Празнувахме рождения ден на съпруга ми в Сандански и Копривщица. Невъзможно или налудничаво може да ви звучи, като погледнете картата, но така се получи.
Моят подарък беше Копривщица и любимият ми
комплекс Дюлгерите. Изненадата от приятелите беше Сандански. И така празнувахме три дни, като в приказките (някой може да направи друго сравнение :))
В Сандански беше истинска, зелена и нацъфтяла пролет. Хубавото време беше като подарък за рожденика, а ние намазахме покрай него :) Още повече, че предната седмица в Перник чистихме сняг.
 |
| В парк Сандански |
Хотелът ни беше в съседство с парка и разходките ме зареждаха с неописуема красота. И преди съм била в Сандански, но горещото лято, което уцелихме тогава, пази спомени само за жегата. Пролетта си е съвсем друго усещане. Мирис на нов живот. Каквото и да напиша за нея, все някой ще го е казал преди мен, за това ще си спестя думите за природните картини. И ще ви ги покажа в снимки:
 |
| Магнолия |
Магнолиите ме очароваха.
 |
| В парк Сандански |
 |
| В парк Сандански |
Имаше ярко жълти, наситено зелени и розови петна в пейзажа.
 |
| В парк Сандански |
 |
| В парк Сандански |
 |
| В парк Сандански |
Бялото идваше от магнолиите, цъфналите сливи и върховете на Пирин.
Мелник, Роженският манастир и Рупите ги наместихме в съботния план:
 |
| Мелник |
 |
| Роженски манастир |
 |
| Рожен |
 |
| Рупите |
 |
| Рупите |
И още една от кръчмите, включени в проекта "
100 национални кръчми на България" ми удари печат в книжката. Това е
Роженски хан. Маслен боб, чушки бюрек и топли домашни хлебчета, тип тутманик - това успях да опитам от менюто :) А, и домашната им торта - неугледна, но много вкусна. Не го подминавайте, ако се окажете в Рожен. Точно в началото е - първата къща-мотел, вляво.
 |
| Роженски хан |
В неделя взехме на екс пътя Сандански - Копривщица. Градове, различни по дух, но очарователни сами по себе си.
 |
| Копривщица |
 |
| Копривщица |
И въпреки, че вече писах за
Копривщица и комплекс Дюлгерите, не мога да не повторя, потретя и т.н. за тази моя нова туристическа любов :)
 |
| Изглед от комплекс Дюлгерите |
Племеничето ми ме навиваше как хубаво ще си живеем в тези къщички, искаше да се преместим там, в комплекс Дюлгерите :))
И въпреки, че работната седмица започна на пълни обороти, все още не може да замете приятното състояние на душата ми. Дори се хващам, как се усмихвам по-често на клиентите, не по протокол, а от сърце.
По пътя за вкъщи пак минахме през Панагюрище. Местата са познати, но винаги разкриващи нещо ново.
 |
| При туристически заслон "Кулата" |
 |
| Панагюрище |
Ако сте стигнали до края на тази дъъълга публикация, се надявам, че е защото ви е било приятно. И ви пожелавам хубави дни, с повече поводи за усмивка и добро настроение.
По време на екскурзията, в главата ми се беше запечатал един откъс, от последната книга, която прочетох:
Проста истина, нали? И в още един цитат, от същата книга се казва: "Предаването на спомените е най-яката подпора на крехкия мост, който ни обединява като хора.
Съхраненото в сърцата ни, представлява най-могъщата част от нашата човечност."
