Здравей отново, Хисаря

Искаше ми се да го изкрещя, това от заглавието, още на влизане в Хисаря :) Не знам какво, но нещо много силно ме привлича в този град. Не е спокойствието - и в други тихи и спокойни градчета съм била, не е красотата - и в по-красиви съм била, не знам, не знам...

Сега беше снежна, приятно студена, освежаваща бих казала и отново красива. Но някак самотна ми звучеше. Паркът беше безлюден, улиците голи, кафенетата чакаха някой закъснял за среща. От старите познати ресторанти звучеше музика, която флиртуваше с минаващите хора (с нас по няколко пъти, защото минавахме пак, и пак, и пак).

След една бърза спортна среща на бой със снежни топки, позирах като губещ (противно на приетото все победителите да са в кадър).

А тук, на стената по-долу, имам най-забавните снимки, но имам забрана за публикуването им (не съм сама и се съобразявам с желанието на смехотвореца в случая :))

Дали е нова или просто не съм я видяла при предишните ни разходки, но сега посетихме и една римска гробница. Подейства ми подтискащо и побързах да изляза.

На Колонадата с чешмата имам снимки от всяко идване. И сега не пропуснах.

Фонтанът с момичето сега беше "момичето с пицата" ;) и ни се дояде пица :)

(Има вкусни в новата пицария, по пътя към хотел Хисар, вдясно. Бяха ми точно под носа)

После изразходвахме калории с още разходки :)

И понеже изразходвахме повече от плануваното, като се прибрах отново си направих пица :))

Пица с пилешки колбас, чоризо и сметана

(продуктите са за една пица с диаметър около 30 - 35 см)

Продукти за плънката:

• 1/4 глава кромид лук
• 60 гр пикантен колбас чоризо
• 60 гр друг колбас по избор (или пилешко месо)
• 100 мл течна сметана за готвене
• 1 ч.л. салца от черен трюфел (или 3 - 4 кралски печурки)
• 2 - 3 с.л. настъргани пресни домати
• няколко шайби ананас (от компот) - по желание
• смлян черен пипер

Продукти за тестото:

• 80 мл прясно мляко
• 75 мл вода
• 4 гр. суха мая (или прясна за 0.250 г брашно)
• 2 с.л. зехтин
• 1 ч.л. сол
• 1/2 ч.л. захар
• около 220 - 250 г брашно

Приготвяне на тестото:

• Смесете млякото и водата. Загрейте ги до хладко, към приятно топло. Сложете маята, захарта и изчакайте да се разтвори маята. Разбъркайте.
• Сложете зехтина, солта и част от брашното. Разбъркайте.
• Добавете и останалото брашно (не слагайте цялото на куп, нямам навика да меря точно брашното, но трябва да получите меко тесто, което не лепне).
• Разточете, върху лист пекарска хартия, на пита с диаметър 30 - 35 см.

Приготвяне на плънката:

• Загрейте сух тиган, сложете нарязаното на кръгчета чоризо и изчакайте да пусне мазнина (ако ползвате друг тип колбас, който не е мазен, ще трябва да сложите лъжица или две зехтин (олио)).
• Сложете след това в тигана нарязания кромид лук, (ако ползвате пресни гъби, тук е моментът да сложите и тях). Добавете другия колбас и салцата от черен трюфел. След секунди отстранете от котлона.
• Залейте със сметаната и разбъркайте. Изчакайте да изстине (става бързо, защото сметаната е поела част от топлината).

Приготвяне на пицата:

• Намажете питата с доматената салца.
• Отгоре изсипете сметановата смес.
• Сложете нарязани парченца ананас. 
• Поръсете със смлян черен пипер.
• Печете пицата в предварително нагрята до 220 - 240 градуса фурна (за да проверите дали е готова, повдигнете леко с шпатула тестото и ако има зачервена долна коричка може да я изваждате. Отгоре е ясно.)

Преди печене

Готова и дори започната

Пицата е сервирана

Тази пица не се нуждае от кашкавал (поне според мен си е хубава и без разни сирена). Може да гарнирате с още или други, любими на вас продукти. Да ви е сладко!

------------------

П.С.
Салцата от черен трюфел ми е подарък от виртуално приятелче и  нямам представа от къде може да се купи в България. За това в скобки предложих гъби като вариант. Много пестеливо се отнасям точно към тази част от подаръка. Разпределила съм си го, по препоръка на Ив, в малки пакетчета и съхранявам в камерата на хладилника, до следващото ми трюфелно изживяване. Една друга част от подаръка отмерва колко време прекарвам в кухнята, трета - стои на вратата на хладилника и вечер ме подсеща за чаша винце (не пропускам да кажа и "наздраве, Ив"), а четвъртата изядохме още в деня на пратката и се притеснявах, че съм пропуснала да направя снимка на комплекта. Но съвсем случайно открих, че все пак съм щракнала, па макар и набързо, и на тъмно.
Ивче, подмазвам се, че трюфелът ми е на свършване :)) (шегичка :))

Защо ли обичам Хисаря?

Лятото, макар и дискретно, взе да се усмихва. Топлите слънчеви дни взеха да събуждат спомени за предишни и мечти за нови пътувания. И от спомените ми изскочи едно градче, в което искам пак да отида.

Хисаря, (толкова любимата ми Хисаря), открих едва преди 2 години. Началото беше сложено с един спечелен спа-уикенд за двама. Никога не бях ходила там и пътувайки към неизвестното, попаднах на място, в което просто се влюбих. А когато за първи път се разхождах из огромните цветно-зелени паркове си зададох въпросa: „защо до сега не бях чувала хвалби и насърчителни думи за този толкова красив град?”. Но мисля, че точно липсата на информация ми помогна да открия града през собствените си очи. 
Случвало ли ви се е, да ви хвалят някой филм (например) и то така, че да нямате търпение да го изгледате. И после да усетите огромно разочарование. Защото филмът не е това, което сте очаквали. Е, точно за това се радвам, че никой не ми беше пресъздавал образа на Хисаря.

Харесвам всичко в този град - парковете, чешмите, римската стена, та чак и порутените и изоставени къщи. 


Следват малко снимки (сборни от сезони лято, есен и зима) и моля, тези, които не искат друг да им пресъздава образа на града, да затворят очи.