Родопа планина (ден втори) и баница с картофи

След Родопа планина (ден първи) ...

Продължаваме с разходка из Родопите. Още сме на Пампорово и решаваме да се качим до кулата на връх Снежанка. Първи опит - драпане пеша директно по пистата, която отдолу не изглеждаше толкова стръмна. Мъжете са по летни чехли. Жените сме по-подготвени, но не физически, де (обули сме маратонките). Изкачваме бавно и упорито и на всеки 10-ина крачки предлагам да се връщаме, но групата ме "тегли" нагоре с убеждението, че "почти стигнахме".

А то край няма. Вървя, поглеждам назад и все повече се убеждавам, че връщането по същия път става немислим.

Накрая издрапах, ура! Но не до върха - издрапах по пистата. А се оказа, че до върха има още път. Едно телефонно обаждане ме сварва блажено поседнала и след пояснителен разговор къде сме и какво правим чувам въпроса: "Защо не се качихте с колата?". Защо ли, защото хората ходят в планината заради самата разходка (то нашето не е баш разходка (ама карай), че от зор на места бяхме на четири крака :)). На кола съм всеки ден в града, та и тук ли? Да, ама като ми бръмна тази мисъл да "покорим" върха с колата и бързо, бързо убедих уморените вече ентусиасти. Такива сме планинари (все още). Тръгваме обратно, но по друга (приятна) пътека. Радваме се на пейзажа и на хубавия летен ден.

Втори опит - по пътя, с колата и вече сме на върха :). Качваме се на кулата на 2019м надморска височина. В асансьора ни искат такса 4лв. на калпак (взимат ти ги с усмивка :)). Гледката от върха е невероятна. Въпреки, че духаше ужасен вятър и беше студено успях да наснимам пейзажа с треперещи ръце (къде от студ, къде от шубЕ :))

И кулата

Преди да се приберем в хотела решаваме да се разходим и в Чепеларе. Виждам тото и ми се прииска да си взема картонче от моментните игри. Шесто чувство явно, защото си тръгвам с 10 лв. горница :)
"Подсилваме" се с родопски клин (баница със сирене и ориз) и безгрижно се шляем. Констатираме, че пататникът ни харесва повече (а може и да не сме уцелили на клин). Пататник сме яли и с кори за баница, и гол. С такъв, с кори, дори в Сърбия са ни гощавали. Наричат го Кромпируша - демек баница с картофи. А за мен си е чист пататник.

Ето и рецептата (по сръбски тертип, изпробвана в Нови сад, а след това и на родна територия):
Баница с картофи, Кромпируша  или подобие на Пататник

250г кори за баница
1 средна по големина глава кромид лук
3 - 4 бр. картофи (едри)
олио
сол, черен пипер

Нарязаният на едро лук запържваме в 5 - 6 с.л. олио до леко зачервяване на крайчетата.
Обелваме и настъргваме на едро ренде картофите в суров вид. Слагаме ги при лука и пържим до полуомекване. Ръсим смлян черен пипер (около половин ч.л. или на вкус), посоляваме с 2 равни ч.л. сол и разбъркваме. Сваляме от котлона.

Взимаме две кори, отгоре разпределяме част от плънката, ръсим около 1 с.л. олио (баницата носи на мазнина, но не пречи и да си ги спестите) и завиваме на руло. Следващите кори подготвяме по същия начин.

Нареждаме в намазнена тава, нарязваме на парчета, отгоре също намазваме баницата с олио и печем в умерена фурна (температура около 200 градуса) 45- 50 минути (след като се зачерви слагаме фолио, за да не прегори) или до пълно омекване на картофите.

Това е една близка до родопския пататник рецепта и същевременно различна. Не пречи да си я овкусите с джоджен вместо черен пипер, да добавите малко сирене в плънката и да скъсите дистанцията кромпируша - пататник.