Конявска планина, към връх Виден

"Виден" е най-високият връх на Конявската планина с височина 1487 м. и може би най-лесният връх за изкачване, защото до 300-ина метра под върха води асфалтов път. В края на пътя се намира телевизионна кула. 

Имахме един полуден за разходка и решихме да изберем хем някое по-близко място, хем ново, което не сме посещавали. Услужливо си спомних, че някъде в интернет бях прочела за телевизионната кула под връх Виден. Тръгнахме на там. (Разстоянието Перник - тв кула Виден е около 50 км)

Обожавам красивите гледки и летното ухание на планината, а по този маршрут имаше доволно и от двете. 

Самоков- град на творци

 За да усети човек духа и красотата на Самоков трябва да е запознат с историята на този добре развит някога и съвсем обикновен сега град. Но до колко може да се нарече обикновен един град, който носи наследствените белези на минал разцвет? Град на творци, така го наричам. Заради Самоковската художествена школа и нейните майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари, които пренасят своето творчество върху стените на десетки църкви и манастири в цялата страна. Нищо, че името му казват е дошло от механичните чукове за добив на желязо, наречени "самокови" (от само кове).

В Самоков мирише на изкуство, на чист планински въздух, на живот и спокойствие едновременно. И в къщата, в която отсядаме, мирише на изкуство, заредена е с докосващ творчески заряд (за нея в края на публикацията). За това усещам този град имено така, като град на творци.

Разхождайки се по улиците видях къщи със забележителна архитектура - някои реставрирани и красиви в своя възрожденски стил, други изоставени, тъжни...  опиличих ги на стари аристократки (има дух, няма облик и въпреки това пленяват с историята, която крият под срутените покриви и напуканите мазилки). И тук (и не само тук) ми идва питанката - как някои народи от един камък правят история, а ние от богата история не оставяме камък върху камък???

Видяхме само част от забележителностите на Самоков (ще сложа и стари снимки на някои от местата), но определено е град, който препоръчвам да се посети и усети.

Започвам с един от символите - Голямата чешма (повече информация на сайта на музея)

Самоков - голямата чешма

Чипровци и рецепта за чипровско пържено

Чипровско пържено

loading...

Продукти (без мерки):

Есенно трипче - град Елена

Последните два дни от нашето пътешествие или казано с други думи, за десерт си оставихме красивата Елена. Град Елена. Консумирахме я влажна и доста добре охладена (да се разбира при дъждовно и студено време). Първият ден наистина ми се стори много студен. Още по пътя, когато решихме да се отклоним и до Велики Преслав, установих, че лятото някак много бързо си тръгна. Все едно ни помаха от експресния влак и докато вдигнем ръка за довиждане, него вече го нямаше.

Не успяхме да разгледаме Велики Преслав и да усетим енергията на старата българска столица. От пътя направих няколко снимки, но дъждът ме отказа за повече.

След това хванахме табелата към Върбишкия проход (до там не стигнахме, а и той е затворен целогодишно) и язовир Тича. Минахме през един друг малък проход, с нова асфалтова настилка и много живописен.

После се качихме към Омуртаг, вместо към първоначално заплануваната Жеравна (оставихме това красиво кътче за друг път, когато ще имаме достатъчно време).

В Елена отседнахме в хотел Елени Палас. Много гостоприемно ни посрещнаха и като цяло хотелът много ми хареса. На добро място е в центъра. Долу снимката е изглед от нашата тераса.

Следват снимки в близост до центъра.

Свободна библиотека

Един голям еленски бонбон

От Трухчевата механа (която е една от 100-те национални кръчми) си купихме популярния и емблематичен за този район еленски бут (не е от елен :)). Излишно е да казвам, че няма нищо общо с продуктите с етикет "Елена" от нашите магазини.

Леко подпечено е направо фантастично. Почти на всичко го слагам - като подправка, пестеливо, но напълно достатъчно да прероди и най-простото ястие в нещо много апетитно. Като тези чушки, например, които са пълнени с боб и ориз (постна плънка).

Няколко тънки резенчета от бут "Елена" и вече говорим за съвсем друго ястие.

Хареса ми в Елена. Хареса ми както старата част, така и центъра. Тихо, спокойно и чисто градче, дишащо балкански въздух.

Този тесен калдъръмен път ни отведе до часовниковата кула и старата църква "Свети Никола"

Есенно трипче - по бреговете на северното черноморие

Само два дена се радвахме на морето и село Крапец. В този сезон и с нашата проучвателна цел ни бяха напълно достатъчни. Имахме късмет и с хубаво време.
Но не и като си тръгнахме - небето придоби оня смръщен есенен вид и температурите паднаха. Потеглихме към следващата ни спирка - град Елена.  По пътя спряхме на Шабленския фар.

След това отбихме и към Тюленово. Вятърът се опитваше да издуха гледките и да ме върне в колата на топличко. А само преди ден беше лято. Така набързо се трансформира времето.

Отдавна си мечтаех да видя и блаж Болата, така, че отбихме и до там. Няма указателни табели по пътя, местните си го знаят, а ние си помогнахме с интернет и карта на google.

Последно се отклонихме към нос Калиакра. Усещането е много по-силно от снимките.

Есенно трипче, ден трети - крепостта Овеч, край Провадия и Крапец

В третия ден от нашето есенно пътешествие потеглихме към с. Крапец. Напълно непознато и будещо любопитството. Не избрахме най-краткия път - преди това си бяхме набелязали неолитното селище в Неофит Рилски, крепостта Овеч край Провадия и други незнайни селца.

В неолитното селище сякаш пропътувах назад във времето. Не е голямо, но е направено много добре и не съжалявам, че се отбихме да разгледаме. Нямам снимки, защото се стиснах и не заплатих таксата. Но на техния сайт има и може да добиете представа.

След това "кацнахме" на провадийското плато и крепостта Овеч. Усещането наистина е като полет над града. Има предупредителни табели, че мястото не е обезопасено и на мен лично ми се видя опасно както за деца, така и за големи хора. Гледките те привличат и забравяш да гледаш в краката си. Просто човек трябва да е внимателен.

На това място се чувствах най-сигурно :)

 Красиво е и трябва да се види.

Това е прекият път към града. Добре, че не ми се наложи да слизам от тук.

И отново потеглихме. Посока Добрич и към крайната цел - с. Крапец.
След няколко часа стъпих боса на пясъка. Морето беше самотно, но спокойно. Явно е привикнало към самотата тук.

Огромен плаж! Тук има наистина огромен плаж. Не е близко до селото (може би на 1,5 км), но с кола се стига за минути.

Отседнахме в къщи "Света Марина".

Разходихме се из селото. Хареса ми чистотата и най-вече тишината.

На другия ден преварихме мъглата и излязохме преди още да се е вдигнала. Рано, рано обходихме плажа. И водата и въздухът бяха топли като в истински летен ден.

Имаше много миди. На никой друг плаж не съм виждала толкова много.

В единия край има останки от... (може би) потънал кораб.

Точно така си представях изпращането на лятото - съвсем близо до точка от Виа Понтика и отново с мирис на море.