Торта "Рафаело в шоколад"

Тази години Рожденият ден на дъщеря ми съвпадна с Цветница. Трябваше да правя две торти и в суматохата пропуснах записките по шоколадовия крем на тази торта. Така, че точните количества може да се окажат не съвсем точни, но въпреки това ще си запиша рецептата, с едно наум.
Основната рецепта за торта Рафаело е от тук. Добавянето на шоколадов крем ми хрумна в последния момент, но определено крайният резултат си струваше. Получих нещо като "укротяване" на аромата и тортата се хареса дори от тези, които принципно не вкусват кокос. Стружките обаче, тези кокосовите, бяха по-едри и издайнически викаха "торта с кокос, торта с кокос".

Супа топчета с елда, без застройка

Сиропиран десерт с крем

Този десерт прилича на реване, но не точно.  Както и на един друг хитов десерт от старите тетрадки - "жадната монахиня". Рецептата обаче е за най-обикновен кекс, който сиропирам и хоп, лъжа, че е реване. Рядко му слагам крем, в случая е бонус.

Пърленки на скара

Станаха като печени мекички, тестото е без мая, но топлички са просто фантастични. Много ми се иска да опитам и такива от тесто с квас. Но ще трябва да почакам малко, да се събуди музата. Тогава ще пиша и за тях.

Нали съвсем скоро правих сиренки та от там се подсетих и за тези пърленки. Рецептата е почти същата, само дето тук ги топвам в най-обикновено лучено олио.

Двоен рожден ден

Честит рожден ден, тате и честит рожден ден, блог!

На татко празникът е по-значим, но тъй като съвпадат, не мога да не отбележа и втория такъв.
Случайно или не, избрала съм специална дата за първа публикация.

Да ми е здрав и все така добър тате! За блога... както дойде.
А сега... cake time -  да се почерпим с тортичка, за добро настроение и с пожелание за повече сладки моменти.

Сиренки

Докато се чудя дали да сложа нови снимки към рецептата за мекичките, или да си ги дам в отделна публикация тези сиренки, то... станало обяд.

Но онази публикация и без това съм я натоварила със снимки, пък и рецептата пипнах леко, та по-добре отделно да ви ги сервирам.

Торта Нинджаго и честит рожден ден на малкия ми племенник

Порасна, вече е на 6 това вуйнино човече. И си поръча торта по оня детски мил начин. Но това, което ми стопли душата е като каза "нали сме приятели". Да, ние сме приятели, че и повече. Много държа на това и всячески се старая да съм не просто майката, вуйната, лелята, да съм приятелят.

Наложи се да изгледам няколко серии на Нинджаго заедно с него, като той ентусиазирано ми разясняваше ситуациите около героите. Забавно ми беше.
На вуйна малкото голямо човече..., толкова е любознателен, мил, щур, с чувство за хумор, и вуйна шеговито си го нарича шмекер.

Бърза вечеря - бяла риба с дижонски сос

Рибата ми хареса, сосът не чак толкова. Може би не трябваше да замествам заквасената сметана с маскарпоне или просто вкусът на соса не е моят сос.
Все пак рибката си струва - хрупкава и апетитна е.

Ще ви трябва филе от бяла риба (при мен хек), галета, сусам (само бял или смес от бял и черен), сол и малко олио.