Киевски тимбал или панетоне с крем

Това не е сладкиш, който бих правила в редовна неделна сутрин (още повече, ако съм планувала да имам и лично свободно време). По-трудоемък е, с повече продукти, но си има история и Коледа беше добър повод да се поровя в спомените и да тествам отново рецептата.

В една стара готварска книга, от 60-те години на миналия век, снимка (цветна при това) на Киевски тимбал ме блазни от около 25 - 30 години. Когато бях на 10-11 години уверено (!) реших, че е време да опитам рецептата и да спретна изненада. И получих първия си кулинарен урок под формата на провал. Ако не ви се чете историята прескочете направо на продуктите.

- - -

Но ако ви е любопитно ще ви кажа, че за първи път месих около 1 кг козуначено тесто, а в ръцете на дете това си е страшно много. Пекох в една мамина тенджера, толкова дълго, че пропуснах играта на ръбче, после на ластик и до колкото си спомням стигнах чак за вечерната игра на федербал. А лошото е, че така и не го изпекох успешно - загоряла кора (поне се сетих да я изрежа), глетава вътрешност, а и кой да ми каже, че сиропът няма да попие в това глетаво подобие на козунак. Варих крем с домашно мляко, тогава си беше истинско, гъсто и взе, че загоря. Многото ванилии, които му наблъсках изобщо не замаскираха проблема. По рецепта трябваше да е със сметана, но в ония времена я имаше само в софийските хали, а и не беше от продуктите, които ползвахме често. Финалът беше с отчайващ външен вид - ако може да си представите приклекнала основа, разтечен крем, килната куличка и липса на каквато и да е декорация. За загорелите съдове не искам да си спомням. За това, какъв е бил вкусът, нямам и представа - не само, че не исках да го опитам, но не исках да виждам и чувам за киевски тимбал. За сметка на това мама и татко до ден днешен го споменават като мил и вкусен спомен.

Сега, тази рецепта, която ще запиша не е истинската, защото снимката на страничката, от оная стара готварска книга, изчезна от телефона ми. Тук за основата използвах панетоне, по рецепта на Йоана Петрова (леко изменена). Кремът е с любимата ми руска сгущьонка, сметана, шоколад и още едни любими бонбонки Криспело.

Панетоне с крем (Киевски тимбал)
	Продукти: За тестото: 600 г брашно + допълнително за омесване 150 г захар 10 г суха мая за хляб 1/2 чаена лъжица сол настъргана кора от 1 лимон настъргана кора от 1 портокал 2 ванилии на прах 250 мл топло прясно мляко 50 г мед 3 яйца  100 г свинска мас + 100мл олио 150 г стафиди 150 г сушен касис (или сушени ягоди) 100 мл коняк (ром) За крема: 250 г маскарпоне 300 г подсладено кондензирано мляко (Сгущьонка) 120 г бял шоколад 50 - 70 г бонбони "Криспело" 1 ч.л. бурбонска ванилия на прах За украса: 200 мл течна сладкарска сметана ягодово сладко
Приготвяне:
Замесваме тесто, подобно на козуначено	Стафидите и сушения касис заливаме с коняка и загряваме на слаб котлон. Отстраняваме веднага щом кипне и оставяме плодовете да киснат в алкохола. Олиото и свинската мас също загряваме. В голяма купа смесваме пресятото брашно, захарта, солта, настърганата кора от цитрусите и ванилията. Маята изсипваме в топлото мляко. Изчакваме да се разтвори. След това добавяме и меда. Разбъркваме. Яйцата разбиваме с телена бъркалка и към тях добавяме млякото с маята и меда. Течните съставки прибавяме към сухите и замесваме много меко тесто.  В него, по малко се добавя от мазнината (мас + олио), но хладка, не гореща.  Омесваме добре, докато мазнината се поеме от тестото. Накрая добавяме и изцедените сушени плодове.
	Полученото тесто (по-рядко и меко е от козуначено) прехвърляме в голям съд, намазан с мазнина и оставяме да втаса на топличко (трябва му около 3 часа време или докато утрои обема си)  След това премесваме набързо с малко брашно и прехвърляме тестото във висок съд, в който ще печем панетонето, с диаметър 20 см., в който предварително сме поставили хартия за печене (за дъното изрязваме кръг, по стените - дълъг правоъгълник) Оставяме да втаса за втори път, докато удвои обема си. Фурна се загрява на 180 - 190 градуса (С). Поставяме съда с тестото и печем около 1 час и 30 минути, като следим да не прегорим коричката и при нужда поставяме отгоре алуминиево фолио.
Обръщаме	Оставяме леко да се охлади панетонето, в съда, в който сме пекли. След това внимателно изваждаме от формата и оставяме на решетка до пълно изстиване. С остър нож изравняваме повърхността и изрязваме конусовидно средата. По желание може да сиропираме с лек захарен сироп (2 части вода:1 част захар) - аз пропуснах тази стъпка.
	За крема загряваме кондензираното мляко на водна баня и в него поставяме начупения шоколад. Бъркаме до пълното му разтопяване.  Отстраняваме от котлона и оставяме да се охлади. Разбиваме сиренето маскарпоне, добавяме ванилията и охладеното кондензирано мляко с шоколада. Бонбоните Криспело нарязваме на филийки и слагаме в крема. Разбъркваме.
	С тази смес пълним конусовидната дупка, изрязана в панетонето.
	Отгоре поставяме конусчето, с върха нагоре.
	Намазваме с останалия крем куличката и горната част на сладкиша. Разбиваме с миксер сметаната и украсяваме с помощта на шприц. Разполовяваме по диагонал няколко бонбони Криспело и използваме за декорация.  Слагаме тук там ягоди от сладко. Оставяме на студено поне 12 часа.
Да ви е сладко с Elti!

При разрязване по-удобно е да свалите конусчето. Кремът се стяга и дори да не стои добре, то поне може да се намаже върху отрязаното парче. Комбинацията е от ония сладости, за които чакаш цяла година, за да ги опиташ отново.
Аз нямах търпение да отнеса един по-дебел резен на мама и тате, хем да върна спомена, хем да се похваля с успешен киевски тимбал. Но се оказах съвсем неподготвена да чуя, че оня, от детството, им е бил по-вкусен :)

Рецептата за панетонето е много хубава, за което благодаря на Йоана!

Шоколадова прелест в стил Fedora

Празник без сладкиш е като зима без сняг или пролет без птички, и т.н. в този дух. Т.е. има го на календара, но не му ли придадеш багри (по свои критерии) си остава един обикновен ден. В кулинарния ми блог, съвсем логично, ще представя "багрите", свързани с трапезата. Другите са за друго място :) Отдавна си бях набелязала едни мъфини от блога Ossigeno на Fedora. Изглеждаха ми достатъчно бързи, за да не ме държат в кухната повече време, отколкото пред огледалото :) и в същото време достатъчно вкусни, за да предизвикат вулкан от шоколадови чувства. Голям сладколюбец съм и с усмивка приемам всякакви празници, само и само да цопна етикет "позволено" на някой сладкиш.

Единствената забележка, към мен самата е, че ги препекох. Дънцето и горната коричка станаха твърди и хрупкави. Меката, силно изразена шоколадова вътрешност, ми хареса повече. Не засичах време и това мое "на око" ме излъга.

Ще си позволя да копирам рецептата за мъфините от Инчето . Кремът е по-различен.

Шоколадова прелест в стил Fedora

Продукти за 10 мъфини:
2 яйца
1/2 чаена чаша захар
90 грама натурален шоколад
60 грама млечен шоколад
60 грама маргарин (заместих с масло)
60 грама краве масло
1/4 чаена чаша какао (по невнимание го пропуснах)
1/2 чаена чаша брашно
10 бр. труфели, бонбони Ferrero Rocher или Milka Crispello Vanilla (Използвах тези на "Милка")

Приготвяне на мъфините:

• В купа разбъркваме леко яйцата заедно със захарта. 
• Прибавяме разтопения шоколад (натурален + млечен) и разбъркваме. 
• Добавяме какаото и брашното. Разбъркваме. 
• Накрая прибавяме и разтопените масла, разбъркваме до хомогенизиране на сместа. 
• В гнездата на форми за мъфини поставяме по една хартиена капсула. 
• Пълним капсулите до 1/2 от височината им с получената смес. 
• Печем в предварително загрята фурна на 170С за около 20-23 минути. 
• Вадим мъфините от фурната, но не и от гнездата. 
• Изчакваме около 2-3 минути и поставяме в средата на всяко кексче по един трюфел или бонбон. 
• След около 10-ина минути изваждаме кексчетата от гнездата, за да се охладят напълно. 

В част от мъфините сложих освен бонбони и сушени боровинки.

Продукти за крема:

250 г крема сирене (ползвам си българско)

1 с.л. кокосово мляко (купих с 82%-но и беше гъсто като маргарин. Сложих пълна лъжица с връх. Снимка)

2 с.л. заквасена сметана

4 с.л. захар (или на вкус)

1 ванилия

Приготвяне на крема:

Разбиваме крема сиренето със захарта до гладкост. Добавяме ванилията, кокосовото мляко и сметаната. Разбиваме отново. 

Кремът не стана пухкав, а плътен и гладък. Не държеше форма. Исках да "нахлузя" високи шапчици на мъфините, но минаха и с одеялце :) Вкусът на крема е чудесно допълнение към доминиращото шоколадово усещане. 

Fedora има друго предложение за крем и при нея мъфинките са с красиви снежни върхове. При мен пролетта е разтопила снега :)

Така изглеждаха преди да ги заснежа:

И след шоколадовата прелест ви поднасям още една (която не става за ядене) - ранункулус:

Ровейки се в интернет, за да видя как да НЕ уморя това нежно създание, попаднах на следното определение за ранункулус (нарочно повтарям името му, та белким го запомня:)) - божур, който е скъсан на изпита за роза :))

За днес стига толкова - слънцето се е усмихнало и хващам по разходки :)

Поздрави,  с пожелание за красива нова седмица!