Родопа планина (ден първи) и Смилянски боб под "родопски връх"

За първи път видях Родопите от близо миналата година. И тази се върнах отново. Разбрах, че е място, което ще ме тегли отново и отново. Не сме планинари, направо сме си кашкавал-туристи, но сме ентусиасти от всякъде. Стягам багажа, мятаме се в "рендето" по изгрев слънце

Червен изгрев, 27.08.2012

и се прицелваме в Пампорово. Пак сме с ваучери, с две нощувки в комплекс "Замъка".
Пътьом се отбиваме до Асеновата крепост. За съжаление (или радост, че ми се видя доста страшничко там) крепостта е в ремонт и не допускат туристи. Гледах пътеките с омекнали колена без да стъпвам по тях. А ако трябваше да ги извървя?...

Асеновата крепост или порта към Родопите

Следваща спирка - Бачковски манастир. Хубава природа и красив манастир, но снимането вътре е забранено. Не ми хареса изборът на палми като декор в двора, не ми хареса и решението за ограда на китайския бор (не знам какъв е мотивът на това заграждение). Зле ми подействаха и просещите по улицата. Извършваше се ремонт на покрива и това нарушаваше (до някъде) магията на мястото.
Иначе зеленият двор, отрупан с цветя, лозниците, райските ябълки (които за първи път видях как изглеждат на дърво), наровете, рисунките по стените много ми харесаха. Алеята с търговците също ми беше приятна, въпреки, че някои се ръководеха от "ден година храни".

Следващо кръшкане - Чудните мостове. Вълшебно място! Пътят не е от най-хубавите - до отбивката за село Забърдо е горе-долу добре, но след това става тесен и осеян с дупки, но с бавно каране се справя дори и лека кола, като нашата.

Не очаквах такава хубава гледка, въпреки, че съм гледала снимки. Снимките и действителността нямат нищо общо освен формите. Истинските размери и усещането стават достъпни само на място.

 Тук небето взе да почернява и в далечината се чуваха гръмотевици. Полюбувахме се още малко на тази природна приказка и си тръгнахме.

Пристигаме в Пампорово. Комплексът е хубав и голям. Студиата, които бяхме наели ми харесаха.

Комплекс Замъка, Пампорово

Студио в комплекс Замъка, Пампорово

Комплекс Замъка, Пампорово

Комплекс Замъка, Пампорово

Мятам си снимки тук, пиша си впечатленията и варя смилянски боб за обяд. Отклонявам екскурзията към кухнята и аромата на боб, чубрица и джоджен.
Продукти:
400 г боб
2 глави кромид лук
1 морков
3 домата
3 -4 равни с.л. брашно
пушена наденица
чубрица, джоджен
1 кг брашно
14г суха мая (или 40г прясна)
600 мл хладко прясно мляко (може и вода)
1 ч.л. сол
1 с.л. захар
1с.л. оцет
олио за намазване

Накисвам боба във вода и оставям около 12 часа. След това изцеждам старата и наливам нова вода. Слагам да се вари първо на силен (до кипване), след това на слаб огън. Нарязвам 1 глава кромид лук и 1 морков и ги слагам при боба. Когато бобчетата омекнат посолявам и свалям от котлона.
В тиган запържвам 1 глава нарязан кромид лук, и заедно с него ръся 3-4 с.л. брашно. Щом брашното и лукът се позапържат добавям 1 черпак от сварените бобени зърна, намачквам ги и пържа едновременно, но за кратко, че да не прегори брашното. Слагам настърганите домати и бъркам до изглаждане на кашата. После наливам от водата на боба. Тази запръжка изсипвам в тенджерата с боб, наръсвам с джоджен (пресен или сушен). Клонка чубрица леко запичам на котлона и цялата я пъхам в тенджерата. Оставям да поври още малко (5-10 минути).

До като се вари боба замесвам тесто, като първо разтварям маята в малко хладко мляко и 1с.л. захар. След това омесвам брашното с останалото хладко мляко, маята, солта, оцета. Оформям на питка и оставям да втасва.
Готовата бобена гозба разпределям в индивидуални купички (гюведжета). Трябва да заема горе-долу половината от купичката, защото при печенето има вероятност да прелее манджата.
Наденицата нарязвам на кръгчета и запичам в сух тиган. Върху боба редя парчета наденица. От хлебното тесто правя питки и ги поставям върху наденицата.

Изчаквам повторно втасване и пека в умерена фурна.
Хубаво е отвора на купичката да е по-тесен. За това насипах боба в гюведжета (и едно малко симпатично гърненце). Наложи се да използвам и две купички. Тях покрих с фолио, намазах с олио и върху фолиото сложих питката. Така хлебчето се пече без да се "къпе" в бобчето, но на мен лично окъпано по ми харесва.

Фурната трябва да е умерена, горе долу около 200-220 градуса, включена на горно и долно нагряване. Ако питките се зачервят бързо и още не са изпечени, покривам с фолио, за да ги предпазя от прегаряне. Проверявам готовността с клечка. Боба се задушава под похлупак от тесто, а то на свой ред се издига като връхче. Остава да се насладим на вкусен смилянски боб, в компанията на топла питка.

Боба може да приготвите по ваша любима рецепта или направо да го замените с нещо по-така... мръвчесто :)
Пишейки рецептата се сетих за един виц: "Как се приготвя боб по хайдушки? Кипваш боба и изхвърляш първата вода. Наливаш нова и щом кипне пак изхвърляш водата. Чакаш да заври и отново сменяш водата. И така няколко пъти. На края агнето е вече готово - хвърляш боба и започваш агнето. :)