Картофени кюфтета с нов опит в панировката

По мои наблюдения за получаване на хубави картофени кюфтета са важни картофите, техният сорт, т.е. дали ще са по-хлебни или по-пухкави. Ще ги познаете при мачкането, след варенето. Ако то става с усилие и сместа става лепкава, като тесто, значи сте попаднали на хлебния сорт. Ако мачкането става лесно и пюрето стои меко и маслено, значи са от другия.

В нашия край се отглеждат повече от хлебните картофи, брат ми ме зарежда с доволни количества и рецептата е за тях. При пухкави трябва да се добави малко брашно в сместа. Тези хлебни картофи са идеални за кюфтета, а от другите пък се получава перфектното картофено пюре.

Акцентирам върху начина на пържене. Той е различен и го правя за първи път.
Откраднах идеята от пърженето на тиквички с вода. Т.е. не, че ги пържа във вода, то тогава не би било пържене :), а, че ги топвам в студена вода. Хайде включвам котлона :)

Картофени кюфтета

Продукти:

• 900 г сварени и обелени картофи
• 90 г кромид лук
• 2 яйца
• 100 г сирене
• 100 - 120 г кашкавал
• 1 с.л. заквасена сметана (гъсто кисело мляко)
• 1/2 или 1 ч.л. горчица (по желание)
• смлян черен пипер
• суха ронена чубрица (или други подправки на вкус - подхождат им също джоджен, пресен копър)

Приготвяне:

• Сварените и обелени картофи поставяме в купа.
• Намачкваме ги и слагаме яйцата, нарязания на дребно кромид лук, настърганото сиренето, кашкавала, сметаната, горчицата и подправките.
• Измесваме хубаво сместа.

• Загряваме на котлона тиган с олио, в количество, колкото да покрие дъното с тънък слой.
• С мокри ръце късаме топчета от картофената смес и оформяме на кюфтета.
• Овалваме в брашно, като с леко потупване с пръстите на ръката отстраняваме излишното количество от брашното. При тази технология част от брашното се набива в сместа.
• След това топваме за секунда кюфтето в студена вода, и веднага поставяме в тигана.

Тази технология на пържене не позволява в тигана да пада брашно. За това реших да я тествам как ще работи и при картофени кюфтета. До последното кюфте си имах чисто олио. Но се налага доливане на мазнина по време на пърженето. Слагам по малко и по-често, а не повече на веднъж. Така не позволявам на кюфтетата да пият олио според жаждата. И стават по-малко мазни.

Брашното и водата правят фина коричка, която държи кюфтетата цели, не се разпадат в тигана.
Сега идва въпросът и с недолюбването на гореща мазнина и вода. Да, не се обичат, мазнината пръщи, но за кратко и спира. И това е по-изразено с първото кюфте, после за следващите пръщи, но по-слабо.
След топването във водата прехвърлям два-три пъти кюфтето от едната в другата ръка. Давам малко време на излишната вода да се отцеди. А на другата да се свърже с брашното.

Сервираме с чесново кисело мляко. За него си знаете - кисело мляко, счукан чесън, сол и по желание ситно нарязан копър.

Опитайте и споделете. Да ви е сладко!