За първата глътка въздух

Или истинският рожден ден! 
Денят, пълен с нежност! 
И с най-красиви чувства!

Станах вуйна за втори път! В рода се появи чисто ново момиченце - да ни е живо и здраво!


Баткото в очакване :)


С баткото сме голяма любов. Той ме обича "пуно сунца, и неба, и звезде, и месеца" (казано на сръбски), а аз него 100 пъти по толкова. Виждаме се два-три пъти в годината, тъй като живее в Сърбия, но връзката ни е много силна.

Ето и малката бебка, в ръцете на вуйна. Какво ли ще измисли да ми каже тя, когато порасне колкото бате?


Малка красавица

Ето и подаръкът, който направих с голяма любов и с помощта на моята пораснала вече дъщеричка:








Всички дечица са като слънчица! Да са ни живи и здрави, и много да ни радват!


Родопа планина (ден последен) и лютеница Граово


Почивката свърши (струва ми се отдавна) и пак сме в колата посока Перник. Решаваме да се приберем по маршрут Смолян-Широка лъка-Девин-Кричим.... Искаме да видим язовир Въча. Миналата година, на път за Девин минахме през Гоце Делчев. Тази на път за дома - през Въча.
Пътят минава през село Стойките




Красивата Широка Лъка


Тук спираме за кратка разходка и сувенирчета.
Продължаваме към Девин, но този път встрани и не влизаме в града. Шосето е отремонтирано и широко. И така до към Михалково. После става тесен, за завоите си знете :) Кара се трудно и още по-трудно се намира място за отбивка.


На всяко възможно място отбивахме колата и наблюдавахме язовира от високо. Не видях път за слизане в ниското, а така ми се искаше да отида до самия бряг.


Непрекъснато ни се пречкаха крайпътни дървета и храсти. Все влизаха в кадър и не успях да видя язовира така, както си го представях. Въпреки всички неудобства ми хареса.




Стената беше не по-малко атрактивна от самия язовир.

Улисани в красивите гледки, съсредоточени в трудния път и гладни, забравяме да отбием на бензиностанция. Излязли на магистралата бързаме да се приберем. И ... изненада - бензинът свърши. Точно преди Ихтиман. То бива да сме разсеяни, ама такова нещо не ми се беше случвало скоро. Аз, като навигация номер 2, все подсещам. Но сега имах явно проблем с батериите (да не кажа с акъла :)).
Умувахме как да се снабдим с бензин на сред магистралата. Един човек спира да види дали имаме нужда от помощ (мислех, че са се свършили услужливите хора). Казваме си болката и той качва дъщеря ми и приятелят й до най-близката бензиностанция. А и туба нямаме. Тръгват с шише от минерална вода. В обратната посока пътуват на стоп. Качва ги турски тир и за 20-ина минути проблемът ни е решен. Много нерви изхабих и много притеснения брах тези 20 минути. Но... всичко е ОК, благодарение на добрите хора и малко късмет, че минаха покрай нас точно в момент на нужда.
Е, това беше на тема Родопи. Вече сме у дома и ще споделя една лесна рецепта за лютеница от моя край. Кръстих я фолклорно - "Граово".  Рецептата я взех от брат ми и всяка година си я приготвям.

Продукти за лютеница "Граово":
5 кг месести червени чушки (сорт Капия)
2 кг домати
2 кг патладжани
1 кг моркови
2 ч.ч. олио
1 ч.ч. захар
3 равни с. л. сол (или на вкус)
6-7 скилидки чесън.

Патладжаните се изпичат и обелват.
Морковите се сваряват.
Чушките се почистват от дръжките и семето.
Всички зеленчуци се смилат с машинка за мелене на месо или направо с кухненски робот (с приставка нож). Харесва ми, че чушките не се пекат. Това ми спестява доста време. А и робота ми е дясната ръка в кухнята и пръв помощник дори и при зимнината.

Смесваме всичко в дълбока тава и слагаме на котлона. Изваряваме до достигане на желана гъстота (горе-долу количеството намалява на половина), като бъркаме често.
Слагаме олиото, захарта и солта, и варим лютеницата още малко (около 15-20 минути).
Отстраняваме от огъня и добавяме счукания чесън. Оставяме да поизстине и пасираме.


Това последното (пасирането) е силно препоръчително. Правила съм опит да си спестя тази операция, но вкуса е корено различен и се усещат парчетата зеленчуци. От личен опит съветвам да си я пасирате. А ако обичате лютичко добавете си някоя и друга люта чушчица. Ще стане люта граовска (не ракия) лютеница :)
Партида 2010г.
 Партида 2011г.
Партида 2012г. предстои.
Правила съм я и без патладжани, само с чушки, домати и моркови. Пак става много вкусна.





Родопа планина (ден четвърти) - каньонът на водопадите и орехово-чеснови хлебчета


Последен, четвърти ден в Родопите. Ставаме рано, с идеята преди обяд да се разходим по екопътека "Каньонът на водопадите". Знаем, че няма да ни стигне време да извървим целия маршрут, но поне да зърнем част от тази красота. Момчето в хотела ни упътва и леко ни обезнадеждава, като казва, че лятото водата чувствително намалява и трябва да се качим доста по-нависоко, за да видим хубав водопад. Тръгваме с колата в посока с. Мугла. Една малка табела ни отклонява вдясно. Караме по доста разбит път, който става "доволно" тесен и се озоваваме точно под жълтата стрелка с надпис "Каньонът на водопадите".



Има място, къде да си оставим колата и хващаме гората.

Вървим по камениста пътека и се ослушваме за шум от вода, защото не виждаме никаква река. След 5 - 10 минути пътеката излиза успоредно на рекичка, която наистина се оказва маловодна. Въпреки това е приятно да вървиш под сянката на дърветата, заобиколен от зеленина и да чуваш лекото и сякаш мързеливо движение на водата.


Започнаха да се показват скокчета с мини водопадчета.


После дойдоха и дървените мостчета





Картината става все по-красива




и бистра

Най-после се оказваме пред по-голям водопад

А след още малко и пред още по-голям

Тук спряхме на оголените скали (при пълноводие ще е абсолютно невъзможно да съм така фронтално на водопада) и направихме доста снимки. Последна точка и се връщаме обратно. Над нас виждахме първата скална тераса, но времето ни притискаше здраво и се отказахме от нейното "покоряване".  Не знам дали това е водопадът на Орфей - доста прилича на снимките, които съм гледала в нета, но не видях обозначителната табела (да вметна, че пътеката е маркирана и до тук не е трудна).




Обещаваме си да се върнем пак и дано. Смолян ми хареса, така, че е много вероятно да изпълним обещанието.
Прибираме се в хотела, бърз душ и освобождаваме стаите. Всичко е по график. Обяд в ресторант "Родопски кът", където ядохме много вкусни чеснови хлебчета.
На път за вкъщи минахме през Стойките, Широка лъка, Девин и язовир Въча. Но снимките в следващата публикация, защото тази ще стане дълга почти колкото маршрута "Каньонът на водопадите" :)
А сега моя опит за чеснови питки. Замесих обикновено хлебно тесто, без много екстри в него.

Продукти:
1 кг брашно (Ориентировъчно)
450 мл хладко прясно мляко (може 50:50 мляко-вода)
40 г мая (14г суха)
1 ч.л. сол
1 с.л. олио (за тестото)
1 с.л. оцет
1 с.л. захар
10 скилидки чесън (от дребния български!)
5 - 6 с.л. олио (за чесновата мазнина)
3 с.л. разтопено масло (може да се замени с олио или свинска мас)
допълнително олио за намазване на питките


  • Разтворих маята в половината прясно мляко, добавих и захарта.
  • Брашното изсипах в купа (винаги си оставям около 1 чаша брашно за доомесване) и сложих солта, олиото, оцета.
  • Добавих разтворената мая и останалото прясно мляко.
  • Замесих тесто с умерена твърдост. Не трябва да е много меко и лепнещо, но не трябва и да стои жилаво и твърдо. Оставих да втаса.
  • През това време почистих чесъна и го счуках с малко сол. 
  • Към получената чеснова паста добавих 6 с.л. олио и малко разтопено масло.
  • Откъсах 3 топчета с големината на топка за тенис (зависи с каква големина искате да са питките), разточих ги на питки. 

  • Всяка питка намазах с чисто олио и ги сложих една върху друга. 
  • Най-горната питка намазах с чесновата мазнина и прегънах на две. Отгоре пак намазах с чесновата мазнина. 

  • Пекох в предварително нагрята фурна, като веднага след поставянето на питките превключих само на долно нагряване, а след около 5 минути - само на горно (вече до апетитна зачервена коричка).

След като половината питки бяха готови, към чесновата смес сложих и счукани орехи. Така си направих и чеснови питки с орехи. И с формата си експериментирах - за това едни са кръгли, други на полумесеци, а трети като кърпички :)






Хайде да си призная, че на кръглата и мед сложих (плюс чесън и орехи), и много ми хареса :)

loading...