Скрити красоти в трънския край

Има моменти, когато не само желанието е двигател на събитията. Трябва и друг тип "гориво". Вече ми се ревеше от претоварване в службата и хаоса от ремонта, който започнахме в кухнята. Но една покана от приятели, дойде тъкмо на време и ме подсети, че хубавите неща са на един хвърлей разстояние. Тъкмо, когато започна "най-любимата" ми част от ремонтните дейности - почистването - зарязах всичко с краката на горе (ама с такъв кеф го направих) и отидох на гости.
Приятелите ни имат нова вила в село Габер (общ. Драгоман), а маршрута, по който този път ги навестихме, минаваше през едно много красиво място - водопадът при село Врабча, община Трън. Тръгнахме с резерви, относно пътя, но се оказа хубав и живописен.

Карта
Поехме от Перник, посока Трън и се отклонихме към с. Врабча. Предупредиха ни да следим за табела, която указва мястото на водопада, защото е скрит.
Ето я:

Спираме и тръгваме по скалиста пътека (умерено полегата).

Хладината на гората ни действа освежаващо, но водопадът е "черешката на тортата".

Намира се в подножието на огромна скала.

На мястото са направени дървени пънчета-столчета и масички-гъбки за отмора. Изключителни красиво място!

Опитах се да снимам от високо и да покажа истинските мащаби, макар, че знам, че е невъзможно да се добие реална представа от снимка.

Тук се вижда образът на лице в скалата.

Водопадът преминава в малко поточе с ледена вода.

По скалата има ниши, улеи и различни форми (които при добра фантазия може да оприличиш на това онова) .

На път за село Габер минаваме през малки села, с малки къщички (едни изоставени, други накипрени)

Пътят е тесен, но сравнително добър. Минава през планина Гребен, почти успоредно и близко до Сръбската граница.

Когато прекосихме планината се порадвах на поле с грейнали слънчогледи.

Този, по-долу, го избрах за тапет на десктопа и сега на монитора ми е много слънчево :). Ако ви харесва, ето линк wallpaper-sunflower. Резолюцията е 1920х1200.

А този храст ми подейства коледно :) посред лято:

Самото гостуване ми подейства точно като V-Power и когато се прибрахме си свърших цялата работа (без да се налага да яхвам метлата :)). За "горивото", наречено приятелство ще пиша друг път, надявам се скоро.