Защо ли обичам Хисаря?

Лятото, макар и дискретно, взе да се усмихва. Топлите слънчеви дни взеха да събуждат спомени за предишни и мечти за нови пътувания. И от спомените ми изскочи едно градче, в което искам пак да отида.

Хисаря, (толкова любимата ми Хисаря), открих едва преди 2 години. Началото беше сложено с един спечелен спа-уикенд за двама. Никога не бях ходила там и пътувайки към неизвестното, попаднах на място, в което просто се влюбих. А когато за първи път се разхождах из огромните цветно-зелени паркове си зададох въпросa: „защо до сега не бях чувала хвалби и насърчителни думи за този толкова красив град?”. Но мисля, че точно липсата на информация ми помогна да открия града през собствените си очи. 
Случвало ли ви се е, да ви хвалят някой филм (например) и то така, че да нямате търпение да го изгледате. И после да усетите огромно разочарование. Защото филмът не е това, което сте очаквали. Е, точно за това се радвам, че никой не ми беше пресъздавал образа на Хисаря.

Харесвам всичко в този град - парковете, чешмите, римската стена, та чак и порутените и изоставени къщи. 


Следват малко снимки (сборни от сезони лято, есен и зима) и моля, тези, които не искат друг да им пресъздава образа на града, да затворят очи. 

Парковете:
Зелените площи в града са огромни и най-важното, поддържани.

Парк Момина баня, октомври 2010г.

Чешмата в парк Момина баня, октомври 2010г.

Извор Момина сълза, октомври 2010г.

Парк Момина баня, януари 2012г.

Парк Момина сълза - Поглед към колонадата, януари 2012г.

Парк Момина сълза - фонтанът

Фонтан Момина сълза, октомври 2010г.

Цветни кътчета има из целия град (октомври, 2010)

Римската стена:
Символът на Хисаря - портата Камилите

Части от римската стена

Православен храм  "Св.Пантелеймон" (януари 2012)

Хисарските чешми:

Колонадата/ август 2011

Колонадата/ август 2011

В парк Момина сълза

В парк Момина баня

Друго интересно, на което се натъкнахме съвсем случайно е макет на Айфеловата кула в частен двор (по улица Илин Паунов, след хотел "Рай")

В Хисаря има достатъчно хотели. Не са с размерите на Велинградските и не задушават улиците на малкия град. По-скоро малки и кокетни, добре вписващи се в цялостния облик на града. (Макар, че при последното ни посещение имаше наченки на ново строителство и нямам идея какво се планува за "развитието" на града. Дано не е нещо агресивно и се помисли за запазване на хисарския ЧАР).


Хотел "Централ"

Вила "Фантазия"

Част от хотел "Галери", вили "Кристал"

Басейните на хотел "Аугуста"

Хотел "Рай"

В Хисаря има и много красиви ресторанти. Не само, че готвят вкусно, но повечето заведения държат на интериорна и екстериорна естетика. 

Градината на ресторант "Национал"

В механа "Чергите"

След едно вкусно гощаване в местен ресторант, първата ми задача, след като се прибрахме в къщи, беше да пресъздам ястието. Така, с налучкване, се роди рецептата за Сач кавърма Хисаря. 
Това е градът, в който се връщам винаги с огромно удоволствие. Тук усещам една невидима енергия, която ме прави щастлива и спокойна.

Има и такива сгради,

които, учудващо тук не ме дразнят. Даже ги снимам за спомен. 

Ето и десктоп тапети от парковете на Хисаря

От wallpapers 1920x1200

С тази публикация се върнах отново там, в любимата ми Хисаря. 

За да разберете, дали това е и вашето място за почивка, посетете града поне веднъж. И дано в бъдеще името Хисаря да свързвате с приятни мигове и красиви, цветни емоции (както се случи това с мен).