Погача с масло, сирене и лук

Ароматът, меката топлина, слънчевият загар, апетитната коричка превръщат домашния хляб в нещо повече от храна. Той е удоволствие, което започва със замесването и усещането за „раждане” под пръстите ти, продължава с уханието, което завладява пространството и завършва с вкуса, който събира всички на трапезата. Сигурно сте се досетили, че предпочитам хляб с мая. Содените са бързи, но не ме привличат особено.

Любим ми е този, замесен с домашен квас, но по-специфичното и трудоемко приготвяне му е отредило място на трапезата за Бъдни вечер.  Преминах през няколко неуспешни опита и въпреки, че имах повече успешни не смея да твърдя, че съм научила тайните му. Баба наричаше този хляб „жив”, а аз добавям „и с характер”.

Другият ми любим хляб е от типа на погачите (всичко по-завъртяно и по-голямо, за мен е погача. А дали е така...?) Ще предложа най-често използваната от мен рецепта – с масло. В случая и с плънка от сирене и(или) лук. Но и без плънка е доволно вкусен.  С продуктите си играя според случая ( в скобките по-долу споделям изпитани варианти), но задължителни са брашното, маята, млякото и маслото. 

За тестото:

3 яйца (случвало се е да увелича, да намаля бройката или направо да ги пропусна)

400 мл прясно мляко (разреждала съм и 50:50 с вода)

100 мл айран (заменяла съм с прясно мляко или вода)

1 с.л. оцет

1 с.л. олио

1 равна ч.л. горчица (по желание) - (правя си дресинг от олиото, оцета и горчицата :) или я пропускам)

1 равна с.л. сол

2 равни с.л. захар (слагала съм и повечко, когато ще е без плънка)

40г мая (или 14г от сухата)

Около 1 кг брашно (бяло тип 400 или 500)

При последното ми ходене до Пирот (Сърбия) си купих брашно на "Fidelinka", меко, тип 400. Страхотно е! Споделям го за тези от вас, които имат възможност за пазар в сръбско. Веднъж си купих остро, от любопитство, че в България не съм срещала такава класификация (меко и остро брашно). Оказа се с вид на много фин грис. Изобщо не приличаше на брашно, но все пак замесих хляб и резултатът беше удивителен. 

Замесване на тестото:

• Разтваряме маята в 200 мл хладко прясно мляко с 1 ч.л. захар.
• В по-голяма купа изсипваме около 800г брашно. 
• Оформяме ямичка и в нея слагаме яйцата, айрана, оцета, солта, олиото, горчицата (ако ползваме), останалата захар и млякото с маята. 
• Започваме да замесваме, като наливаме постепено и останалите 200 мл прясно мляко (хладко).
• С останалите около 200 г брашно, доомесваме до меко тесто, което не лепне. 
• Оформяме на гладка пита, поръсваме с брашно и оставяме да втаса под кърпа и на топло.

За плънката:

250 г бяло краве саламурено сирене

1-2 яйца 

400 – 500 г праз лук

4 – 5 с.л. олио (за лука)

Сол на вкус

Аз много обичам лучени плънки, а мъжът ми предпочита такива със сирене и кашкавал. В случая съм сложила и от двете - половината погача е с лук, другата със сирене. Предпочитам да доминира хлебното и за това гледам плънките да са по-оскъдни на количество, но понякога се случва и обратното.

Не е голяма философия, но в името на подробното, начинът на подготовка е:

За плънка от сирене:

• Намачкваме сиренето с вилица, добавяме яйцата и хубаво разбъркваме.

За плънка от праз лук:

• Почистеният лук, нарязваме и задушваме на среден огън с олиото и малко  вода.
• Разбъркваме периодично, посоляваме и изчакваме водата да се изпари. 
• Оставяме го леко да се запържи и отстраняваме от котлона. 

За намазване:

160 г масло (носи и повече, но не замествайте с маргарин)

5 – 6 с.л. олио

Разтопяваме маслото заедно с олиото.

Оформяне на погачата:

• Втасалото тесто омесваме повторно. Разтягаме и събираме на питка многократно, в рамките на поне 10-15 минути. След това го разделяме на 9 равни части, които оформяме на малки питки.
• Три от питките разточваме с диаметър около 25 см. Намазваме първата питка с масло. Върху нея поставяме втората питка. Пак намазваме с масло и отгоре поставяме третата питка. Оставяме настрани. 
• По същия начин подготвяме още 2 купчинки с по 3 питки. 

Вече си имаме 3 купчинки питки.

(Препоръчвам да се работи бързо или в не много топло помещение! Прекалено топлата стая ще активира втасването на първите питки, преди да сте смогнали с направата на последните.)

• Взимаме първата купчинка от 3 питки и заедно ги разточваме на кора с диаметър 40 см.  Намазваме повърхността с масло.
• Разточваме втората купчинка пак до кора с такъв диаметър и я поставяме върху първата. Намазваме и нея с масло.
• Разточваме третата купчинка и я поставяме най-отгоре. 
• Всички катове кори разточваме заедно до диаметър около 50-60 см. 
• Намазваме повърхността с масло.
• Режем кората на 16 триъгълници (като торта). 
• В широката страна на 8 от триъгълниците слагаме плънка от сирене, а на другите 8 – плънка от праз (изстинала).
• Завиваме всеки триъгълник на руло, като започваме от широката страна към върха. 
• Едно или две от рулата поставяме в центъра. Останалите разпределяме радиално.

• Намазваме погачата с олио, масло или разбит жълтък (за домашна  употреба мажа само с олио или масло. За по-представителен (празничен) вид използвам жълтък. Семенцата от мак и сусам също са ми любими).
• Оставяме на топло да втаса до удвояване на обема. 
• Печем в предварително нагрята до 180-200 °С. (По време на печенето може да се наложи да поставим лист фолио, за да предпазим от прегаряне на коричката. Проверяваме готовността със суха клечка (ако няма залепнало сурово тесто изключваме фурната и държим погачата още 3-4 минути на открехната вратичка)). 

И съвсем в духа на пламналите протести ще споделя, че нито времето за печене, нито реалната температура мога да дам с точност, защото напрежението у дома често пада под 220V, противно на сметките.

Масовите съвременни хлябове, предлагани в търговската мрежа, задоволяват потребността и българската традиция на масата да има хляб. Но не носят очарованието, уханието, усърдието, любовта и вкуса. Обичам и винаги предпочитам домашно замесения. Дори само от вода, брашно и мая :).