Сладкиш с бял шоколад, крем кокос и вишни

 Използвам последните останали вишни, преди косе-босе да ги е надушило и докато все още стълбата издържа килцата ми, за да впиша в книгата си още една разновидност на шоколадовия кекс на Дианка. Абсолютна случайност е, че започнах и завършвам месец юли с импровизации на една и съща тема :)



Сладкиш с бял шоколад, крем кокос и вишни
Продукти за тестото:
  • 100 г бял шоколад
  • 80 г масло
  • 2 яйца
  • 40 г захар
  • 120 г брашно
  • 5 г бакпулвер
  • 1 ванилия на прах
  • щипка сол
  • 1 ч.л. лимонов сок (по желание)
Продукти за крема:
  • 200 г заквасена сметана
  • 200 мл кокосово мляко (80%-но)
  • 140 г захар
  • 2 яйца
  • 15 - 20 г нишесте
  • 1 малка купичка изчистени вишни
Начин на приготвяне:
  • Включете фурната на 180 градуса (С).
  • Разтопете на водна баня шоколада и маслото. Разбъркайте и оставете да се охлади.
  • Разбийте с вилица 2 яйца с 40 г захар.
  • Изсипете яйцата към разтопения шоколад. Разбъркайте.
  • Добавете брашното, бакпулвера, солта и ванилията. Разбъркайте до поемане на брашното.
  • В правоъгълна тавичка (10х28 см) поставете хартия за печене и излейте половината от тестото.
  • С телена бъркалка смесете всички продукти за крема. Излейте сместа върху тестото.
  • Отгоре сложете вишните.
  • С лъжица разпределете останалото тесто.
  • Печете в предварително нагрята фурна около 45 - 50 минути.
  • Оставете да се охлади напълно преди сервиране.
Да ви е сладко с Elti!

Приготвяне на сладкиш с бял шоколад, крем кокос и вишни

Нарязваме след като е изстинал напълно
Парченцето за снимка има странна муцунка - не можах да оприлича точно какво виждам - жаба или маймунка :)))


Но беше вкусно :) И на вас да ви е така, и мързеливо лятно, и блажено отпуснато :)

А аз обещах да отговоря на въпросите на Гери (в следващите публикации и на още 4 приятелки) и ще го направя сега. Но предварително ви се извинявам на всички, които сте ме включили в играта, че ще играя ролята на тапа.

1. Кое е нещото, без което не можеш?
  • Вода и храна. Всичко друго без което си мисля, че не мога, всъщност мога, но не искам да разбирам мога ли или не.

2. Какво ти дава блогът?
  • Удоволствие и трамплин за нови приятелства по интереси. Усъвършенстване.

3. Би ли направил/а нещо насила?
  • Зависи, но мисля, че да.

4. В какво вярваш?
  • В невидимата сила, която дърпа конците.

5. Кое те натъжава?

  • Последното сбогом с хора и животни. Фалшивото приятелство. Тъжни детски очи. Пустееща къща. Насилието. Ловният сезон. Есента. Това, че младите предпочитат чуждите земи пред родните (по принуда). Това, че просперитетът се измерва по колата, телефона, марковите дрехи. 

6. Кое е любимото ти занимание?


7. А кое е най-досадното ти занимание?

  • Да следя месечния оборот на фирмата ни и да внимавам с ДДС, така, че да остане нещо и в личната хазна (че държавната е без дъно) :)

8. Кое е най-голямото ти изкушение?

  • Не знам дали са с приставка "най", но не се удържам на предложение за пътуване и сладкиш.

9. Разум или чувства, защо?

  • И двете. Чувствата понякога се нуждаят от пътеводен разум, за да не изглеждаш или действаш като глупак.

10. Какво е за теб животът?

  • Не знам кой е авторът, но много често наум си повтарям това

Изпробвано:


От Диана ("И да похапнем...")От Роси ("Кулинарен еликсир")



Валандър срещу уок

Такъв си е той, мъжът ми - попадне ли на нещо интересно планува реализацията му възможно най-бързо (за разлика от мен :)). С тази идея обаче съседите го изпревариха  - оказаха се с по-дълги ръце и напипаха някакви връзки чак от старозагорско :) Тествахме го заедно обаче и трябва да ви кажа, че е доста добро.

Валандър микс 


Началото - във форума на OFFRoad-Bulgaria, един мъж с име Вальо пуснал идея как от диск на брана да си направиш тиган. На шега (или не) друг потребител кръстил произведението Валандър (от Вальо) и сега, ако напишете в google "валандър" ще видите, че шегата се е превърнала в нещо доста популярно. И то съвсем заслужено - готви се доста бързо (ползвахме го на открит огън) и всичко става много вкусно. Имах подозрения, че в храната ще се усеща метален вкус, но не, нямаше. От мен и моята компания, казвам голямо благодаря на Вальо за валандъра!

Направи си сам  - първо трябва да се снабдите с диск от брана (аз все още търся). Този диск обаче, има един отвор в средата, който трябва да се запуши (трябва си заварчик). За удобство се заваряват още дръжки и крачета или стойка. Дизайнът от тук нататък е според потребителя.

Дизайн на валандър

Новият валандър на съседа е с подвижна стойка, която "сервира" тигана, в пълната му прелест, директно на масата. За диска са "лепнати" и две дръжки, за удобство.

Заварките са дело на мъжете, минал е и тестове - първо с вода, после с мазнина:

Тест на заварките с вода

Изтрили са механично метала, измили са с четка, гореща вода и препарат за съдове. После са направили първа маслена баня - гореща. Силен огън, цвъркащо олио, което после са изхвърлили. От второто нагряване имаше реална полза - тестово сготвихме каквото намерихме в двете кухни (нашата и на съседите). Пържихме картофи, наденици, чушки, лук и домати с гъби, люти чушлета. Зеленчуците стават страхотни. А следващото ястие ще е свинско (пилешко) по китайски. Няма как тази форма, близка до уок, да не ме подсети за китайска кухня :)

Първо готвене на валандър - пържени картофи и наденици

Валандър - пържене на чушки

Чушки, лук и домати
 Още не сме му свикнали и закъсняхме със слагането на лука и доматите.

Миш-маш на валандър

За лятото знаете, че любимата ми съдинка е сач, но сега се намества умело и валандъра. На тигана се готви доста по-бързо, докато на сача му трябва време. На сач никога не съм си позволявала да готвя риба, за да не поеме миризмата завинаги, докато за валандъра няма ограничения. Ще споделя как се "запознава" и с китайската кухня.

Всичко това сготвено за половин час на валандър - приблизително 5 порции
Почиства се със салфетка. Мие се с маркуча на двора :) 
А сега сложете етикет "само за мъже" ;) и гледайте какво става :))

Валандър

Пак валандър


Свинско бонфиле със салвия и чесън

Мирно и кротко чаках да ми поникне салвията, за да мога да изпробвам няколко набелязани рецепти с нейно участие. Е, дочаках няколко листенца, достатъчни за първа проба. Ако не бяха градушката и гладните охлюви щях да имам и повече. Съжалявам, че не мога да ги ям тези мекотели, а ползите щяха да са поне две - икономия и кичеста градинка :).

Рецептата е по вдъхновение от Пепи. Взех нещо от нейното пиле салтимбока, друго от агнешкото й със салвия и съвет от бързите й месни печени в плик.

Свинско месо със салвия и чесън
Получи се крехко, ароматно и с приятен вкус месо. И пилешко ще пробвам, но след като старателно обръстената ми салвия даде знак, че е готова.



Свинско бонфиле със салвия и чесън
Продукти:
  • Свинско бонфиле според нужните порции (при мен 4 бр.)
  • 4 - 5 глави чесън
  • 7 - 8 листа салвия
  • сол, черен пипер
  • 100 мл бяло вино
  • 20 мл тъмен соев сос (3 с.л.)
  • 20 г горчица
  • 100 г прошуто
  • олио
  • 1 - 2 лимона
Начин на приготвяне:
  • Направете диагонални нарези по горната страна на бонфилетата.
  • Поръсете със смлян черен пипер.
  • Разредете горчицата с малко бяло вино, добавете останалото вино и соевия сос.
  • Залейте бонфилетата, поръсете с малко сол.
  • В нарезите сложете необелени скилидки чесън, тънки резени прошуто и листа салвия.
  • На останалия чесън изрежете "брадичките" и сложете целите глави отстрани при месото.
  • Пуснете струйка олио върху всяко парче месо.
  • Завийте тавата с фолио и сложете във фурната.
  • Включете на 250 градуса и щом кипне намалете на 120.
  • Оставете месото да се пече на тих огън до готовност (ако се наложи добавете много малко вода).
  • Когато месото е готово, махнете фолиото, намажете парчетата със соса, който се е получил по време на печенето (може да капнете още малко олио върху месото) и превключете на силен горен реотан. (Така, без да се изсушава месото, ще получите апетитна зачервена коричка).
Да ви е сладко с Elti!

Подготовка на месото
В нарезите слагаме чесън, прошуто и листа салвия
Месото е вкусно както топло, така и студено.

Порция свинско бонфиле, печено на фурна със салвия и чесън


Салвия и чубрица
Благодаря ти, Пепи, за всички вкусни предложения, но най-вече за рецептите със салвия. Хареса ми тази подправка :)

Кулинарните ми изяви "С нож и вилица в ръка"

Днес пак се стягам за гостуване. И въпреки, че вече се броя за "стрелян заек" ми беше не по-малко трудно в избора на ястия. Ако се чувствах добра в моделирането на торти със сигурност щях да и направя торта мотор, това беше първата идея, която ме атакува доста напористо, щом получих поканата. Толкова напористо, та чак  агресивно и не пускаше други идеи в главата ми. Но щеше да е едно излагане, да не ви казвам какво :)
Защо точно мотор ли? Преди време най-силно ме впечатли и съм запомнила една нейна снимка на мотор, та за това :) Представих си я умееща да флиртува с вятъра, палаво намигаща към слънцето, дори когато е скрито зад облаци и с широко скроена свободна душа, отворена да приема хората и света такива каквито са. Тя е от онези хора, които те заразяват с усмивка, но
колко много я харесвам споделих в предишния пост, когато я посрещнах като скъп гост. И понеже там се заиграхме на тема близане на захарни петлета през целофан, ето я ползата - ближем си заедно за втори път и не свършва :)). Силно се надявам някой ден да махнем целофана или казано по друг начин да си гостуваме реално, Ив!

Специално за теб направих едни коронки от чушки със сирене, защото всички българи, които познавам зад граница, знам, че имат специално отношение точно към българското сирене :).
И десерт ще има, но малко по-късно.

Коронки от чушки с пълнеж от сирене


Продукти (ориентировъчно):

150 г краве сирене (бяло саламурено)
3 - 4 с.л. квасена сметана
2 - 3 с.л. майонеза
2 -3  сколидки чесън
пресен копър
черен пипер за поръсване (по желание)
Пресни чушки (зелени, червени), но не месести (купих от т.н. селски)

Приготвяне:
Почистваме чушките от дръжките и изваждаме внимателно семето.
Нарязваме ги напречно на пръстени с височина около 3 см.
С ножица правим надлъжни нарези, през 2-3 мм, които не стигат до долу.

Пасираме сиренето и добавяме квасената сметана, лъжица по лъжица (сместа трябва да стане кремообразна, но гъста).
Добавяме майонезата, счуканата скилидка чесън и ситно нарязания копър.
Разбъркваме добре и пълним чушките, като леко разтваряме нарезите, за да се получи като коронка. (Аз използвах лъжичка, но ми се струва, че по-лесно би било с пош).




Идва и десертът... Той е нещо средно между торта и сладкиш. Не се пече, а блатовете са извън нормите за стандарт. Има лек нюанс на вишнев аромат и по-натрапчив карамелен. Рецептата открих в един руски сайт и силно се надявам да се хареса на теб и твоите читатели. Тестът при нас мина успешно :)

Торта с пуканки и бял шоколад


Продукти за един блат с диаметър 25см:

50 г пуканки
80 г крекери
40 г белени печени фъстъци
200 г захар
280 г фъстъчено масло (ползвах от едро смляното)

Важно: Прегледайте за неопукани пуканки и ги отстранете!

Приготвяне на блата:
Смесваме в купа пуканките, начупените крекери и счуканите на едро фъстъци.
В купичка слагаме 100г от захарта и я заливаме с 160 мл топла вода. Разбъркваме и оставяме да се разтопи.
В подходящ съд слагаме останалите 100г захар и я карамелизираме.
След това изливаме захарния сироп върху карамела (внимателно) и разбъркваме. Варим до получаването на гъст захарен сироп (с гъстотата на плодово сладко).
Отстраняваме от котлона и добавяме фъстъченото масло. Разбъркваме.
Тази карамелена смес изливаме върху пуканките и смесваме всички съставки.


На дъното на тортена форма, с падащи стени поставяме изрязан кръг от пекарска хартия.
Изсипваме сместа с пуканките и заглаждаме. Оставяме да изстине.

Продукти за крема:
200мл течна сметана
100 г бял шоколад (аз я направих с 200г шоколад, но стана много сладка, за това по-добре използвайте само 100г)

Приготвяне на крема:
Начупете шоколада на парченца.
Загрейте 100 мл от сметаната почти до кипване и я излейте върху шоколада. Бъркайте, докато не се разтопи напълно. Оставете сместа напълно да изстине. Охладете в хладилник за около половин, един час.
Разбийте останалите 100мл сметана с миксер на пухкав крем.
Добавете шоколадовата сметана на етапи и разбивайте за кратко (само колкото да се смесят).


Върху напълно изстиналия блат от пуканки сложете няколко вишни от сладко. Отгоре разпределете крема с бял шоколад. Напръскайте с малко вишнев сироп.


Украсете по ваш вкус. Аз пробно опуках пуканки от 2 с.л. амарант  и с тях поръсих тортата. Приберете в хладилник и след 10-ина минути е готова за сервиране.
Може да направите тортата с два блата и крем между тях, като разстелете сместа с пуканки в две отделни форми и чак след като стегнат да сглобите с крем.



Bon appetito!

Ивче, слагай кафето. Силно и без захар, че тортата я направих трепач сладка J
Режа по парченце и идвам към теб.

Първо за теб

После за мен

А с останалото ще почерпим читателите :) Навита :)?
Чаоооо (с италиански акцент :))
Блог-гостуването ми при Ивана.


Гост в кухнята на Elti - Време е да похапнем с нож и виличка в ръка

Имам прекрасното усещане за нещо реално, въпреки виртуалността. Реално я чувствам близка, а не я познавам в действителност, реално ми бръмчи с мотора на портата, а всъщност погледнах и няма никой, реално ми готви всеки божи ден, а не съм качила и килограм от нейните вкусотии, реално чувам "бонджорно" и "чао", а даже не познавам струните на гласа и. Имам чувството, че я познавам от някой предишен живот (за този знам, че не страдам чак от такава амнезия:))  Къде и каква е границата между реалното и виртуалното? Не се замислям дълбоко, просто знам, че се чувствам добре и се отдавам с цялото си сърце на виртуалното приятелство.  Много я харесвам, толкова много, че дори бих близала с нея захарно петле през целофан :)) хи-хи (цитирам нейни думи (ще ги прочетете по-долу), които ме подсетиха за един стар виц..., но истината е, че и аз така тълкувах виртуалното гостуване, докато не посрещнах Пепи, Катето и не усетих реалната емоция).

И така, в кухнята ми влиза прекрасната Ивана, широко усмихната, чаровна, с италианското "чао" и букет слънчогледи от Loreto:


Хайде, започва хубавата част и искам да ви видя с нож и вилица в ръка :)
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
Ивана:
Освен да посрещам , обичам и да ходя по гости , че кой не обича :) ....е, виртуалното гости е малко като да ближеш захар през стъкло, както казвахме на времето , но си е все гостуване с всичките му трепети, сърдечни и неизбежни съмнения ! 
Елти: Подсети ме за един виц, Ивче, ама съм сложила цензура, та ще премълча :) Що бе, готино е, може и да си промениш мнението, като мен :))

Ивана:
И след поканата идва въпросът: с какво ли да и взема акъла на домакинята :) ? Какви да ги забъркам , че да остане доволна и аз удовлетворена :) ....
Видяла снимките вече знам , че е доволна :) ...остава да хареса и рецептите :) !
На гости на Снежи съм днес от http://elti-spodeleno.blogspot.it/ ! 
Елти: Добре си ми дошла, Ванче! Много се радвам, че прие поканата ми въпреки всичко (ти знаеш какво:)) И дали ми е харесало? Филийка със сол да ми беше поръсила пак щеше да ми хареса, щом е от теб. А ти си ми избрала от вкусни по-вкусни, та как да не ти разпъна килимчето и да не те поканя в моята кухня :)

Ивана:
Как се открихме не помня , ако имам време един ден ще потърся първия и коментар в блога ми ! Но съм благодарна ,че се намерихме и най- вече харесахме :) ! Много е важно това последното :) ! 
Да ви казвам колко е усмихната , позитивна и добронамерена вие знаете ! Как ми харесва остроумието и' и чудесния и блог знам пък аз :) ! Рецепти оригинални , истории забавни и голяма щипка човещина бликат от там !
Снежи , благодаря ти за поканата ! Поласка ме и се надявам в скоро време да те посрещна и при мен :) !
Елти: Благодаря ти, Ивче! Тук се изчервих :) Ще ти тропна на вратата някой ден, надявам се скоро :)

Ивана:
Ето какви ги сготвих и да ви е сладко :) !

Кюфтенца - хапки с '' чери '' доматки

Кюфтенца-хапки с чери доматки

Продукти :
350 гр. телешка кайма
1 скилидка чесън
чер пипер
1 к.ч. зеленчуков бульон
1 яйце
50 гр. галета
щипка майоран
30 гр. пекорино
сол
1 к.ч. бяло вино
шепа ''чери''доматки

Разбира се, това са моите кюфтенца , а вие може да ги направите с подправки и продукти по ваш вкус.
Кюфтенца-хапки с чери доматки
Приготвяне:

  • Каймата, пресованата скилидка чесън, черния пипер, яйцето, галетата, настърганото пекорино, майораната омесете добре . 
  • Оставете за 30 мин. да се опознаят съставките .
  • Полейте дъното на тавичка с малко зехтин . От каймата оформете топчета колкото орех, приплескайте ги малко и подредете в тавичката. 
  • Накиснете няколко клечки за зъби в чаша с вода ( за да не изгорят по време на печенето:) и с тях набоцкайте половинки от доматките .
  • Забодете ги върху всяко кюфтенце, полейте с малко зехтин, излейте в тавичката бульона и бялото вино и запечете на 180 градуса (С) за около 20 минути.
  • Подредете върху голяма чиния с накъсани листа от зелена салата и поднесете !





Лимоново - кокосов кейк


Продукти:
100 гр. брашно
120 гр. захар
4 яйца
120 гр. кисело мляко
1/2 пак. бакпулвер
50 гр. краве масло
40 гр. кокосови стърготини
2 лимона
2 с.л. кайсиев конфитюр


Приготвяне:

  • В купа пресейте брашното с бакпулвера.
  • Прибавете яйцата, захарта, кокосовите стърготини, киселото мляко, разтопеното краве масло и настърганата от единия лимон кора. 
  • Хомогенизирайте всички съставки много добре. 
  • В продълговата форма за кейк с вместимост 1 л. застелете намокрена и изстискана от водата хартия за печене.
  • Изсипете сместа вътре.
  • Изпечете кейка на 170 градуса (С) за около 40 мин. 
  • Извадете го веднага от формата и охладете върху решетка .
  • Останалия лимон нарежете на половинки.
  • Сложете го в касерола, покрийте с вода и кипнете за 2-3 мин. 
  • Излейте водата, поръсете лимоновите резенки с 3-4 с.л. захар и 2 с.л. вода.
  • Сложете отново на котлона и варете докато се изпари водата (за 5-6 мин. е готово)
  • Затоплете кайсиевия мармалад. С четка намажете охладения кейк от всички страни.
  • Отгоре подредете лимоновите резанки и поръсете с кокосови стърготини . 
Кейка е много , ама много сочен :) ! Да ви е сладко !

Е , дори и ходенето по гости има край :) ! Това беше от мен . Благодаря ти ,Снежи отново за поканата ! С най-голяма симпатия и добри чувства :* !
Чаоооо!


Истинско удоволствие бе за мен, Ив! 
Сърдечно ти благодаря за всичко и силно те прегръщам! 
Докато гледах снимките си представях как седим двете под чадъра в градината, как нищим житейски въпроси и си похапваме сладко, сладко! Изключително много ми е приятно и ти благодаря, че превърна делника ми в празник! 
Мило виртуално приятелче, това е за теб:


Да ви е сладко, приятели! И до скоро.

Сладко от смокини



След дребните горски ягодки смокините ми се видяха гиганти. Един плод 100 и кусур грама, еха. Осем плодчета килограм.


Купих зрели смокини и за нула време ги подготвих за сладко.
Преди време ползвах тази рецепта, сега се разрових за нова и първата, на която попаднах беше от блога Ginder Cookies. Почти идентични са.

Сладко от зрели смокини
Продукти:
1 кг зрели смокини
350 г захар
250 мл вода
1 ч.л. лимонтузу

Приготвяне:

  • Почистваме смокините от дръжките, измиваме ги и надупчваме с дървен шиш на няколко места.
  • Сваряваме от захарта и водата гъст захарен сироп. 
  • Пускаме смокините в него и намаляваме котлона. Плодът пуска сок и сиропът се разрежда, така, че продължаваме да варим до неговото повторно сгъстяване.
  • Отстраняваме сладкото от котлона и оставяме да престои така една нощ. 
  • Подготвяме сухи и чисти буркани.
  • На другия ден слагаме да кипне повторно, добавяме лимонтузуто, варим още 3-4 минути и сваляме от котлона. 
  • Насипваме горещото сладко в бурканите, обръщаме ги с капачките надолу и оставяме да изстине напълно.



Според Ginder Cookies не е необходимо смокините да преспиват в сиропа, но се захванах със сладкото след работа и технологията от първата рецепта ми дойде удобен по нощИте ;)
А на другия ден имах и светлина за снимките :)


До скоро и да ви е сладко!

loading...