяме тестото в хладилник за 12- 24 часа.
  • След това откъсваме парче от него и месим, докато от топлината на ръката не омекне. Ако лепне коригираме с добавка на малко пудра захар.
  • Напудряме повърхността, на която ще работим и започваме


    Тази рецепта, преди време, ми беше изпратена от форумна приятелка, но така и не намерих компонента СМС. Рецептата, която ползвам за фондан също е от нея и съм много благодарна за помощта и насоките, които ми дадоха двете дами - Рали преди време и Вики сега.

    Нямам нито една снимка от процеса. Изпробвах различни техники и получих различни рози.
    Първата, която направих, си я харесвах много, но... след като направих последната, то първата отиде директно в резервите (е, бяха я сложили на тортата, въпреки, че не трябваше да е там) :) Всяка следваща ставаше по-хубава, ръката ми ставаше по-точна. Натискът върху листчетата накрая доби точната сила, за да станат по-близки и все по-близки до автентичните розови листа.

    Моят първи опит:


    И междинните:




    Последната и най-красива отпътува по спешност, не завършена и не снимана.
    Коя е излишна според вас? :)



    Ето, пак да пусна цялата торта :)



    Лично аз не бих подредила розите по този начин, но при толкова красиви живи цветя (разбирайте млади усмихнати хора) кой ти гледа цветята по тортата :)
    Тук все пак е влязла в кадър последната и най-любима роза (малката, в цвят бледо лилав, в анфас) :)


    А булката беше не просто красива, тя излъчваше оня чар, оная магия, която струи от очите на щастливите хора. Пожелавам винаги да е така влюбена в живота, в човека до себе си и с общи усилия да свият най-топлото и уютно гнезденце. Да отгледат най-красивите пиленца, да се радват на истинските и най-ценни неща в живота.


    Цялото тържество беше опияняващо, чакайте да поясня, че говоря в преносен смисъл :). Толкова красиво, вълнуващо, всичко направено с финес, усет и премерен разкош.



    Витоша беше огласяна от български песни, български хора се виха по стара традиция...
    На сватба, като на сватба! Друснах и аз, пих и се веселих :)
    Наздраве за младото семейство!





    сряда, 15 октомври 2014 г.

    На гости с есенна торта с моркови

    Лятото беше едно такова, пестеливо слънчево... Душевният ми склад, който обикновено се пълни от летни емоции, сега го чувствам поизчерпан. Но, не, не времето му влияе, по-скоро състоянието ми на очакване и плашещата тенденция октомври да е моят май. Радвам се, макар и малко стресирано, все пак, РАДВАМ СЕ... Тъгата е като капак на душевния ми склад, така, че я избутвам и започвам да складирам надежда. Надежда, за децата ни, тук в България. (недружелюбната, мръсната, мизерна България... каква надежда..., какви мечти...)

    Представям ви тортата, сгушено в хралупка таралежче, като намек за пълен и уютен дом. Аз я приемам така, защото ми е пълно, истински пълно на душата.

    Това е и тортата, която избрах за гостуването ми при Вили. Сравнително от скоро следя блога й, и знам, че обича да експериментира, да пречупва рецептите през собствената си фантазия, да твори. Тук напълно си пасваме :)



    Когато получих поканата си казах "с торта ще ида", но все още не знаех каква. После, като по поръчка, във Фейсбук видях тази красива, есенно декорирана торта. И стартирах една кулинарна авантюра (точно като името на блога на Вили), за да получа това:


    Вили, сърдечно благодаря за поканата!
    Пожелавам ти все така уютно да стопанисваш вируалното си блог-местенце, да е пъстро, вкусно и пълно с много читатели! 

    Торта с моркови
    на гости на КУЛИНАРНА АВАНТЮРА

    Продукти за блатовете:
    (за продуктите погледнах във Веселия готвач)
    • 350 г настъргани моркови (на ситно ренде)
    • 300 г захар
    • 220 г масло (свинска мас или олио)
    • 4 яйца
    • 340 г брашно
    • 100 мл прясно мляко
    • 1 бакпулвер
    • 1 прах ванилия
    • 1 ч.л. канела
    Продукти за крема:
    • 125 г масло
    • 160 мл течна сметана
    • 160 г захар
    • 100 г млечен шоколад
    • 250 г маскарпоне
    За шоколадовата декорация и оформлението на таралежа:
    (харесах си тази рецепта, но не намерих кондензирано мляко и въпреки това ползвах идеята)
    • 90 мл течна сметана
    • 1 пълна с.л. течен шоколад
    • 200 г млечен шоколад
    • 100 г - 150 г печени бадеми (орехи)
    • 5 - 6  овесени бисквитки 
    Захарно тесто за декориране: по рецепта на Вики (много хубава и в скоро време ще пусна благодарствена публикация :))

    Начин на приготвяне на блатовете:
    • Настърганите моркови смесете със 100 г захар, ванилията и канелата. Разбъркайте и оставете за 5 минутки.
    • След това добавете останалите 200 г захар и разтопеното масло. Разбъркайте.
    • Сложете 1 яйце и разбийте с телена бъркалка, след това сложете едно след друго и останалите яйца, като след всяко разбивате до хубаво смесване.
    • Добавете към сместа 140 г брашно, смесено с бакпулвера. Разбъркайте до хомогенна смес.
    • Налейте млякото и останалите 200 г брашно. Отново разбъркайте до еднородна смес.
    • Загрейте фурната на 180 (С) градуса.
    • Тавичка, с диаметър 27 - 28 см, застелете с хартия за печене.
    • Изсипете половината от тестото и изпечете в предварително нагрята фурна. След това по същия начин изпечете и останалото тесто.
    • Разрежете готовите блатове на две, през диагонала.



    • След това с купичка изрежете полукръгче (то ще ни служи за телце на таралежа).




    Приготвяне на крема:
    • Сложете на водна баня сметаната, маслото, захарта и начупения шоколад.
    • Бъркайте до разтопяване на захарта и шоколада. След това отстранете от котлона и оставете да изстине.
    • Приберете в хладилник до пълно стягане на крема.
    • Разбийте с миксер изстудения крем и добавете маскарпонето. Пак разбийте за кратко, колкото да се обединят.
    • Слепете с крема блатовете (те са като дъги). Намажете тортата от всички страни.

    За шоколадовата глазура и муцунката на таралежа:
    • Загрейте сметаната заедно с течния и другите начупени шоколади. Бъркайте до пълното разтопяване на шоколадите (не чакайте да кипне сместа).
    • Оставете малко да се охлади и стегне.
    • С къдрава шпатула нанесете по външните стени на тортата (да получите имитация на пънче). Оставете си малка част и за измазване на таралежчето (ако ви се вижда малко сместа, предвидете още количество шоколад и си направете нова шоколадова глазура)



    • Към останалата шоколадова смес добавете малко начукани бадеми (оставете си за бъдещите бодлички)  и (или) овесени бисквитки.
    • Разбъркайте и от тази смес моделирайте главичката на таралежа.
    • За тялото слепете изрязаните полукръгове от блатовете. 
    Разрязана фигурката на таралежа изглежда така


    Намажете цялата фигурка на таралежчето с шоколад. Набодете бадеми за бодлички (цели или разрязани на две - по избор. Продават се и готови бадемови иглички).


    Декорацията на тортата е от захарно тесто гъм пейст.
    • Разточвам на тънко част от тестото и изрязвам желаната форма (листа в случая). 
    • С това инструментче, с топчето, оформям крайчетата на листата.
    • Оставям да засъхнат.
    • След това в няколко капки алкохол (водка) разтварям хранителна боя. С четка топвам в боята, попивам излишното на салфетка и оцветявам листата.


    Нямаше как да не сложа и шипки, след оня шипкобер :) На едната боднах карамфилче, на другите две сложих истински мустачки (дори се чудя защо ми беше да правя захарни шипки, като имах истински :))






    Тортата е с плътни, влажни блатове. Не се нуждае от сиропиране. Само от добра компания и... следващи две обиколки на стадиона ;)


    Да ви е сладко!

    loading...

    Абонирайте се за публикации

    Въведете вашия e-mail:

    Предоставено отFeedBurner

    Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")