вторник, 20 октомври 2015 г.

Есенно трипче - град Елена


Последните два дни от нашето пътешествие или казано с други думи, за десерт си оставихме красивата Елена. Град Елена. Консумирахме я влажна и доста добре охладена (да се разбира при дъждовно и студено време). Първият ден наистина ми се стори много студен. Още по пътя, когато решихме да се отклоним и до Велики Преслав, установих, че лятото някак много бързо си тръгна. Все едно ни помаха от експресния влак и докато вдигнем ръка за довиждане, него вече го нямаше.


Не успяхме да разгледаме Велики Преслав и да усетим енергията на старата българска столица. От пътя направих няколко снимки, но дъждът ме отказа за повече.



След това хванахме табелата към Върбишкия проход (до там не стигнахме, а и той е затворен целогодишно) и язовир Тича. Минахме през един друг малък проход, с нова асфалтова настилка и много живописен.


После се качихме към Омуртаг, вместо към първоначално заплануваната Жеравна (оставихме това красиво кътче за друг път, когато ще имаме достатъчно време).


В Елена отседнахме в хотел Елени Палас. Много гостоприемно ни посрещнаха и като цяло хотелът много ми хареса. На добро място е в центъра. Долу снимката е изглед от нашата тераса.


Следват снимки в близост до центъра.



Свободна библиотека

Един голям еленски бонбон
От Трухчевата механа (която е една от 100-те национални кръчми) си купихме популярния и емблематичен за този район еленски бут (не е от елен :)). Излишно е да казвам, че няма нищо общо с продуктите с етикет "Елена" от нашите магазини.


Леко подпечено е направо фантастично. Почти на всичко го слагам - като подправка, пестеливо, но напълно достатъчно да прероди и най-простото ястие в нещо много апетитно. Като тези чушки, например, които са пълнени с боб и ориз (постна плънка).


Няколко тънки резенчета от бут "Елена" и вече говорим за съвсем друго ястие.


Хареса ми в Елена. Хареса ми както старата част, така и центъра. Тихо, спокойно и чисто градче, дишащо балкански въздух.

Този тесен калдъръмен път ни отведе до часовниковата кула и старата църква "Свети Никола"












3 коментара:

  1. Чудесни снимки, Снежи!
    Не съм била в Елена, но знам от приятели за този техен бут :)
    И съм сигурна, че е чудесен!
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Дани! Отдавна беше планувана Елена, ама нали ни е далече, все нещо ставаше и отлагахме. Наистина е чудесен техния специалитет. Пожелавам ти да го опиташ на тяхна почва.
      Поздрави и прегръдки!

      Изтриване
  2. Снежи,
    ходили сме пак с хора в гр.Елена.Много ми харесва и на мен.Хубави и спретнати са тези градчета.Жалко е,че не се рекламират и посещават от много туристи от цял свят.Така ще се осигури препитание за местните жители с техните ненадминати специалитети.Така е, що се отнася до сирената и във Франция, и в Италия, и в Швейцария.Затова тези специалитети трябва да извоюват собствена марка за качество, да имат лиценз.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване

loading...

Абонирайте се за публикации

Въведете вашия e-mail:

Предоставено отFeedBurner

Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")