Есенно трипче - град Елена

Последните два дни от нашето пътешествие или казано с други думи, за десерт си оставихме красивата Елена. Град Елена. Консумирахме я влажна и доста добре охладена (да се разбира при дъждовно и студено време). Първият ден наистина ми се стори много студен. Още по пътя, когато решихме да се отклоним и до Велики Преслав, установих, че лятото някак много бързо си тръгна. Все едно ни помаха от експресния влак и докато вдигнем ръка за довиждане, него вече го нямаше.

Не успяхме да разгледаме Велики Преслав и да усетим енергията на старата българска столица. От пътя направих няколко снимки, но дъждът ме отказа за повече.

След това хванахме табелата към Върбишкия проход (до там не стигнахме, а и той е затворен целогодишно) и язовир Тича. Минахме през един друг малък проход, с нова асфалтова настилка и много живописен.

После се качихме към Омуртаг, вместо към първоначално заплануваната Жеравна (оставихме това красиво кътче за друг път, когато ще имаме достатъчно време).

В Елена отседнахме в хотел Елени Палас. Много гостоприемно ни посрещнаха и като цяло хотелът много ми хареса. На добро място е в центъра. Долу снимката е изглед от нашата тераса.

Следват снимки в близост до центъра.

Свободна библиотека

Един голям еленски бонбон

От Трухчевата механа (която е една от 100-те национални кръчми) си купихме популярния и емблематичен за този район еленски бут (не е от елен :)). Излишно е да казвам, че няма нищо общо с продуктите с етикет "Елена" от нашите магазини.

Леко подпечено е направо фантастично. Почти на всичко го слагам - като подправка, пестеливо, но напълно достатъчно да прероди и най-простото ястие в нещо много апетитно. Като тези чушки, например, които са пълнени с боб и ориз (постна плънка).

Няколко тънки резенчета от бут "Елена" и вече говорим за съвсем друго ястие.

Хареса ми в Елена. Хареса ми както старата част, така и центъра. Тихо, спокойно и чисто градче, дишащо балкански въздух.

Този тесен калдъръмен път ни отведе до часовниковата кула и старата църква "Свети Никола"

Есенно трипче - по бреговете на северното черноморие

Само два дена се радвахме на морето и село Крапец. В този сезон и с нашата проучвателна цел ни бяха напълно достатъчни. Имахме късмет и с хубаво време.
Но не и като си тръгнахме - небето придоби оня смръщен есенен вид и температурите паднаха. Потеглихме към следващата ни спирка - град Елена.  По пътя спряхме на Шабленския фар.

След това отбихме и към Тюленово. Вятърът се опитваше да издуха гледките и да ме върне в колата на топличко. А само преди ден беше лято. Така набързо се трансформира времето.

Отдавна си мечтаех да видя и блаж Болата, така, че отбихме и до там. Няма указателни табели по пътя, местните си го знаят, а ние си помогнахме с интернет и карта на google.

Последно се отклонихме към нос Калиакра. Усещането е много по-силно от снимките.

Есенно трипче, ден втори - язовир Жребчево, Чудните скали, язовир Цонево

От Копринка потеглихме към язовир Цонево. По пътя се отбихме за да видим потопената църква на язовир Жребчево, която в този сезон си беше изцяло на сушата. Леко зловещо и тъжно е усещането на това място. За да се построи язовирът са изселени хората от три села - Жребчево, Запалня и Долно Паничерево. Къщите на тези хора, техният труд и спомените им са останали под водата, на дъното. Само църквата на бившото Запалня е останала да напомня, че там е имало друг живот. Разрушената, призрачна осанка сякаш говори за болката на тези хора. Така го почувствах.

Водата доста е спаднала и газехме по поле от миди, което много ме учуди, защото мидите свързвам с море.

Преди село Аспарухово, което е разположено на брега на язовир Цонево, попаднахме на изумително красива гледка - Чудните скали.

Отбихме колата и се насладихме на творчеството на природата от близко.

Снимка от моста (пътят Айтос - Провадия)

Отседнахме в Къщата на езерото. Много красиво място, с перфектно обслужване, хубава кухня и запомнящ се пейзаж.

Изгрев на Цонево от Къщата на езерото

язовир Цонево

Хълмчето отсреща нарекохме бисквитката :) (хрус-хрус)