Конявска планина, към връх Виден

"Виден" е най-високият връх на Конявската планина с височина 1487 м. и може би най-лесният връх за изкачване, защото до 300-ина метра под върха води асфалтов път. В края на пътя се намира телевизионна кула. 

Имахме един полуден за разходка и решихме да изберем хем някое по-близко място, хем ново, което не сме посещавали. Услужливо си спомних, че някъде в интернет бях прочела за телевизионната кула под връх Виден. Тръгнахме на там. (Разстоянието Перник - тв кула Виден е около 50 км)

Обожавам красивите гледки и летното ухание на планината, а по този маршрут имаше доволно и от двете. 


Спаначена торта - тортата с най-пролетно излъчване

По-пролетна рецепта за торта от тази не намерих, а зеленото така напираше в душата ми. Беше април. Зимата си отиваше, а с нея и сивото в очите. Тортата направих за рождения ден на дъщера ми, моето пролетно цветенце. Декорацията е според хобито й, така визията извикваше двойно пролетно усещане - веднъж с флоралните ухания на парфюмите (мислено разбира се) и друг път с парчето в разрез, което грееше с цветовете на пролетното пробуждане.



Плескавица и рецепта за домашен каймак

 

Плескавици  на дървени въглища с домашен каймак

Продукти:

  • 2 кг кайма смес
  • 2 големи глави лук
  • 1 стрък пресен кромид лук 
  • 6 бр. печени червени чушки, обелени и почистени от семето
  • 1 връзка магданоз
  • 2 ч.л. смлян черен пипер
  • 1 ч.л. къри на прах
  • 1 ч.л. смлян кориандър
  • 2 ч.л. пушен червен пипер
  • сол (да се внимава, ако каймата е предварително осолена) 
  • по желание - 1 скълцана скилидка чесън
За плънката:
  • 1/2 ч.ч. нарязан бекон
  • 1/2 ч.ч. настърган кашкавал

Многослоен козунак със стафиди и сладко от вишни

Прилича на многолистна козуначена баница, ламелите в тестото се открояват и допринасят за удоволствието при неговото хапване, (особено хрупкавите по повърхността). Тестото стои плътно, поело тежестта и аромата на маслото. Не е типичният ми познат козунак, но е една разновидност, която опитах, харесах и реших да споделя с читателите на блога и с читателите на списание GoodFood (априлският брой 205, 2020). 



Кюнефе

   Отвориха турски магазин в града ни и първото нещо, което мина през главата ми, когато го посетих беше кюнефе. За този турски десерт трябват продукти, които не се намират в нашите магазини - на първо място суров кадаиф и после вода от цвят на портокал или роза. Сиренето, което се ползва може да е моцарела, но ми предложиха тост пейнир и се доверих, като за първа проба. 

Продавачът беше много любезен и ми даде пълни указания как да си приготвя турското кюнефе.

Кюнефе

Кисело зеле със свинско месо, сметана и горчица

Леко предателско чувство изпитвам към родното вариво (свинско с кисело зеле), което все още не присъства с рецепта в блога, но което е много, наистина много уважавано зимно ястия в нашия край. Дори в някои домакинства задължително присъства в празничните менюта. Та дано не ми се сърди родното вариво, но опитах нова рецепта, нещо като вариво от ново поколение, която толкова ми се услади, че би всичките ми класации за манджа с кисело зеле.

Свинско с кисело зеле, сметана и горчица

Пълнени пилешки пържоли

       Имах желанието да направя кордон бльо, но както често ми се случва, промених някои неща в технологията и получих ястие колкото близко, толкова и далечно от познатото кордон бльо. Спестих си панирането, пекох на фурна, а за завършек сложих пържени бабек и гъби в масло.


Пълнени пилешки пържоли с шунка, чедър и топено сирене, гарнирани с пържени в масло резенчета бабек и кралска печурка

Салата Колсло

 Позната и непозната. 

Гледаш, съвсем позната салата от зеле, моркови, майонеза. Но във вкуса има нещо различно, неочаквано и много приятно.



Продукти:

  • Половината от една средна по големина зелка
  • 2 моркова
  • 2 с.л. ситно нарязан кромид лук 
  • сол на вкус
  • 3 с.л. майонеза
  • 3 с.л. заквасена сметана
  • 1 ч.л. горчица
  • 1 с.л. слаб ябълков оцет
  • 2 с.л. лимонов сок
  • 1 ч.л. захар (вместо захар може да се сложи 1 средна по големина настъргана ябълка)
  • 1/2 ч.л. (или на вкус) бял или черен пипер (смлян)
Начин на приготвяне:
  • Ситно нарязаното зеле разбъркваме с настърганите моркови и лук. Посоляваме на вкус (около 1/2 ч.л) и разбъркваме.


  • Смесваме всички останали продукти - майонезата, сметаната, горчицата, оцета, лимоновия сок, захарта и пипера. Разбъркваме хубаво и изсипваме при зелето.
  • Разбъркваме салатата, покриваме я с фолио за свежо съхранение и прибираме за минимум два часа в хладилник.

Торта "Ябълката на Ева"

Изборът на торта за моя рожден ден се въртеше около няколко неща - да е плодова (въпреки, че в средата на зимата изборът не е много голям), да е лека и свежа, да ми звучи непознато, така, че способността ми да определям вкуса само по рецепта да бъде заблудена и да се радвам на някаква вкусова изненадка при първата хапка.

Успях да се зарадвам с тази торта "Ябълката на Ева"

Източник: povarenok.ru

Торта "Ябълката на Ева"


 

Самоков- град на творци

 За да усети човек духа и красотата на Самоков трябва да е запознат с историята на този добре развит някога и съвсем обикновен сега град. Но до колко може да се нарече обикновен един град, който носи наследствените белези на минал разцвет? Град на творци, така го наричам. Заради Самоковската художествена школа и нейните майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари, които пренасят своето творчество върху стените на десетки църкви и манастири в цялата страна. Нищо, че името му казват е дошло от механичните чукове за добив на желязо, наречени "самокови" (от само кове).

В Самоков мирише на изкуство, на чист планински въздух, на живот и спокойствие едновременно. И в къщата, в която отсядаме, мирише на изкуство, заредена е с докосващ творчески заряд (за нея в края на публикацията). За това усещам този град имено така, като град на творци.

Разхождайки се по улиците видях къщи със забележителна архитектура - някои реставрирани и красиви в своя възрожденски стил, други изоставени, тъжни...  опиличих ги на стари аристократки (има дух, няма облик и въпреки това пленяват с историята, която крият под срутените покриви и напуканите мазилки). И тук (и не само тук) ми идва питанката - как някои народи от един камък правят история, а ние от богата история не оставяме камък върху камък???

Видяхме само част от забележителностите на Самоков (ще сложа и стари снимки на някои от местата), но определено е град, който препоръчвам да се посети и усети.

Започвам с един от символите - Голямата чешма (повече информация на сайта на музея)


Самоков - голямата чешма
loading...