Страници

Погача за бебе - традиция, ритуали разни и меню


Появата на новото човече, бабиното внуче, тотално промени и навиците ми, и приоритетите, и аромата на цялата къща. Мирисът на манджи се замести с най-прекрасното ухание, това на бебе. Изведнъж спря да ми се готви и все си търся някаква работа около бебока. Било къпане, било гладене, било просто да го подундуркам.  Рискът да се превърна в досадна бабка е огромен, но младите (за щастие) още ме търпят :).

Добре, че дойде време за погачка, за да остави баба внуче и да наметне кухненска престилка.

Традицията е такава, стара традиция при това - за новородено да се чупи сладка пита. За да е здраво детето, да има лек, мек и сладък живот.

Първият въпрос, който ни изникна беше:

На кой ден след раждането се чупи погача за бебе?

Някъде е прието да се прави в неделята, преди навършване на 40 дена, другаде пък в неделята след навършване на 40 дена. Не знам как е правилно. В интернет има привърженици и на двата варианта. Според мен би било по-правилно да се изчака да минат тези 40 дни и в първата неделя след това да се направи тържеството. Поразпитах обаче близки и приятели и направихме погачката в неделята преди 40 дена (послушах ги въпреки моите разбирания).
В миналото се е смятало, че първите 40 дни са критичните дни, които трябва да минат, за да поукрепне детето. До 40 дни бебето не се е изнасяло навън, не са влизали външни хора в дома и праните му дрешки се прибирали от простора по светло (да не ги близва залез). Много от нещата се променят с годините, а така ми се иска с традициите да се случва това "предай нататък" и да се помнят.

В тази публикация ще разкажа за подготовката, менюто, ритуалите и цялото вълнение около нашето празнуване погача за бебе. 


loading...


Списък на гостите
Първо правило е, че се канят само жени. Роднини и приятели, хора, които знаете, че ще дойдат с добри чувства и добри пожелания. Хубаво е да има дечица, но пак важи правилото да са само момиченца. В този ден мъжете, малки и големи, изпращаме на разходка (като преди това, няма лошо, ако ни помогнат с разместването на маси, столове и други мъжки задачи).
Място или къде да съберем гостите?
Да си призная първоначално се оглеждах за ресторант, в който да се съберем по женски, но мъжът ми правилно вметна, че "това е ритуал, не банкет". А според заръките на по-възрастните жени, на този ден не трябва да се изнася нищо от дома.
Та вече съм твърдо на мнение, че е най-добре да се направи у дома. Организацията и приготовленията не са толкова страшни :). 
Менюто

Тук на първо място е погачата.

Тя трябва да е сладка, с любов омесена, за здраве наречена и жената, която я замесва трябва да има живи майка и татко. Ако се падне погача за бебе да се прави по време на пости, задължително питката трябва да е постна (примерна рецепта за постна питка))
За първи път направих специалната пита за бебе, къпаната.


На второ място е пчелният медец. (Както нарече свекърва ми - да е трудолюбиво като пчеличките :))
В менюто трябва да има само сладки неща, дори напитките трябва да са сладки. На масата се слагат и орехи (цели, с черупките).
Питка, мед, орехи, направих и още:
Медени бисквити 
Медени мъфини (кексчета)
Кейк-попс (близалки от кексово тесто)
Тарталети с горски плодове
Торта (по рецепта за торта "Шоколадко", но с бели блатове)
Домашен ликьор "Нутела"
Домашен яйчен ликьор.



Медени бисквити
Мъфини
Кейк-попс
Тарталети
Мъфини, бисквити, кейк-попс, торта


Домашни ликьори

Украсата
Бях си набелязала няколко неща за украса, но част от идеите останаха нереализирани.
Направих един венец с бебешки дрешки и играчки
Закачихме перденца за фон
Гирлянди от картон - силуети на динозавърчета (защото темата ни беше леко динозавърско-бебешка) и бебешки аксесоари.
Още панделки, балони.





Самото тържество
Планува се така, че гостите да дойдат и да си тръгнат по светло. На входната врата се завързва червен конец (или панделка), който играе ролята на капан за лоши работи.
Гостите задължително носят нещо сладко, най-добре домашно омесено (кекс, дребни сладки, сладки баници, може и сиропирани, плодови сладкиши, пастички, рула, еклери, целувки...). Може и бонбони.
Масата се подрежда с всички сладкиши, тези приготвени от домакинята и тези донесени от гостите.

     Ритуали:
    След пристигането на всички гости върху питката се слага бяла кърпа. Започва ритуалът с даряването и пожеланията. Дават се подаръци на бебето и (или) се поставят пари и монети на кърпата върху питката. Хубаво е да има метални монети за тежест, да тежи думата на детето когато порасне, да стане човек с авторитет. Други пък наричат металните пари за железно здраве.
    Всяка жена, в ролята на орисница, наред с подаръците, които дава пожелава и нещо на детето. Всичко трябва да е не само сладко, но и красиво, за да са доволни орисниците и да нареждат само хубави пожелания.
    В очакване на другите гости

    На леля порасналото момиченце в ролята на леля :)

    След това майката с бебето сяда на стол.
    Млади момичета, с живи родители взимат кърпата (с всичките парички в нея) и я опъват над главата на родилката.



    Други момичета, отново с живи родители чупят питката над кърпата и гледат трохичките да не се разпиляват, да падат в кърпата.


    Първото залче от питката се чупи за Богородица и се слага в кърпата. Второто залче е за бебето и майката, като се топва в медец, леко се намазват устните на бебето и се дава на майката.
    Кърпата с парите и трохичките се връзва на бохча, като възелът не трябва да е нито прекалено стегнат, (за да не е скъперник детето) нито прекалено хлабав, (за да не е прахосник).

    Качва се на високо и не се пипа поне 40 дена. След като мине това време трохичките се слагат на двор или открито, да се изядат от животинки.
    Някоя от жените слага шепа орехи в сито и ги разклаща като нарежда да е отракано детето, да има ораторски умения. 
    С питка и мед се черпят всички. И всеки трябва да опита всички сладости, които са направени за тържеството. 
    Гостите си тръгват по светло, преди залез слънце, като не казват довиждане на домакинята. На този ден нищо не се изнася от дома.
    Каквото и да правим, за мен най-важно си остава да се омеси питка, да се нарече за здраве и да се разчупи в дома на новороденото.

    Много емоции, вълнения, не липсваха и притеснения, но всичките ми бяха от приятни по-приятни. Обичам традициите и благодаря на свекърва ми, че ме е научила на много от тях, че ги пази и предава на децата си.










    Както писах по-горе, на този ден всичко трябва да е не само сладко, но и красиво, да радва душата, да предразполага към добро настроение, усмивки и добри мисли (най-вече орисниците). Нещо като благ залък хапни, блага дума кажи; красивото погледни и красиви пожелания нареди.

    -------  --------- --------
    Ще допълня публикацията със снимки на любими комплекти за ПОГАЧА за БЕБЕ, които съм изработвала за приятели, за близки, за близки на приятелите и така до девето коляно близки и познати :)







































    6 коментара:

    1. Прекрасно си се справила, Снежи!
      Да е живо и здраво детето и да му е сладък живота!
      Прегръдки за теб!

      ОтговорИзтриване
    2. Да сте живи и здрави всички!!! Снежи, толкова са ми мили твоите публикации, докосващи и с такъв приятен заряд. Публикацията ти е много красива, вкусна и полезна. Чудесно е, че сподели. Поздрави!

      ОтговорИзтриване
    3. Снежинка, прекрасни сте, а публикацията е много, много полезна!
      Ех, живот и здраве и аз да дочакам такова щастие!
      Ти си се справила повече от чудесно! Поздравления!

      ОтговорИзтриване