Палачинки Катаеф

"Опитайте..."
Странно, как името на блога, от който взех рецептата, ми спести описанието, което исках да пусна за вкуса. Ми то наистина едно "опитайте" е достатъчно. А аз след като изпробвах солената версия, вече се замислям и за сладката. Тестото е меко, леко сладникаво и в комбинация със солената плънка ми идва точно по вкуса. Контрастът не е агресивен, изобщо даже, по-скоро взаимно-допълващ е.

Кебапчета,в ролята на адана-кебап

От време на време си правим тематични вечери с приятели, с ястия, характерни за някоя чужда кухня. Този път избрах турската да е в центъра, въпреки, че агнешко у нас не се яде, а телешко минава само с винен кебап.  Претършувах интернет "шкафа", попрочетох това-онова и си избрах адана-кебап (ама знаех, че няма да го приготвя баш по рецепта, заради агнешкото), завъртулките с бутер тесто (които вече ви показах), пюре от нахут (но не и хумус) и едни плоски питки със сусам.
Остана ми да им лепна етикет "турска кухня", или да направя копие на оригинала, което макар и фалшиво да пасне на нашия вкус.

За кебапчетата в ролята на адана-кебап ще ви трябват:

Завъртулки с кайма и бутер тесто

Името в заглавието да не ви подвежда, че е някаква голяма врътня. Не, много бързи и лесни за приготвяне са. Идеални за вечеря. Не, че не може и за закуска, може, но... ако не ви притеснява "парфюмът" "Garlic".

Мелчета

Някои навярно ги помнят, други може да не са чували за тях.
Това е сиропиран десерт от сладкарниците на моето детство. Понякога добре напоен, понякога почти сух, въпрос на късмет или партида. Сухите не струваха, но сиропираните бяха върха.
Едно не мога да си спомня обаче - плънката с орехи ли беше или с фъстъци?

Солена торта

Направо се влюбих във вида на солената торта, която сподели Танчето от "Вкусното ми хоби със страст и любов". Пък и не бях правила такава с плоски хлебни питки. Палачинкови да, но ми беше любопитно и хлебна как ще е.
Рецептата нагодих към нашия вкус или по-скоро към този на болшинството, защото лично на мен и рецептата, която е споделила Танчето ми харесва, но бях сигурна, че ще се намери някой да измърмори.

Козунак със сладко от зелени смокини

За вдъхновението благодаря на Роси, Кулинарното еликсирче!

Преди Великден събирах идеи, разглеждах рецепти, но по неписан закон у дома, не направих нито една проба преди самия Празник. Отлагам магическото ухание на домашно изпечен козунак до последно, до ранната утрин на така обичания Великден. Просто традиция, която спазвам с години. И която, дори блогърското гъделче в мен, не можа да ме накара да наруша.

Когато видях идеята на Роси за козунак със смокиново пюре (което не се намираше у дома и не знаех от къде да си набавя) се сетих за домашното ми сладко от зелени смокини. Така всичко, което бях набелязала за проба се трансформира до козунаци с домашни сладка (като освен това от зелени смокини включих и ягодово сладко).