Сач кавърма Хисаря

Лятно време, по залез слънце, когато горещината на летния ден отстъпва място на приятната вечерна хладинка, най-обичам да седна под открито небе, на раздумка и на по чашка с приятели.
От чашката се отваря и приказка, и апетит. Приказките ги сучем от темите за децата, до глобални, такива дето не зависят от нас, но това не ни пречи да ги дъвчем (със салатка и ракийка). А за апетита най-често палим огнището и се развихря една месна фантазия. То шишове, то кюфтета, кебапчета, пържолки разни... чак до втръсване. За недолюбващите месо има приятна компания и... зеленчуци.

Когато пътуваме насам - натам си "открадвам" и по някоя вкусна рецепта, която обикновено записвам в тефтера "Кулинарен туризъм" под името на мястото, където сме я яли за първи път (все се шегуваме (но то хич не е шега), че съчетаваме уместно културния с кулинарния туризъм) .
Така и тази рецепта, която ще ви представя, е за ястие, което пробвахме в Хисаря.

И тъй като няма ресторант, който доброволно (без бой) да си предаде рецептите, не съм правила опит да се добера до автентичната рецепта, а реших да импровизирам с продуктите, които видимо се подвизаваха в чиниите. Така се роди тази Хисарска кавърма, която взе да привлича все повече приятели и стана емблематична за семейството.




Продукти:
300 г свинско месо (филе)
150 г пилешко месо (филе)
1 голяма глава лук
200 г гъби печурки (ако има може и масловки, манатарки)
6 бр. печени месести червени чушки (сорт капия)
2-3 бр. кисели краставички
2-3 бр. домати
2 скилидки чесън
1 пълна ч.л. горчица
1 пълна ч.л. майонеза
1 с.л. соев сос
чубрица
1/3 ч.ч. олио
80-100 г кашкавал (по желание)

Готвя, като:
Нарязвам месото на хапки. Посолявам, слагам соевия сос, горчицата, чубрицата, майонезата и едната нарязана скилидка чесън. Разбърквам хубаво и оставям да се овкуси 10-15 минути. 
През това време:

• Почиствам  гъбите и ги нарязвам на едри парчета (половинки или четвъртинки). 
• Нарязвам лука на едро 
• Обелените печени чушки нарязвам на лентички. 
• Доматите настъргвам на ренде
• Краставичките нарязвам по дължина на четири. 

Слагам сачът над огнището и запалвам открит огън (у нас това е мъжкия принос към готвенето на ястието). Изливам цялото олио и изчаквам  хубаво да се нагрее. Бодвам една скилидка чесън на вилица и я плъзгам по дъното на сача. Когато се разнесе лек чеснов аромат във въздуха, изхвърлям скилидката и слагам месото (заедно с маринатата) да се пържа. 

Разбърквам от време на време, докато месото се зачерви. Добавям лука и продължавам да пържа до неговото леко покафеняване. 

Слагам гъбите, а след минута-две и печените чушки (когато ме домързява да пека, използвам пресни червени чушки, които слагам малко преди лука). Разбърквам. Ако има сос, изчаквам да се изпари и да остане само на мазнина. Добавям доматите, пак разбърквам и оставям на тих огън да покъкри. На финала слагам краставичките и свалям от огнището. 

На горната снимка, картофите са отделно изпечени и подредени върху сача.

Настъргвам кашкавал (понякога) и хоп на трапезата. В този момент приказките спират :) 

Сервирано в чинии

Или директно със сачa

При липса на червени чушки става и със зелени, но с червени е по-вкусно.

 Тук е мястото да кажа БЛАГОДАРЯ ти, Веси (BABY), за насоките, които ми даде за ползване на сач.