Есенно трипче - град Елена

Последните два дни от нашето пътешествие или казано с други думи, за десерт си оставихме красивата Елена. Град Елена. Консумирахме я влажна и доста добре охладена (да се разбира при дъждовно и студено време). Първият ден наистина ми се стори много студен. Още по пътя, когато решихме да се отклоним и до Велики Преслав, установих, че лятото някак много бързо си тръгна. Все едно ни помаха от експресния влак и докато вдигнем ръка за довиждане, него вече го нямаше.

Не успяхме да разгледаме Велики Преслав и да усетим енергията на старата българска столица. От пътя направих няколко снимки, но дъждът ме отказа за повече.

След това хванахме табелата към Върбишкия проход (до там не стигнахме, а и той е затворен целогодишно) и язовир Тича. Минахме през един друг малък проход, с нова асфалтова настилка и много живописен.

После се качихме към Омуртаг, вместо към първоначално заплануваната Жеравна (оставихме това красиво кътче за друг път, когато ще имаме достатъчно време).

В Елена отседнахме в хотел Елени Палас. Много гостоприемно ни посрещнаха и като цяло хотелът много ми хареса. На добро място е в центъра. Долу снимката е изглед от нашата тераса.

Следват снимки в близост до центъра.

Свободна библиотека

Един голям еленски бонбон

От Трухчевата механа (която е една от 100-те национални кръчми) си купихме популярния и емблематичен за този район еленски бут (не е от елен :)). Излишно е да казвам, че няма нищо общо с продуктите с етикет "Елена" от нашите магазини.

Леко подпечено е направо фантастично. Почти на всичко го слагам - като подправка, пестеливо, но напълно достатъчно да прероди и най-простото ястие в нещо много апетитно. Като тези чушки, например, които са пълнени с боб и ориз (постна плънка).

Няколко тънки резенчета от бут "Елена" и вече говорим за съвсем друго ястие.

Хареса ми в Елена. Хареса ми както старата част, така и центъра. Тихо, спокойно и чисто градче, дишащо балкански въздух.

Този тесен калдъръмен път ни отведе до часовниковата кула и старата църква "Свети Никола"

Делчево - над мъглата, над нещата

Скътано в гънките на южен Пирин, с амфитеатрално разположени къщички, на 9 км от Гоце Делчев. Пътят до там е планински, стръмен, с много завои, но добре асфалтиран и толкова живописен.

Тръгнахме към обяд, но есенната мъгла все още се беше изтегнала мързеливо на пътя. И сякаш пътуваш в посока над облаците, издигаш се и се "изтягаш" на свой ред, като на меко дюшече, меко ти е на погледа някак.
Отдавна го бях набелязала, но нямахме път в тази посока. Сега си отворихме, с избора ми на Garmen Hills, като място за почивка.

Селцето е красиво, с характерното усещане за безвремие и липса на проблеми. Сякаш е независимо и далечно, съществуващо в своята си хармония и изправено над нещата, в синхрон със заобикалящата го природата.

Надморската височина е 1050 м, уличките катерливи и калдъръмени. Градските ни дечица, дето и по гладки улици се спъват, тук не ги изпускахме от ръка. Направихме една кръгова обиколка:

И пак се потопихме в пейзажната гледка от площада. Гоце Делчев се показа.

Отбихме се и в най-новото попълнение на 100-те Национални кръчми - Шапковатъ кръчмъ. Но книжката ми е от старите, та останах без печат.

Селцето си заслужава да се види, да се вдиша, да се почувства. Да чуеш бавното и едва доловимо "тик-так" на неговото време, да се потопиш в неговото спокойствие, да откраднеш един лечебен масаж за душата си, защото в крайна сметка пак трябва да се върнеш в големия, "наелектризиран" от напрежение град.

Подобни публикации: 

• Шоколадови къпкейкчета с карамел и време за безвремие
• Копривщица
• Пълнени зеленчуци с боб и забежка в троянския Балкан

Хисарлъка и подарена рецепта от "Тихият кът"

Спонтанно и непланувано, една неделя от февруари, отделихме на Хисарлъка, един от парковете на град Кюстендил.

Приятно местенце, което бях забравила с годините.

Пролетта тихо нашепваше, че идва скоро. Един самотен кукуряк, превръщаше шепота в крясък.

За дечицата няма значение сезона - еднакво безгрижни, весели и щастливи са. И как заразително действат и на нас.

Не бях стъпвала с години в зоологическа градина.

И за първи път посетих една от 100-те национални кръчми на България. Проект аналогичен на 100-те национални туристически обекта. И това беше първата ми стъпка по следите на националните кръчми. С "Тихият кът", с. Слокощица, сложих началото на един друг тип печати.

Обслужването и обстановката са повече от приятни. А във вестника, който всъщност е меню, което трудно може да изчетеш подробно, имаше споделена рецепта за "Камберски топки". Подарък, който нямаше как да подмина :) Поръчах ги и запомних рецептата. Всъщност, мислех си, че съм я запомнила, до момента, до който не тръгнах да ги правя. Основното бях запаметила, но в подробностите и количествата не съм убедена. Така става, като не снимаш правилната страничка :) Но това не беше пречка да опитам да направя нещо близко до:

Камберски топки от "Тихият кът"

• 100 г сирене
• 100 г кашкавал
• 1 домат (само месестата част)
• 3 яйца
• щипка брашно (за сместа)
• черен пипер
• магданоз
• брашно (за паниране)
• олио
• скилидка чесън (може би) - не сложих обаче

Приготвяне:

• Настържете на ситно ренде, в купа, сиренето и кашкавала.
• Нарежете месестата част на един домат на дребно и също сложете в купата.
• Добавете 3 жълтъка, щипка брашно, смлян черен пипер и ситно нарязан магданоз. (По желание и скилидка чесън, нарязана на дребно)
• (Аз сложих и 20 г накъсано на парченца топено сирене, тип чедър)
• Разбъркайте хубаво сместа.

• С мокри ръце оформете топчета, с големина на орех. Оваляйте ги в брашно.
• Приберете ги в камерата на хладилника, докато чакате да загрее олиото и подготвите останалите неща.

• В дълбока чиния сложете белтъците от яйцата и ги разбийте хубаво с вилица.
• В друга чиния сложете брашно.
• Загрейте по-голямо количество олио, в дълбок тиган.
• Потопете топчетата (те са леко стегнали, но не замразени напълно) в разбитите белтъци, след това пак в брашно (по желание още веднъж в белтъците) и ги сложете в нагорещеното олио.

Стават бързо. Не се изкушавайте да ги пържите по-дълго, защото има опасност панировката да пропусне и топчетата да станат кухи. За това е важно и мазнината да е добре нагрята.

• Извадете готовите топчета на кухненска хартия.
• Сервирайте топли.

С благодарности към "Тихият кът"!
Чудно мезенце са - наздраве!
---
Редакция 09.06.2015 г.

При последното ни ходене до "Тихият кът", някога в разгара на лятото миналата година беше, отворих на правилната страничка менюто и направих анализ на способността ми да запомням. Видях, че съм сбъркала името, сложила съм повечко яйца, но в общи линии добре съм я уцелила. Споделям оригиналната рецепта, за тези от вас, които ще се решат да я направят.