Куфар пълен с пожелания

Знаете ли какво обичам на младите - ентусиазма  и вярата им, че нещата са толкова елементарни и прости. Радвам се на цветните очила през които гледат света, на различните им възприятия и как океанът им е плитко море, морето - малко езерце, високите върхове - леки възвишения. Обичам големите крачки по пътя им и дълбоките шепи, в които събират мечти.


И пак съм на 21, чрез теб, мило мое дете! Или както се шегува най-добрата ми приятелка (която точно днес има Рожден Ден) ние пак сме на 21 (но в евро :)).
В моята математика е вярно равенството 2 х 21=21 :), защото истински вярвам, че духовно човек се обогатява, но никога не остарява. Преди 21 години бях на истинските 21, а днес вече дъщеря ми е на толкова - 21! По случай рождения й ден (който беше на 24-ти) направих торта с фондан по нейна поръчка - във форма на куфари. Пожеланията едва се събраха в розовия, традиционни, които всяка една майка желае на детето си. А в зеления сложих първия билет (двупосочен) за предстоящото й далечно и самостоятелно пътуване (с молба към Господ да я пази).

Семейна черта ни е слабостта към екскурзиите и все по-често чувам "искам да обиколя света" (И аз искам, но ако може само на колела, и понеже не може, се задоволявам с по-близки дестинации) От малка я водим с нас къде ли не и вече сама стяга куфарите (трябваше да го очакваме).

Тортата е почти изядена, но еуфорията, вълнението, притеснението още ми държат влага. Бях си обещала, че независимо от резултата ще излея душата си тук. И ето ме усмихнато псуваща (или псуващо усмихната) :) Уж съобразих избора на декорация с любителските ми умения, но... несъвършенствата пак си личат. Но непрофесионалният поглед на младите и това, че гледат с усмивка на света ми донесе куп похвали :)) Какво повече да иска човек?

Избор на рецепта:
Не правя често торти и всеки празник е добър повод да изпробвам някоя нова рецепта. Този път се спрях на блатовете от торта "Наташа". Използвах гъст домашен крем (от мляко, жълтъци, масло и брашно), леко "омекотен" със заквасена сметана.  Вкусна се получи, макар, че имах по-високи очаквания. Но е устойчива и идеална основа точно за торти с фондан. Рецептата видях в блога на Светлето - Кулинарни фантазии. Със сигурност бих направила тази торта и друг път, но с леко сиропиране на блатовете, както съветва Светлето.

Организацията:

• Блатовете изпекох 3 дни по-рано и опаковах с фолио за свежо съхранение.

• Направих си и желиран слой от ягоди - от разреден с вода конфитюр и желатин. Използвах го между блатовете. 
• Без форма със стягащи стени, трябваше да заложа на гъст крем и поне 12 часа за сплотяване. Сглобих тортата два дни по-рано и оставих в хладилник.

•  Ден преди празника измазах с маслен крем и покрих с фондан. В този ден оформих и другите малки детайли, без цветята.

Цветята най си ги харесвам. Нямах идея какви ще се получат, но заприличаха на макове.

• Листчетата направих няколко дни по-рано (нямам специални инструменти и си помагах с клечка за зъби) и оставих да съхнат в този вид, на кутия от яйца:

• С инструмента ми за вадене на кройки минах имитиращи тигели. С химикалка си направих капсите на коланите, а с капачка от мини шишенце на ракия нарязах точките на розовия десен. Ей това се казва ръчна изработка :)))

Бях предвидила и трети етаж, от едно мини куфарче, но не ми хареса цвета, който докарах на фондана. Така и не го сложих.

Финален изглед и разрез:

„Пътят от хиляди мили започва с първата крачка.“

Лао Дзъ

 Завършвам с цитат от една статия, която силно ме развълнува, когато я прочетох за първи път:

"Подарете на децата си достатъчно любов. Ключовата дума тук е „достатъчно”. 

И недостатъчната, и предостатъчната родителска любов са отровни, не знам коя повече. 

Но ако искате наистина да подарите най-важното на децата си, не им подарявайте страховете и егоизма си, като ги наричате любов. 

Подарете на децата си умението как да мислят, а не инструкции какво да мислят. 

Животът не е аптека, в която се изпълняват рецепти с родителски съвети. 

За вас истината може да е очевидна, но децата проглеждат за нея през собствените си рани. Няма да я видят, дори да им я покажете и обясните. 

Няма как да им спестите техните конфликти. А и не бива. Не минат ли през тях, не могат да растат. Ако те ви казват какво им се случва и понякога са дори готови да чуят какво мислите – това е най-многото". (Източник)