Споделено от кухнята на Elti: Парк Гиновци

След пълна дъждовна седмица, неделята ни изненада с ясно и слънчево време. Това не си е за изпускане, като се има предвид, че лятото го чакаме с нетърпение, а то като вземе да се заинати с поройни дъждове, градушки и гръмотевици, жаждата за хубаво време все по-силно напира, някак отвътре. Обаче се оказах напълно неклиматизирана към жегата, а и това езерце, леле как ми се прииска да се цопна или да се излегна на тревата, под сянката на дърветата. И това след ония възпети тежки македонски маси, скопско пиво и жута ракия. Много съм благодарна на приятелите ни, че за разнообразие преобразиха петъчната ни дългогодишна традиция в неделна екскурзия. Или по-точно в кулинарна екскурзия, поне блогъра в мен гледаше така на нещата :). Къде (?), не помня къде бях прочела за диагнозата "блогър" :)) Ама готина статия беше.

Парк Гиновци се намира малко след Крива Паланка. Дървени табелки са сложени там, където трябва да кръшнете от главния път и след това на всяко разклонение. С една дума лесно се намира. (маршрут Перник - парк Гиновци)

Красиво място, в нищото. Така бих го определила. Пътуваш по един тесен, прашен път сред нивите и изведнъж минаваш границата на това нищо и се оказваш в приказка.

Дълга, настлана с камъни алея, те води към вътрешността. Вдясно има зоокът и малко езерце с мостче.
В ляво е голямото езеро,

пълно с риба,

два лебеда за жив декор,

къщичка за гости, направо във водата

и ресторанти, за гладните посетители на парка. (Докато бях там все гладни идваха :))

Алеята за разходка около езерото е под сянката на дърветата и място, където може да останеш насаме с мислите си и красивите гледки. Обиколих бавно и сама, хранейки се с тишина (докато в ресторанта ми сервират тортата с вишни и кафето ;)).

Женският лебед беше в депресия миличкият, че след дългото мътене не са се родили малки. Мъжкият грациознеше около нея и правеше номера да я разсее или развесели (не им владея езика), но от това явно огладня и доплава до острова с храна.