Японски чийзкейк

Този съвършен роднина на чийзкейковете видях при Дани (Музика за свободното време). Когато прочетох в заглавието "японски" подсъзнателно в мен се породи усещане за нежност, но когато го опитах нежността ме докосна пленяващо. Вкусът е повече от добър, запомнящ се и провокиращ за още и още. Дозата е малка и когато го направих за първи път изобщо не успях да открадна парченце за снимка. Обикновено фото-сесиите се изтърпяват от моята порция, но с този японски приятел не се получи.

На втората доза си опарихме езиците, защото нетърпеливо го подхванахме топъл, но пък предвидливо забърках порция номер три поред :) Така остана и за снимка. С най-хубави шарки ми се получи първият, после гонех норма за количество :))) Кога изпечен, кога недопечен забележки по вкуса - никакви.

Отдавна се каня да си запиша рецептата, но то при мен стана като при оня виц с охлюва: "Отишъл един човек да събира охлюви, а се връща с празна торба. Жена му го пита къде са му охлювите, а той отговаря: "Имаше охлюви, но тъкмо се наведа да го взема и той шмуг у храстите" :)". Та и аз така - направя го и докато го снимам той шмуг... знаете къде.

Горещо препоръчвам рецептата, но да се консумира охладен! :))

Ето продуктите и начина на приготвяне:


250 г крем сирене + 60 г масло + 100 мл прясно мляко се слагат в купа на водна баня и сместа се бърка от време на време до разтопяване и смесване на всички съставки.

Сваляме от котлона и добавяме
6 жълтъка + 40 г брашно + 25 г царевично нишесте + 1 с.л. лимонов сок

Разбиваме 6 белтъка + 150 г захар (аз сложих 200 г) на сняг.

Белтъците се добавят на етапи към другата смес. Бъркаме леко и виждаме как се получава въздушно тесто. Разделяме тестото на две части и към едната слагаме 4 с.л. какао.

За ефекта зебричка от редуването на тъмното и светло тесто надникнете при Дани.
С цел да намаля времето за печене, разпределих сместа в малки формички, но не засякох таймера.
Загряваме фурната на 160 С. В по-голяма тава наливаме вода и поставяме формата (или чашките) с кексовото тесто. Печем на водна баня (при мен беше доста по-кратко от посочените в рецептата 55 минути).

Снимките са от този, недопечения - едва изчакахме да се стегне малко сместа и... вън от фурната :)) Хубаво изпеченият има малки въздушни мехурчета, по-мек и нежен е от дунапрен. А моите домашни дегустатори оприличиха вкуса на печен сладолед :) (кога ли са яли печен сладолед :))), но вярвам, че сте разбрали какво имам предвид).

Дани, благодаря ти и за тази страхотна рецепта! Всичко твое, което съм изпробвала (1..., 2..., 3...), ми е било страшно вкусно! Това е 4-тото плюсче за теб :)) (и поредното удоволствие за мен)!

___________________________________

септември, 2014
Във форма с диаметър 25 см