За първи път съм в Копривщица, ако не броя оная ученическа екскурзия преди много, много години, от която всъщност нямам останали спомени. Учудвам се на себе си, за това закъсняло посещение и нямам отговор защо чак сега пожелах да я видя с очите на турист. А е толкова красива тази Копривщица. Пренася те в един забравен свят на българи от старо време, преразказва историята по един различен начин (
няма нищо общо с часовете по история в училище), мирише на селски живот, на кислород и усещаш как не тялото, а душата ти диша.
Вървейки по тесните калдъръмени улички, притиснати между високи дувари, където тишината се е разстлала като килим си спомних за романите на Димитър Талев. Всъщност нищо не си спомням от сюжета , но явно четейки съм си нарисувала точно такава картина. Мисля, че е време да ги прочета повторно.
"
Трябва да ви кажа, че обикновено, когато лежа и когато ходя, дълбоко се замислям. Разбира се, с това не искам да се хваля, защото от опит зная, че да се замислиш дълбоко, то не значи непременно да мислиш дълбоки неща. Идиотите най-често изглеждат дълбоко замислени."
Димчо Дебелянов
Истинско приключение беше да стигнем до
комплекс Дюлгерите. Тръгнахме по грешен път и попаднахме в такава теснотия, че едвам измъкнахме колата без драскотина. Завоите взимахме с няколко маневри. Прекрачвайки портите на хотела останахме приятно изненадани от красивата подредба и уюта. Препоръчвам горещо, чудесно място е за почивка с приятели.
Комплексът се състои от три къщи. Нашата имаше три спални на втория етаж, хубава голяма тераса, с изглед към града, просторен хол с трапезария и кухненско обзавеждане (на първия етаж). Красиво, чисто и много, много приятно.
|
Комплекс Дюлгерите |
|
Комплекс Дюлгерите |
|
Комплекс Дюлгерите |
Зад тази делва все още мога да се скрия ;).
|
В комплекс Дюлгерите |
Къщите са на края на града и отначало ми се сториха доста отдалечени, но реално за 5 минути стигахме до центъра. И ми беше изключително приятно да се разхождам по тесните сокаци и да усещам оня мирис на старо дърво, да надничам в живота зад каменните зидове, да се питам зад коя точно чупка момъкът е изненадвал момата с менците.
Качихме се и до хълма с паметника на Бенковски. От тук се вижда цяла Копривщица на длан. И времето беше едно слънчево, в унисон с настроението и златното жълто на есента.
|
Паметникът на Г.Бенковски |
|
Копривщица на длан |
|
Закачливи запетайки по покривите |
|
Къща в Копривщица |
|
Къща в Копривщица |
|
Старото класно училище |
|
В Копривщица |
|
Действащото училище "Любен Каравелов" |
|
Център |
|
Близо до църква "Свети Николай" |
|
Църква Св. Николай |
|
Гърбави мосчета над река Тополница |
Капризите на кулинарната ми особа бяха задоволени с вкусна копривщенска пърленка,
|
Копривщенска пърленка |
стомна кебап - нещо подобно на кавърма, но имаше различна подправка, която не успях да идентифицирам,
|
Стомна кебап |
|
Стомна кебап |
и много вкусна салата.
Ще ви дам що-годе насочваща рецепта за салатата:
Копривщенска салата:
- 1 домат
- Крем сирене, овкусено с чесън
- Овкусена бобена салата
- Краставица, нарязана на кръгчета
- Печена червена чушка
- 1 сварено яйце
- Домашна лютеница (беше близка по вкус на познатия ми айвар)
- Домашно кьопоолу
- Рулца шунка
- Парчета кашкавал
- Резенчета сирене
- Маслини
- Червен салатен лук
- Магданоз
- Чеснов сос (пасиран чесън с олио или зехтин, сол)
Сутринта беше заскрежена, мъглива и хладна, ободряващо хладна, но все пак имах нужда и от глътка топло кафе.
|
Добро утро, Копривщица |
Разходихме се пеша, гушнати да споделяме топлината си и седнахме в първото работещо кафене. След две, три глътки в чашата ми се появи едно голямо, добре изразено сърце. Може би беше знак за нова любов, тази към Копривщица.
По обратния път към вкъщи минахме през Панагюрище и се нагледахме на още красиви гледки. Пред нас все едно се беше лъснало морето :)
|
Някъде по пътя Копривщица-Панагюрище |
|
В близост до туристически заслон "Кулата" |
|
Туристически заслон Кулата |
Така и не разбрах дали това е мястото с така наречените "сополиви камъни".