Великден, 2012

Ден преди Великден, на Велика събота, времето беше мрачно, дъждовно и студено. 

Мен лично ме устройваше, защото цял ден щях да прекарам в кухнята. 

Всички си бяхме в къщи, на топличко и се подготвяхме за Празника. На мен всяка година ми се пада месенето на козунаците. На дъщеря ми - боядисването на яйцата. А на любимия - смяната на телевизионните канали.

Когато бях дете винаги исках да помагам на баба с козунаците. Тя ми даваше къс от тестото и ме оставяше да развивам творчеството си. Обожавах да си хапвам от суровото тесто, но го правех тайно, защото баба забраняваше яденето на козунак (суров или изпечен) преди Великден. 

И го правеше без строги закани и кавги, а някак мило, с едни думи, все едно ни разказва вълшебна приказка. И успяваше да ни откаже. Тогава не разбирах смисъла на самата забрана (както и смисъла на думата "грях"), но сега знам, че е било възпитание на волята. До ден днешен тази забрана важи за мен и моето семейство ( и никой не роптае).

А самото месене все още ми е любимо (както и много от нещата, които се случват в кухнята). Късният следобяд къщата вече ухаеше на топло изпечени козунаци, 

яйцата бяха нашарени 

и се заехме с Великденската украса. Друга година като, че имах по-голям хъс и повече идеи. Тази само извадих различните кошнички, фигурки и треви и това беше. 

ВЕЛИКДЕН Е! Поздравявам ви с

Нека има много топлина, много обич и красота в душите ви!

Празнично се отдавам на хапване, мързелуване, "бой" с яйца, срещи с роднини и приятели.
 Хубави Празнични дни!