Споделено от кухнята на Elti: Копривщица

Показват се публикациите с етикет Копривщица. Показване на всички публикации

Копривщица

За първи път съм в Копривщица, ако не броя оная ученическа екскурзия преди много, много години, от която всъщност нямам останали спомени. Учудвам се на себе си, за това закъсняло посещение и нямам отговор защо чак сега пожелах да я видя с очите на турист. А е толкова красива тази Копривщица. Пренася те в един забравен свят на българи от старо време, преразказва историята по един различен начин (няма нищо общо с часовете по история в училище), мирише на селски живот, на кислород и усещаш как не тялото, а душата ти диша.

Вървейки по тесните калдъръмени улички, притиснати между високи дувари, където тишината се е разстлала като килим си спомних за романите на Димитър Талев. Всъщност нищо не си спомням от сюжета , но явно четейки съм си нарисувала точно такава картина. Мисля, че е време да ги прочета повторно.

"Трябва да ви кажа, че обикновено, когато лежа и когато ходя, дълбоко се замислям. Разбира се, с това не искам да се хваля, защото от опит зная, че да се замислиш дълбоко, то не значи непременно да мислиш дълбоки неща. Идиотите най-често изглеждат дълбоко замислени."

Димчо Дебелянов

Истинско приключение беше да стигнем до комплекс Дюлгерите. Тръгнахме по грешен път и попаднахме в такава теснотия, че едвам измъкнахме колата без драскотина. Завоите взимахме с няколко маневри. Прекрачвайки портите на хотела останахме приятно изненадани от красивата подредба и уюта. Препоръчвам горещо, чудесно място е за почивка с приятели.
Комплексът се състои от три къщи. Нашата имаше три спални на втория етаж, хубава голяма тераса, с изглед към града, просторен хол с трапезария и кухненско обзавеждане (на първия етаж). Красиво, чисто и много, много приятно.

Комплекс Дюлгерите

Зад тази делва все още мога да се скрия ;).

В комплекс Дюлгерите

Къщите са на края на града и отначало ми се сториха доста отдалечени, но реално за 5 минути стигахме до центъра. И ми беше изключително приятно да се разхождам по тесните сокаци и да усещам оня мирис на старо дърво, да надничам в живота зад каменните зидове, да се питам зад коя точно чупка момъкът е изненадвал момата с менците.

Качихме се и до хълма с паметника на Бенковски. От тук се вижда цяла Копривщица на длан. И времето беше едно слънчево, в унисон с настроението и златното жълто на есента.

Паметникът на Г.Бенковски

Копривщица на длан

Закачливи запетайки по покривите

Къща в Копривщица

Старото класно училище

В Копривщица

Действащото училище "Любен Каравелов"

Център

Близо до църква "Свети Николай"

Църква Св. Николай

Гърбави мосчета над река Тополница

Капризите на кулинарната ми особа бяха задоволени с вкусна копривщенска пърленка,

Копривщенска пърленка

стомна кебап - нещо подобно на кавърма, но имаше различна подправка, която не успях да идентифицирам,

Стомна кебап

и много вкусна салата.

Ще ви дам що-годе насочваща рецепта за салатата:

Копривщенска салата:

1 домат
Крем сирене, овкусено с чесън
Овкусена бобена салата
Краставица, нарязана на кръгчета
Печена червена чушка
1 сварено яйце
Домашна лютеница (беше близка по вкус на познатия ми айвар)
Домашно кьопоолу
Рулца шунка
Парчета кашкавал
Резенчета сирене
Маслини
Червен салатен лук
Магданоз
Чеснов сос (пасиран чесън с олио или зехтин, сол)

Сутринта беше заскрежена, мъглива и хладна, ободряващо хладна, но все пак имах нужда и от глътка топло кафе.

Добро утро, Копривщица

Разходихме се пеша, гушнати да споделяме топлината си и седнахме в първото работещо кафене. След две, три глътки в чашата ми се появи едно голямо, добре изразено сърце. Може би беше знак за нова любов, тази към Копривщица.