Плевен, Кайлъка, преговор на уроците по история и бирена пица

Идва момент, в който искам да избягам за малко :)
За тези, които следят какво се случва в кухнята на Elti, няма да е изненада, че след скорошна публикация за торта следва такава за пътуване. Връзката е рожден ден - подарък  :) (пореден повод и потребност от почивка). Отново бяхме клиенти на Грабо,

а чрез тях на красивия Плевен и приказните вили Кайлъка. Това се оказа едно от най-добрите ми попадения. Плевен го видях като красив град и въпреки, че в този сезон водната каскада не работеше, мащабът ме впечатли и бегло успях да си представя истинската красота, която облива центъра през лятото. За да коригирам това "бегло", истински се надявам лятото пак да отида до там.

Емблематична за града е Панорамата и я сложих в задължителния списък (нарушавам хронологията и "откривам" публикацията именно с нейна снимка)

Панорамата "Плевенска епопея"

Внушителна сграда, ефектно пресъздаване на кадри от бойното поле, особено като си представя, че е направено преди 35 години. Определено си заслужава да се види.

Скобелевият парк - огромен по размери и пропит с исторически спомени. Въпреки, че историята ми е слабо звено, ме побиваха тръпки от паметниците-гробове, оръдията, градинките "декорирани" с глави на снаряди, щикове - превърнати в огради. Направих си преговор на уроците, които бях позабравила.

В Скобелевия парк

Тръгнахме пеша от центъра, изкачихме стълбите до паметника на "Майка България":

Монумент Майка България

и от там - по алеята, водеща към Панорамата:

Алея в Скобелевия парк

Центърът на града е чист, подреден и отново с елементи от войната, превърнати в различни декори.
Цветната алея в центъра тушираше ниските температури и зимното студено сиво.

Пешеходната зона

По-долу: Площадът в Плевен и сградата на Общината с часовниковата кула, за която прочетох, че е предпочитано място за срещи.

Сега се сещам за една среща преди мнооого години: с мъжът ми още сме гаджета. Имаме среща (не помня часа -примерно в 5), но в деня точно след  преминаване към зимно часово време (т.е. превъртаме часовника с час назад). Отивам (почти точна) на срещата, а той насреща ми намусен и надут. Чудя се какво го е прихванало и защо си придава важности, докато не разбрах, че е чакал 1 час. После така се смяхме и признавам си, беше ми адски приятно за завидното търпение и това, че не си беше тръгнал. Любов, любов...

Сградата на общината

 Бившата турска баня първо я снимах, без да знам какво е и после се информирах:

Бивша турска баня. Сега художествена галерия.

 В централната част може да се видят много такива фигури:

Тук се шегуваме, че някой е откраднал тъчскрийна на човека :))

Ограда с глави от (или с форма на) снаряди:

Оградата на Мавзолеят костница "Св. Георги Победоносец"

А зад оградата - Мавзолеят костница "Св. Георги Победоносец". И малка част от наработещата водна каскада.

И една снимка, почти близнак на такава от Гоце Делчев:

Случаен парк в центъра на Плевен

Ето за сравнение :))

И тематична снимка за блога - с форма на телена бъркалка :))

Още една тематична, но по "периферията" така да се каже. За "късмет" Музеят на виното почива в дните, които сме отредили за Плевен - понеделник и вторник:

Пицария "Синьорина" е другото ни предварително набелязано място. Прочетох в нета, че тук са показани най-големите пъзели в света и тъй като стана време за обяд съчетахме любопитство и потребност. Пиците бяха вкусни, обстановката интересна и персоналът много любезен. Препоръчвам мястото за такива туристи като нас, които не познават Плевен и лутането по заведения на случаен принцип може да ги изненада неприятно.

В духа на "препоръчвам и не препоръчвам" изразявам негативното си мнение за механа "Караджейката". Сто пъти съжалих, че не си отидохме в ресторанта към хотела, където хем готвеха вкусно, хем ми създаваха настроение чрез усмивка. Но пък, ако го нямаше лошото как щяхме да оценим доброто, нали така?

И тъй като стана дума за пици, ще си запиша в блога любимото ми тесто.

Тесто за пица с бира

Продукти:
200 мл бира
150 мл хладка вода
1 с.л. олио (зехтин)
1 скилидка чесън (по желание)
1 яйце (може да се пропусне)
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
25 г мая (или 7г суха)
Брашно около 500 г (за нелепнещо меко тесто)

Начин на замесване:

• В хладката вода слагаме маята и захарта и изчакваме да се разтворят.
• Брашното пресяваме в купа. Оформяме ямичка.
• Към брашното слагаме солта, счуканата скилидка чесън, олиото и яйцето.
• Смесваме бирата (това е може би единственият вариант с препоръчително използване на хладка или със стайна температура бира) и хладката вода с маята.
• Добавяме течността към брашното, започваме да омесваме тесто.
• Трябва да получим меко, не лепнещо тесто и количеството брашно е ориентировъчно.
• Оформяме на топка, намазваме с малко олио и оставяме да втаса. (Това втасване не е задължително, но обикновено през това време приготвям продуктите за гарниране на пиците).
• Втасалото тесто размесваме отново и разделяме на топчета.
• Разточваме тестото на питки (дебелината зависи от това какви пици предпочитаме по-тънки или по-дебели).
• Поставяме разточените питки в тава, застлана с пекарска хартия. Върху хартията винаги капвам малко олио, защото така ми харесва коричката, която се образува.
• Оставяме да втасат преди печене.

За първи път попаднах на това тесто в сайта на "Веселият готвач" и съм много благодарна на авторката Ирина (сега поглеждайки профила й, виждам, че е от Плевен - просто съвпадение :))). Наистина е най-любимото ми тесто за пица.
Гарнираме пиците според вкуса, но сега ще пропусна тази подробност, защото идеята тук основно е за тестото.

Може да оформите пицата като цвете:

Или да заложите на стандарта:

За постна пица се лишавате от кашкавал и разни месца. И пропускате яйцето в тестото:

За да спестите куп тави, може да комбинирате по две пици в тава, като ги прегънете:

Да ви е сладко!
И дано всички гости на Плевен го видят толкова красив, колкото ми се видя и на мен!

В следващата публикация ще ви разходя из Кайлъка, но набързо, че беше много студено.