петък, 30 август 2013 г.

Повторение в реално измерение

Публикация дублаж, но не съвсем. Тук вече съвсем реално си нагостих "мой'те канибалчета" с рецептата, с която Пепчо избра да ми гостува. Нямах никакви съмнения за вкуса, но виртуалното "похапване" пред монитора е, как да ви кажа... като да гледаш картичка от морето, докато си стъпил в легена :) (слушали ли сте старата песен на Miodrag Petrović Čkalja "Idu ljudi svi na more"? :)))

Та, като я сготвих в действителност, кулинарното ми пъзелче от вкус, визия и удоволствие се подреди съвсем вярно. Перфектна комбинация!

Пилешко филе със сирена, патладжан и доматен сос

Съвсем наскоро си получих и подаръка от Kikkoman, и бях толкова любопитна относно вкуса на новите дресинг сосове, че мариновах месото в сусамовия. И лучения изпробвах, но за скара. Наистина са удивително вкусни и ароматни тези сосове! Препоръчвам ги горещо! И благодаря от все сърце на Kikkoman :)


Маринатата е по рецепта, като замених соевия сос със сусамов

И на Пепчо благодаря, пак и отново, за кой ли път :)


Припомням ви гостуването на "Храна за мой'те канибали" и рецептата - клик :)


понеделник, 26 август 2013 г.

Сочна шоколадова торта с тиквички и млечен крем

От миналата година отлежава една рецепта, която по-скоро събуждаше любопитството ми, отколкото апетита. Сега нещата се обърнаха - повдига от раз желанието ми да посегна за още :)) Не съм и предполагала, че ще е толкова вкусна. Очакванията ми бяха за оценка 5 по десетобалната система, а сега мисля, че 10-ката и е ниска оценка. Говоря за кекса с тиквички, който за първи път видях при Роси. Учудих се, колко много рецепти има в интернет - очаквах google да отговори съвсем скромно на питането ми , а то се получи изригване на тема сладки рецепти с тиквички. Все пак основно се доверих на "кулинарното еликсирче", а промените, които направих, повлияна и от други рецепти, записах по-долу:
Сочна шоколадова торта с тиквички и млечен крем

Продукти за блатовете (2 бр):
  • 2 яйца
  • 150 мл прясно мляко
  • 280 г захар
  • 220 мл олио
  • 200 г брашно
  • 320 г настъргана и добре отцедена тиквичка
  • 1 ванилия
  • 1 ч.л. канела
  • 1 с.л. мед
  • 10 г бакпулвер
  • 2 - 3 с.л. какао

Продукти за крема:
  • 400 мл вода
  • 1 пакетче нишесте с аромат на ванилия, за 500 мл течност
  • 7 с.л. захар (може да намалите на 5 с.л)
  • 60 г краве масло
  • 60 г кокосово мляко (по желание)
  • 90 г подсладено кондензирано мляко

    Приготвяне:
    На блатовете:
    • В купа поставяме яйцата, млякото, захарта, олиото и меда. Разбиваме с миксер до хубаво смесване на продуктите.












    • Наръсваме 1/2 част от брашното, какаото, ванилията, канелата и бакпулвера. Разбиваме.














    • Добавяме останалото брашно и разбиваме до пълното му поемане. Подготвяме тиквичките - измиваме, настъргваме на едро ренде и хубаво изцеждаме.











    • Добавяме тиквичките към шоколадовата смес и разбъркваме с лъжица (шпатула).













    • Форма за торта, с диаметър 25 см, застиламе с хартия за печене. Изсипваме половината от кексовата смес с тиквички и печем в предварително нагрята на 180 градуса (С) фурна. По същия начин изпичаме и останалото тесто.








    На крема:
    • Слагаме 300 мл вода и захарта на котлона да кипне.
    • През това време разтваряме нишестето в 100 мл студена вода.

    • В купа поставяме маслото, кокосовото мляко (ако решим да ползваме) и кондензираното мляко.










    • Към кипящата вода добавяме разтвореното нишесте, с непрекъснато бъркане. Отстраняваме щом се сгъсти и кипне повторно.
    • Горещия крем изливаме върху продуктите, подготвени в купата и бъркаме постоянно до пълно разтопяване на маслото и смесване на всички съставки. (Врътнах го и два пъти с миксера). Оставяме да изстине.
    Този крем стана много вкусен, а го направих по неволя. Тъй като нямах прясно мляко, реших, че кондензираното мляко и маслото ще компенсират доволно вкуса на крайния резултат, а кокосовото мляко беше спасено от изхвърляне, че стоеше отворено от 2 дни. Вие може да си направите друг крем, който ви харесва. 

    На тортата:
    • Поставяме единия блат във форма с падащи стени.
    • Намазваме с крем.
    • Отгоре поставяме втория блат и пак мажем с крем.
    • Прибираме в хладилника за поне 12 часа (колкото повече стои, толкова по-вкусна става)
      Да ви е сладко с Elti!

      четвъртък, 22 август 2013 г.

      Палачинки с тиквички

      Намирам се в положение "иди ми, дойди ми" :) Ходя на гости и срещам гости. Съвсем непретенциозно, по домашному, само си играем на връщане на визитите с моята прекрасна и мила гостенка от Русия. Един ден у тях, друг у нас, ама ми е много готино. Преговарям  усилено руския език, но истината е, че май го уча наново. След като нарязах салата от доматъй разбрах, че тя харесва памидоръй (и че не съм на "ти" с руския)  :))) Хареса и тези блинчики с кабачками, демек палачинки с тиквички. И аз ги харесах, и то от пръв поглед, щом ги видях при Еликсирчето. Тя пък си ги е харесала от Еми... знаете как става по блогърски. Сега ще направя едно преписване, с елементи на миниатюрно вмешателство (по стечение на обстоятелствата).
      Палачинки с тиквички

      Продукти за тестото:
      • 3 яйца
      • 300 мл прясно мляко
      • 1 с.л. майонеза
      • 5 с.л. олио
      • 1/2 ч.л. сол
      • смлян черен пипер
      • 1 скилидка чесън
      • 1 ч.ч брашно (+/- тестото трябва да се разлива лесно, като палачинково )
      • около 250 г настъргана и добре отцедена тиквичка

      Продукти за плънката:
      • бяло саламурено сирене
      • заквасена сметана (майонеза)
      • нарязана на ситно прясна краставица
      • пресен копър
      • чесън 
      • черен пипер

        Приготвяне:
        На тестото:
        • Разбиваме яйцата, майонезата и олиото. 
        • Наливаме малко повече от половината мляко и разбъркваме.
        • Добавяме брашното, счукания чесън, солта и черния пипер. Разбъркваме.
        • Добавяме останалото мляко, на етапи и пак бъркаме до хубаво хомогенизиране.
        • Оставяме сместа за около 30 минути (ако разполагате с такива :)) 
        • Слагаме настърганата тиквичка, добре изстискана от сока. Разбъркваме сместа.
        На плънката:
        • Сиренето намачкваме с вилица.
        • Добавяме останалите продукти или други, според вкуса.
        На палачинките:

        • Намазваме тънко с мазнина тиган и загряваме.
        • Изсипваме малко от тестото и го разстиламе по дъното на тигана.
        • Печем до зачервяване и обръщаме.
        • Готовите палачинки подреждаме една върху друга.
        • След това нанасяме от плънката и завиваме на руло.
          Да ви е сладко с Elti!

          Палачинки с тиквички и плънка от сирене

          Палачинки с тиквички и плънка от сирене


          понеделник, 19 август 2013 г.

          Чебуреки... из первых рук

          Представям ви Наталия Глинская, от Волгоград, която съвсем реално гостува в блога ми с автентични руски чебуреки.

          Тя гостува на съседа ни, който е вуйчо на мъжа ми и така, по съседски и роднински, намазваме от всички вкусотии, които тя приготвя всеки ден, откакто е в България.
          Чебуреки по киевски

          Продукти за тестото:
          • 0,5 л гореща вода
          • 1 с.л. масло
          • 1 с.л. олио
          • 1 яйце
          • 1 ч.л. сол
          • брашно (около 800 г, за меко, нелепнещо тесто)

          Продукти за плънката:
          • 400 - 500 г кайма (смес)
          • 2 глави кромид лук
          • черен пипер
          • пресен магданоз, копър
          • други подправки на вкус 
          • 1 с.л. сметана (заквасена или течна), ако каймата е суха

            Приготвяне:
            На тестото:
            • В горещата вода слагаме мазнината. Изчакваме да се разтопи маслото.
            • Слагаме яйцето, солта и разбъркваме.
            • Добавяме брашно на малки порции, до получаване на меко тесто, което не лепне.
            • Разделяме на топчета с големината на голям орех.
            • Завиваме с чиста кърпа и оставяме да отлежат около половин час.
            На плънката:
            • Нарязваме лука на много ситно или го пасираме.
            • Омесваме каймата с лука и всички подправки.
            На чебуреките:
            • Разточваме топче от тестото на питка с дебелина около 1 мм (на слабо набрашнена повърхност).
            • Поставяме от плънката, като внимаваме да не попадне по периферията на питката, защото ще пречи на залепването на тестото.
            • Прегъваме на две питката и прищипваме крайчетата
            • Готовите чебуреки нареждаме в поднос и покриваме с кърпа.
            • Пържим на тиган, с повечко мазнина или във фритюрник.
            Да ви е сладко с Elti!


            Научих се да затварям чебуреки с голи ръце, по този симпатичен къдрав начин.



            Научих, че трябва да се обръщат само по веднъж (ако пържим на тиган). Изчакваме хубаво да се зачервят, обръщаме, пак чакаме да се зачервят и изваждаме на кухненска хартия, за да се отцедят от мазнината. Може да се изпекат и на фурна (но това не е тествано), в подмазана с олио тава, като преди печенето се сипва по лъжичка горещо масло на всяка чебурека :) (не знам защо един глас в главата ми ги нарича чебурАшки :))


            И ето ме на гости на една гостенка от Волгоград и хапвам вкусни чебуреки с шопска салата. Плънката може да е месна или зеленчукова, със сирене, кашкавал или всичко миксирано според вкуса.


            Каня и вас на вкусни и топли чебуреки. Предлагаме с кайма :)... и гледка към градината :))



            четвъртък, 15 август 2013 г.

            Брауни рулца със сладолед и Честит Празник


            Това е тазгодишното ми откритие за летен десерт :) Правя го по мързеливия начин, с готов сладолед, но съм си обещала и с домашен да го опитам. Видях го в блога на Еми Таракчиева и както се казва дойдохме си на думата, тоест на десерта :) Беше финалът на оная тематична испанска вечеря, с която ви запознах в предишните две публикации.
            Поднесох рулцата незавършени и се забавлявахме с фонтанът от шоколад и удоволствието всеки да си го ошоколадИ на вкус (снимка 5А).

            Брауни рулца със сладолед



            Домашна машина за фонтан от шоколад

            вторник, 13 август 2013 г.

            Паеля

            Винаги съм се питала какво толкова има в този ориз със зеленчуци и мръвки, та да издигне ястието, наречено паеля,  до национална емблема. Една доста популярна в световен мащаб комбинация, която обаче испанците са превърнали в запомняща се и се питах "как и с какво?". Това, което научих от интернет, защото в Испания все още не съм ходила, е, че се готви в големи метални тигани на открит огън (ок, до тук условието е изпълнимо). Рових се в различни рецепти и разбрах, че за паелята задължителни са шафранът, оризът и зехтинът. Разнообразието идва от зеленчуците и месото или морските дарове.

            Наруших условието с шафрана, сложих куркума (някой може да възкликне критично) и комбинирах две рецепти, които ми харесаха. Не се плашете от дългия списък с продукти :)

            Паеля
            Продукти:

            • 600 г пилешко месо
            • 170 г колбас Чоризо (или бекон)
            • 1 - 2 бр. зелена чушка
            • 2 бр. домати (със средна големина)
            • 3/4 ч.ч. грах от консерва
            • 2 - 3 с.л. червен боб от консерва
            • 1-2 с.л. царевица от консерва
            • 1 морков
            • 1 глава кромид лук
            • 3 скилидки чесън (ако е дребен може и повече)
            • 3/4 ч.ч. ориз 
            • 1/4 ч.ч. червено вино
            • 1 с.л. куркума
            • 2 с.л. захар
            • 100г масло
            • зехтин (олио)
            • 1/2 ч.л. чили сос (или люта суха чушка) - по желание
            • 1 с.л. червен пипер
            • черен пипер и сол на вкус
            • 1 лимон за декорация и допълнително овкусяване
            Начин на приготвяне:

            • Загряваме тигана заедно с маслото и няколко супени лъжици зехтин.
            • Слагаме захарта, разбъркваме и пускаме пилешкото месо, нарязано на хапки.
            • Пържим до получаване на хубав карамелен загар. 
            • Добавяме нарязания колбас и 1 цяла скилидка чесън. Пържим, като разбъркваме често. Изваждаме чесъна. 
            • След това добавяме нарязания кромид лук, нарязаните чушки и домати. Пържим около 2 - 3 минути.
            • Слагаме боба, царевицата, граха, нарязания на пръчици морков, наситнения чесън, куркумата, червения пипер, чили соса (сухата чушка). Разбъркваме.
            • Наливаме виното и 2 ч.ч. вода (или пилешки бульон).
            • Прибавяме почистения и измит ориз. Посоляваме, овкусяваме с прясно смлян черен пипер. Разбъркваме и изчакваме да кипне.
            • Оставяме ястието да къкри около 10-ина минути, като вече сме "успокоили" огъня. Зарязваме бъркалката.
            • След това 10 минутно кипене, похлупваме с капак (при мен голяма тава :)), огнището е на жарава и изчакваме спокойно набъбването на ориза.  
            • Сервираме с резени лимон.
            Източник: gotvach.bg  и пак gotvach.bg


            Пържим пилешкото месо на силен огън в масло, зехтин и захар до карамелен цвят. Слагаме и колбаса чоризо.
            Не забравяме и чесъна към месото и колбаса 
            Паелята къкри на тих огън
            Паеля във валандър

            Готовата паеля
            Имам вече отговор на питанката "как и с какво". Пелята се готви сравнително бързо, само трябва продуктите да са подготвени предварително. Никой продукт не е доминиращ, тук става въпрос за колективизъм :). Ухае страхотно, а още по-страхотен е вкусът. Ароматите са балансирани, но виж апетита, който отварят е неудържим.
            В отритият огън и "опушването" е другият чар. Е, нямах портокалови дърва за горене, нито шафран за абсолютна идентичност, както съветва интернет, но мисля, че направих успешна паеля.
            Да ви е сладко и не отлагайте дълго, като мен, да се насладите на това вкусно испанско ястие.

            Време ли е да наливам?

            петък, 9 август 2013 г.

            Салата "Мачо"

            В една брошурка, подхвърлена на двора, прочетох за испанската седмица в Lidl и по примера на My Candy Kitchen насочих мислите си към подготовката на тематична испанска вечеря.

            Отделих цял един следобед да разглеждам рецепти, споделих намеренията с половинката и когато ме попита "ще купиш ли и текила?" нещо ме жегна и разбрах, че усърдно съм подготвила меню за мексиканска, а не испанска вечеря. :(

            Хайде на нов старт в Google :).
            Избрах на първо място тази салата "Мачо" (в мексикански тортили;)), на второ - традиционната паеля и един десерт, който няма испанска кръв, но мина за такъв :). Душата ми играеше фламенко в края на вечерта :)
            Салата "Мачо"
            Продукти за салатата:
            • 1/4 резен от прясно зеле
            • 1 бр. краставица
            • 200 г шунка
            • 2 - 3 с.л. сладка царевица от консерва
            • 2 - 3 с.л. червен боб от консерва
            • 1 морков
            • зехтин
            • сол
            • лимонов сок
            • пресен копър
            • маслини и лимон - за декорация
            Продукти за соса:
            • 1 с.л. майонеза
            • 1 с.л. кетчуп
            • 1 с.л. горчица
            • 1 - 2 с.л. кисело  мляко (заквасена сметана)
            Източник: gotvach.bg
            Продукти за кошничките от тортиля:
            • 1 и 1/2 ч.ч. бяло пшенично брашно
            • 1/2 ч.ч. фино царевично брашно
            • 10 г бакпулвер
            • 1 ч.л. сол
            • 2 с.л. маргарин (с връх)
            • 1/2 до 3/4 ч.ч. топла вода
            Източник: Опитайте...
            Приготвяне:
            На салатата:
            • Нарязваме зелето на тънки ивици. Моркова рендосваме на едро, краставицата нарязваме на дъги или пръчици. Смесваме зеленчуците и разбъркваме.
            • Добавяме сол на вкус. След това лимонов сок и зехтин.
            • Добавяме нарязаната шунка, боба и царевицата.
            • Нарязваме малко пресен копър и отново разбъркваме.
            На соса:
            • Смесваме всички съставки до гладък сос. При нужда може да овкусим с малко сол.
            На тортиля кошничките:
            • Смесваме пшеничното и царевичното брашно.
            • Добавяме солта и бакпулвера.
            • Слагаме маргарина и претриваме с ръка до получаване на трохи.
            • Добавяме водата на етапи (на мен ми пое 1/2 ч.ч.) и месим около 10-ина минути, до получаване на нелепнещо тесто.
            • Разделяме на 10 топчета и оставяме около 15- 20 минути да се отпусне.
            • Загряваме сух тиган с незалепващо покритие.
            • Подготвяме 10 купички за формоване на кошничките.
            • Всяко топче тесто разточваме на много тънка кора и слагаме да се пече около минута в нагорещения тиган. Печем само от едната страна.
            • Изваждаме питката от тигана и я поставяме върху обърната с отвора надолу купичка. Изпечената страна трябва да е към купичката. Внимателно с ръка натискаме питката, докато е все още топла, да падне по стените на купичката. 
            • Включваме грил нагряването на фурната и поставяме питките заедно с купичките да се запекат до леко зачервяване.
            • Оставяме да изстинат. 
            • Непосредствено преди сервиране, разпределяме салатата в кошничките, слагаме лъжица, две от соса и украсяваме.
            Да ви е сладко с Elti!
            Разточваме тестото на тънка кора
            Печем в съх тиган с незалепващо покритие само от едната страна

            Нямам снимки на самото формоване, че действах бързо и доста се поопарих, та хич не ми беше до фотоапарата. Но вие се сещате как, нали :)

            След печене във фурната, питките заемат устойчиво формата на купичките 

            Готовите кошнички оставяме да изстинат напълно
            Пълним със салата и украсяваме непосредствено преди сервиране
            Салата в кошнички от тортиля

            Салата "Мачо", сервирана в кошничка от тортиля
            Като казах, че душата ми играеше фламенко, навярно сте се сетили, че всичко беше много вкусно - салатата, сосът, кошничките, едни такива приятно хрупкави.

            Така, че за рецептите:

            четвъртък, 8 август 2013 г.

            Клисурският манастир и откровения втора част

            Два различни свята - пред и оттатък оградата.

            Вътре - прилично красиво, тихо. Отвън - шумно, забързано, омърсено от сергии и капани за туристи. Отвън крещят по децата си, а вътре им шепнат тихо - защо ли?. И задължителните пред всеки манастир търговци, които не виждат грях в предлагането на стока с 500 % надценка и заведения, в които винаги се питам 3 зрънца боб в чинията по кой стандарт е.

            Самият манастир е много красив и чудесно поддържан. Ако можеше част от тази красота да излезе и извън оградата щеше още повече да ми харесва.

            В двора на Клисурския манастир
             Когато минеш през портите първо те грабва зеленината

            Входът и обедно меню в кадър
            Клисурски манастир
            После архитектурата и окъпаните с цветя градинки и чардаци

            Клисурски манастир
            На най-високото място е храмът:

            Клисурски манастир - Храмът

            За разлика от други манастири, тук няма забрана за снимки и въпреки това снимах по-малко, отколкото ми се искаше:

            Клисурски манастир - вътрешният двор

            Клисурски манастир

            Клисурски манастир
            Сенчесто, прохладно и много приятно място. Има пейки, на които може да поседнеш и да "помълчиш" със себе си. 

            Клисурски манастир
            И ако огладнеете от чистия въздух, не ви съветвам да сядате "Под манастирските орехи" (лично мнение).  Хубави отзиви бях прочела за друго заведение (без гаранция, че наистина е така), но късно се сетих за името и за това сърбах таратор с меки като гъби краставици и пърленка от 20 г тесто, която платих на цената на килограм хляб. И обслужването беше странно любезно, хем бяха мили, хем все едно търгуваха с постоянната реплика "една порция (примерно) картофи ли чух?" и очаквах след всяка поръчка да чуя "Порция картофи първи път. Някой да предложи нова цена? Порция картофи, втори път... ииии продадено".

            А сега е ред на поредните блиц интервюта. Този път с "един куршум - три заека". Отговарям на Наталия (от "Под гъбката"), на Роси (от "Кулинарен еликсир") и The witch (Ароматно в кулата на вещицата)

            Първо ще атакувам въпросите на Наталия:

            Как се разтоварвате?
            Различно - понякога с книга, понякога пред компютъра, друг път с чистене, с грижи за цветята, когато пътувам се разтоварвам истински.

            Споделете една своя мечта?
            Да отглеждам пчели.

            Няколко неща които ви описват?
            Пролет, гнездо, черен пипер, торта, ванилия, зелено, топло, земя

            Кои са храните без които не можете?
            По скоро любими - таратор и нещо за десерт.

            Рецепта или ястие, което ви се опъва и не се получава!
            Баница с точени кори, но без мая.

            Любими автори, които са ви докоснали?
            На много хубави книги съм попадала, но винаги ще помня книгите на Астрид Линдгрен :)
            Последно много ми хареса "Ако утрото настъпи" на Сидни Шелдън.

            Филм или филми които няма да забравите?
            Последният мохикан, In Time и още мноооого други :)

            Море или планина?
            И двете :).

            Здравословно или престъпно вкусно?
            Второто.

            Какво ново ви се ще да опитате? ( храна ,дейност)
            Да отглеждам пчели и да вадя мед.

            - - - - - - - - - - - -
            После на Роси:

            1. Какъв кулинар сте - педантичен ,подреден и последователен или когато готвите настава лек хаос,който разчиствате в последствие?А може да има и трети вариант,споделете!
            За някой страничен може да изглежда като хаос, за мен си е подредено. Работя в хаотичен ред или подреден хаос :)

            2. Планирате ли предварително какво ще сготвите или действате според момента,настроението,наличностите?
            Първа точка в плана - какво ми се яде на мен. Втора - дали другите го ядат. Трета - готвя това, което другите обичат (ако съм в настроение). Четвърта - не готвя, та да може утре, като сготвя това, което се яде на мен да са доволни и те :))) (Пошегувах се.)  Планирам предимно за гости и по-специални случаи. В ежедневието важи това за настроението и наличностите.

            3. Какво питие харесвате?
            Споделеното с приятели.

            4. С какво най-много обичате да си поглезите небцето,кое ви е много любимо ?
            Много любимо ми е, когато половинката готви, без значение какво :)

            5. Всички в дома ви ли харесвате еднакви неща или имате разногласия?Съобразявате ли се с тях и лишавате ли се от нещо само защото останалите не го обичат?
            Да, всички лишения са за моя сметка щом се отнася до листни зеленчуци :) Съобразявам се на 99%.
            6. Ограничавате ли се в избора на продукти или рецепта от здравословна гледна точка ?
            И не, и да. Казват например, че зеленчуците са полезни, но кои зеленчуци - тези в магазина не ги приемам нито за вкусни, нито за полезни. Така е и с много други стоки. Не вярвам на етикетите "био", "еко" и подобни, поне в България. Приемам всичко за търговски трик.
            Истинските продукти са на село, от собствената градина и стопанство. За щастие имам допир до истинска храна и я предпочитам.

            7. До колко сте фенове на еко и био  кулинарията?Има ли нещо,което преди сте приготвяли и обичали,но вече сте променили предпочитанията и възгледите си и не го консумирате?
            Ха-ха, без да погледна този въпрос вече си казах мнението. Не съм фен на тези от магазина. С "Еко" и "Био" се снабдявам от родния ми град, който все още е чист район (поне докато не започнат да го търбушат за злато). Да е жив и здрав татко - той ми е основният снабдител. Възгледите ми за много от храните се промениха, но напоследък забелязвам чувствителен спад в покупката на колбаси.

            8. Кой продукт или няколко изобщо не присъстват в кошницата ви?
            Морските деликатеси.

            9. Коя е рецептата,която постоянно отлагате?
            Патица по пекински :)

            10. Следите ли често кулинарните блогове,пишете ли коментари или просто разглеждате?
            Следя, пиша и пак се случва нещо хубаво да пропусна :)

            - - - - - - - - - - - -
            И за финал, малко откровения в кулата:

            Коя е книгата, оставила жив отпечатък у Вас?
            Копирам отговора си: На много хубави книги съм попадала, но винаги ще помня книгите на Астрид Линдгрен :) Последно много ми хареса "Ако утрото настъпи" на Сидни Шелдън.

            В кой филм искате да сте главен герой?
            Не искам да съм главен герой.

            Какво Ви вдъхновява?
            Красотата.

            Какво Ви разочарова?
            Предателството.

            Какво Ви разсмива?
            Остроумието.

            Колко е брашното в рецепта за кекс, описано като „на око”?
            Зависи колко лакомо е окото :)

            Какво е измерението на израза „с една идея повече”?
            Същото като "с една идея по-малко" :)

            Възможно ли е оправданието „всички правят така”?
            Не. Копирането на масовото поведение те обезличава.

            Какво се вижда „през розови очила”?
            Това, което искаш да видиш. Това са очила за душата.

            Какво е да си „на кръстопът”?
            Да си отваряш очите на четири, шесто чувство в стартова позиция и да следиш указателните табели на съдбата.

            Това е за днес. Очаквайте скоро какви ги свърших на испанска тематика, в прегръдката на валандъра :)

            Хубав и широко усмихнат ден, на всички вас!




            loading...

            Абонирайте се за публикации

            Въведете вашия e-mail:

            Предоставено отFeedBurner

            Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")