Пилешко от кухнята на Дани

Наскоро някога, бях забила нос в кухненския прозорец на Дани, привлечена от апетитен аромат. Гледах мълчаливо как се приготвяше едно Песто от печени тиквички и едно вкусно пилешко. Толкова вкусно ухаеше, че не се сдържах и си откраднах шепа ухание и за моята кухня, т.е.отключи ми се апетита. А моят апетит е като водата - тръгне ли, спиране няма :)

Рецептата, след дегустация, директно отиде в тефтера с рецепти, за честа употреба. Месото стана сочно, с апетитна хрупкава коричка (за панировката смлях в робота изсушен хляб, малко солети и няколко бейк ролса). А пестото от тиквички - ужасно вкусно (исках да го направя с шам фъстък, но ми донесоха бадеми). Както казва Дани: "Повярвайте ми, комбинацията е безумно вкусна!".  

Няма да пиша кое, колко и как се прави. Но искам да покажа снимки, като ще се опитам да съм максимално близо до стила на Дани. Т.е. първо започвам с красотата на цветята, после ще пренеса погледа ви и към кухнята.

Белият ми крем явно е не само ароматен, но и вкусен - целият е наяден.

Дани, благодаря за рецептата! 

Грис-халва със сироп от касис

Грис-халва приготвям рядко, но ми остана почти цял пакет грис след сръбския бурек и го употребих под формата на този десерт.
Рецептата, която ползвам е на tillia (открих я във Веселият готвач). Различното е, че в сиропа пуснах няколко зрънца касис (количеството им е оскъдно, но само толкова бяха узрели).

Първо сварих сироп от 3 ч.ч. захар, 4 ч.ч. вода и шепа касис.

Запържих 2 ч.ч. грис в 1 ч.ч. олио и добавих прецедения сироп. Варих до готовност.

Сиропираните зрънца касис сложих на дъното на малки форми и отгоре разпределих грис-халвата.

Свинско паприка на сач, с гарнитура от кюфтета

Смело мога да кажа, че любимият съд за готвене лятно време, ми е сачът.

• Първо, защото ястията стават много вкусни.
• Второ, защото почти винаги се намира кой да ме отмени и да сготви вместо мен.
• Трето, защото ястието може да е най-обикновено, но се превръща в необикновено, сервирано на тази голяма глинена плоча в пълния си колорит.
• Четвърто, защото може да приготвиш почти всичко - от хляб, тип пърленка, минеш през месно или зеленчуково ястие, до катми (за десерт например).
• Пето - сачът се мие само с гореща вода и последващо забърсване с хартия, където ме отменят на 100%.
• Шесто - всичко се прави на двора и кухнята ми остава чиста.

Това ястие спретнахме с общи семейни усилия за едни гости от Сърбия. Не умувах много за менюто - реших, че няма да се излагам пред чужденците със скара (все пак става въпрос за сърби :)), а ще заложа на чисто българска технология и вкус.

Гости от Бечей и сръбски бурек

Имам си гости от Бечей и рецепта за автентичен сръбски бурек (доколкото може да е автентичен с български продукти). Много съм щастлива, че мога да се радвам и вдетинявам с малкото ми племенниче. И докато ние с него се грижим за екстериора + "боксиране", щипене и лигавене на сръбско-български-бебешки език, барабар с кучето в екип, майка му ни направи сръбски бурек (изрично питах дали не се казва "бЮрек", но не - било бУрек, с ударение на "У").

Крайният резултат е близък до баница, но не на 100%. А технологията беше съвсем нова за мен.

Продукти:
500 г надробено сирене (или пълномаслена извара)
500 мл суроватка
2 равни супени лъжици грис
500 г кори за баница
2-3 с.л. олио или разтопено краве масло (според мен носи на повече)

Начин на приготвяне:
Застиламе кръгла тава с хартия за печене или намазваме дъното с олио.
Слагаме суроватката (в случая донесена от Сърбия :))

да кипне и добавяме 2 с.л. грис. Бъркаме около минута и сваляме от котлона. Изсипваме към суроватъчната смес дребното сирене, разбъркваме и намачкваме допълнително с вилица.

В тавата поставяме 2 листа точени кори, като краищата оставяме да стърчат

Слагаме част от сиренената плънка:

Отгоре поставяме пак две кори и пак сирене. Взимаме краищата на най-горните кори (първите две продължават да стърчат извън тавата) и ги завиваме на вътре. Върху прибраните на вътре краища пак слагаме ред сирене.

Продължаваме така - две кори, плънка, завиване, плънка.

Когато останат последни две кори е време да приберем краищата на първите кори, положени в тавата. Завиваме ги на вътре, подмазваме ги с плънка и отгоре вече поставяме последните останали две кори, като техните краища внимателно подпъхваме най-отдолу.

Намазваме бурека с олио и слагаме в предварително нагрята до 230 градуса фурна. Не съм засичала време, но горе-долу отне 35-45 минути печене, като по средата се наложи да намаля фурната на 200 градуса.

В тази рецепта ме впечатли липсата на мазнина (използва се само за намазване отгоре). Суроватка, в моята кухня, до момента не бях използвала и в бъдеще мисля да заложа на прясно или кисело мляко, защото според мен нейната роля е да придава сочност. Имам базата и от тук нататък ще внасям новости :)

Време е за неделна закуска. Да ви е сладко!

Тиквички с елда и ориз

В горещ летен ден, като днешния, хич не ми е до готвене, но настроението ми няма нищо общо с апетита на домочадието ( и с моя, ако трябва да съм честна). И за да спася вратата на хладилника от разваляне, направих нещо бързо и вкусно, и насочих посегателствата към фурната.

Ето продуктите:
3 бр. тиквички
1 глава кромид лук
1 морков
1/2 ч.ч. ориз
1/2 ч.ч. елда
300 г кайма
1 малък домат
1 скилидка чесън
няколко стръка пресен копър
1 яйце
100 г кашкавал
2 - 3 с.л. кисело мляко
сол, черен пипер



Нарязах тиквичките на дебели шайби и ги издълбах като кошнички. Поръсих леко със сол.

В дълбок тиган загрях мазнина (4-5 с.л.) и сложих нарязания лук, морков и издълбаната вътрешност от тиквичките.

Когато всичко това се запържи добре, добавих каймата и черния пипер. Продължих с пърженето, като бърках често. Поставих почистените ориз, елда и дребно нарязания домат. След кратка термична обработка налях 1 ч.ч. вода и изключих котлона. Посолих на вкус, добавих нарязаният копър и нарязаната скилидка чесън .
Оставих на котлона до поемане на водата.
С тази смес напълних тиквичките, подредих в тава и залях с 2 ч.ч. вода. Сложих ги във фурната на 240 градуса.
Кашкавала нарязах на дребни кубчета и го смесих с яйцето и киселото мляко.

Когато оризът и елдата станаха готови, а тиквичките поомекнаха, сложих по лъжичка от кашкавалената смес, върху тиквичките (като шапчица). Върнах във фурната на горно нагряване и след получаване на апетитно зачервена коричка приключих с готвенето.

Продължавам да се наслаждавам на прекрасния летен ден. Хубав да е и вашият!

Зеленчукова макаронена пита

Бях обещала да напиша и зеленчуковия вариант на макаронената пита. Но тези дни ми се отвори работа и за една бройка да изляза несериозна. То не, че сега съм останала без работа, но ме е подхванало едно ведро настроение и успявам да "нося по две дини"...

Необходими продукти:
150 г паста макарони (аз използвах Корали)
500 г хлебно тесто

За плънката:
4 бр. големи червени чушки (Капия)
270 г стерилизирани гъби (равнява се на 1 буркан от 500 г нарязани)
150 г царевица от консерва
200 мл готварска сметана
200 г кашкавал
2-3 топени сиренца (от триъгълничетата, равнява се на 50-60 г)
2 с.л. майонеза (препълнени)
1-2 скилидки чесън
сол, суха ронена чубрица

loading...

Паниран сладолед

От много време пробвам различни рецепти за паниран сладолед и все не мога да открия тази, която да ми допада истински. Изобщо не го приготвям често - най-много веднъж в годината, но въпреки това бях любопитна, да не кажа, че от чист инат,  исках да открия тайната му.






Минах през няколко варианта:

1. Сладоледената топка, обвита в трохи от чаени бисквити и панирана в смес за бухтички (яйце, мляко, сода, брашно). Резултатът - задоволителен, но не крайно успешен. Панировката имаше лек дъх на сода.

2. Сладоледената топка, обвита в резени готови рула и панирана в чисто палачинково тесто. Резултатът - прекалено сладък. От сладостта на рулата (които бяха купени), сладоледът губи акцент.

3. Сладоледената топка, обвита в трохи от обикновени бисквити и панирана в смес за катми. Резултатът - най-добър до момента. И именно на базата на този вариант се появи и днешната рецепта.

Продукти за панировката (количествата естесвено зависят от броя на топките сладолед, които ще панирате. Тази смес е достатъчна за 5 - 6 бр.):
1 яйце
1 с.л. захар
150 мл вода
2 равни ч.л. суха мая
1 щипка сол
3 с.л. натурално пшенично нишесте
+ брашно, за смес по-гъста от палачинкова

8-9 бр. обикновени бисквити
около 10 бр. печени бадеми (не пречи, ако са осолени)
1 бр. обикновена вафла или 2 бр. от малките (по желание - може и да се пропуснат)

Ще ни трябва и сладолед :) - с вкус по избор, но според мен най-добре става с ванилов.

Бисквитите, бадемите и вафлите (ако ползвате) смилам в робот (или блендер). Предполагам, че и хаванче ще свърши работа.

От сладоледа оформям топки, малко по-големи или колкото тези за тенис. Овалвам топките в бисквитената смес, с мокри ръце притискам хубаво да залепне и прибирам в камерата на хладилника.

Обикновено това го правя ден преди плануваното сервиране на самия десерт.

Тъй като сместа за паниране е хубаво също да престои, може и нея да я подготвите предния ден и да я приберете в хладилник. (Тя бухва, така че предвидете по-дълбок съд, да няма изненади).
В хладката вода разтварям маята. Яйцето разбивам със захарта. Смесвам ги двете, добавям солта, нишестето и брашното лъжица по лъжица. Трябва да получите смес по-гъста от палачинкова.

Самото паниране на сладоледа отнема секунди. Предварително обаче трябва да нагреете достатъчно количество мазнина, така че топките да потънат изцяло. И мазнината трябва да е много силно нагрята.
Взимам една топка сладолед от камерата, потапям я в сместа за паниране и я слагам в маслената баня. Секунди след това я изваждам. Сервирам веднага.
Това е и неудобството на този десерт. Докато направя 5-6 бр. първите късметлии вече са опустошили чиниите, а последните чакат с влажни очи. Но за честотата, с която посягам към тази рецепта, се преживява неудобството, както и изцапаните съдове и опръсканата печка.

Добър апетит!
С поздрав: Elti

Празничен десерт "Лотос"

Преди време, форумна приятелка ми изпрати снимка на десерт, оформен като лотос (без рецепта). Много ми хареса, но все нямах време и повод, за да експериментирам с рецепти.

Вчера обаче направих един желиран крем, който си го представих сервиран в чашка от листа на лотос. И така най-после реализирах идеята от снимката.


Първо ще ви разкажа за крема:
Загрявам 200мл течна сметана (внимавам да не кипне). Слагам 2 бр. (200г) бял шоколад, начупен на парченца и бъркам до пълното му разтопяване и "изчезване" в сметаната. Оставям да се охлади и след това прибирам в хладилник.

Разбивам 250 г заквасена сметана, 125 г крема сирене, 6 равни с.л. захар, 1 прах ванилия.
Накисвам 2 пакетчета (20г) желатин в студена вода и изчаквам да набъбне.

Когато сметаната в хладилника се е охладила до степен "много студено" изваждам и разбивам с миксер за кратко (леко да бухне и леко да се сгъсти).
Желатинът разтопявам на водна баня.
Към сместа от сметана и крема сирене, добавям сметаната с разтопените шоколади, разбивам с миксер и на тънка струйка сипвам желатина. Разбивам още малко до хубаво хомогенизиране.
Насипвам крема в чашки (9 бр. малки) и прибирам в хладилник до пълно желиране.
Този крем е подходящ и за самостоятелна консумация. Много е вкусен с пресни малини или горски ягоди (поне аз така много го харесвам). Ако набера горски ягоди ще ви го представя.

За лотосите използвах 500г бутер тесто (купувам немско, тип "тухличка", което се разточва допълнително). Разточих тестото на тънко (около 3мм) и с остър нож изрязах цвете с 6 листа (нервите ми стигнаха за 5 броя. Останалите изрезки от бутер тестото изпекох за тригуни (с неправилна форма :))

Поставих цветето върху хартия за печене, която срязах между листчетата:

След това го сложих на дъното на купичка, която съм похлупила с отвора надолу.

Заедно с купичките сложих в предварително нагрята до 220 градуса фурна. След това се наложи да намаля на 200. Когато се запекоха хубаво отгоре, ги обърнах и махнах купичките. Оставих да се запекат и от вътре.

Изваждам ги внимателно от фурната и оставям да изстинат.

Желираният крем обръщам върху кошничката и десерт "Лотос" е готов. Е, не съвсем - трябва да украсим. Аз го направих с разтопен шоколад и сребърни перлички.

Семпъл, оригинален и много вкусен. Да ви е вкусно!