Диетична торта тип Гараш

Направих я за рождения ден на половинката. Каза ми, че не иска торта, а само от онези сладки "Прасковки", които бяха хит в нашите млади години, но реших да го изненадам с цяла касетка с прасковки. Ето такава касетка:

Кето торта Гараш и сладки "Прасковки"

За рецептата се доверих на Кето.бг  и на Gabriela Tsulin

Пиле като пица

Друго заглавие, което би подхождало е сочно пилешко. Аз запазих името от оригиналната рецепта. Приготвя се бързо, слагам я към лесните и диетични рецепти.

Любима рецепта за пияни печени картофи

Сега е сезонът на пресните картофи, а точно с тях рецептата е най-вкусна.

Стават леко пикантни, ако решите да сложите лютичко, много ароматни от букета подправки и имат весело пиянство от специалната баня. Това е най-любимата ми рецепта.

Продукти:

1 кг пресни картофи
1 ч.ч. бира (200- 210мл)
1 ч.ч. бяло вино (спокойно може да заместите с 1 ч.ч. вода и 2-3 с.л. оцет - изпробвано е)
40 г масло (за постен вариант олио или маргарин)
1/3 ч.ч. олио
3 ч.л. горчица
3 с.л. соев сос Kikkoman (марката е препоръчителна, иначе може да сложите какъвто имате)
4 - 5 скилидки чесън
"едра" щипка розмарин
копър
черен пипер
сладък или лют червен пипер
див чесън (по желание)
сол

Приготвяне:

• Измиваме старателно картофите (старите ги беля, пресните картофи само ги мия)
• Слагаме ги в тавата, в която ще ги печем (ако са едри ги нарязвам, дребните оставям цели)
• Ръсим с розмарин (не съм фен на тази подправка, но тук идеално си пасва. Слагам малко, колкото за загатване на ароматната нотка)

• Следва черен пипер

• Червен пипер

• Горчицата разреждаме с малко вода (около 100мл)
• Смесваме бирата, бялото вино (когато нямам вино замествам с вода и оцет) и горчицата.
• Изливаме върху картофите. 
• Добавяме соевия сос и необелените скилидки чесън. 

Скилидките са едно на ръка, но и левурдата не е за пренебрегване:

• Слагаме сол на вкус и заливаме с олиото.
• Печем във фурна на 250 градуса (С).
• По време на печенето разбъркваме от време на време, преди да са омекнали, за да може хубаво да се "опиянят". 
• Когато картофите са почти готови добавяме маслото.
• Печем до пълно омекване на картофите и до оставане на мазнина (и да остане малко от течността не е проблем, защото се получава вкусен сос).

• Изваждаме от фурната и поръсваме с пресен, ситно нарязан копър (слагам индивидуално по порциите, че не всички си падат като мен по копъра)

Не ми трябва никаква добавка към тях :) Само, може би,  чаша студена биричка и... слънце да пече :)

Наздраве и да ви е вкусно!

С благодарности към автора и сайта, на който я открих.

Горчицата в рецептата не е каква да е, а домашна :), е, вярно, в комбинация с купена. На домашната и трябва още ден да поузрее, но ухае много хубаво.

Следвах тази рецепта на Пепчо, като намалих пропорциите на половина. Това затрудни разбиването, но въпреки всичко добре се получи. Не намерих черен синап и използвах само бял. Хрянът заместих с прясно настърган корен джинджифил, но явно малко съм сложила, защото няма "отенъци".

Благодаря, Пепи! 

"Зелени" рецепти

След зимните нюанси на сивото, с преминаване и в чисто бяло от време на време, зеленото е първият цвят, на новия сезон, който много ме радва. Нали не си помислихте от заглавието, че ще нищя ония зелени рецепти за аптеките. Друго зелено ми е в главата. Поляните вече промениха нюанса си към истинското тревисто зелено, в градините цветята навириха зелени стъбълца, трапезата все по-често ми ухае на марулено зелено.  Миналата година земетресението замести пролетното ми усещане за красота с неприятното чувство на страх. И се моля да няма злини - никога никакви.
Една табела на Витоша гласи "Горските пътеки не водят към аптеки". И да, много добре ми се отразяват зелените горски пътеки. Но и зеленото в кухнята също ме радва, особено когато попадна на такива вкусни рецепти, като днешните.

Зеленото ми настроение днес е с вкус на спанак, вмъкнато в две различни рецепти.

Едната е за спаначено руло. Харесах си я при Соня (Моето сладко хоби).
А другата - за кюфтенца от кайма и спанак. Заимствана от Ивана (С нож и вилица в ръка)

Снимките на рулото ми са доста по-симпатични и за това ще започна с него :)

Спазвах основната идея и кривването от рецептата е съвсем незначително. Получи се изключително вкусно руло и сега, пишейки, пак си мечтая за него :)
Това са продуктите за платката:

Продукти за спаначения блат

И аз като Сончето имах замразен спанак. След размразяването и изцеждането видях, че е по-малко от посоченото в оригиналната рецепта (не го мерих, но на око беше около 160-200г). Сметаната заместих с прясно мляко.


И така, ето го самото
Приготвяне:

В купа смесих добре изцедения спанак, белтъците (сурови и неразбити), млякото и брашното.
Добавих сол, черен пипер, щипка сух джоджен и пресен чесън, нарязан на ситно. Разбърках хубаво. Тук ми хрумна, че след като си спестих разбиването на белтъците на сняг, трябва да сложа набухвател. Щипнах с 3 пръста сода, угасих в малко оцет и я сложих към сместа. Но се оказа излишно - изпечената кора не бухна, както си представях :) Нямаше никакъв ефект и за това в записа на продуктите не виждате содата.

В квадратна тавичка сложих хартия за печене, намазах с олио и поръсих малко галета. Отгоре разпределих спаначната смес. Пекох в предварително нагрята фурна (220 градуса по Целзий) до стягане на сместа. Извадих от тавичката и заедно с хартията навих на руло. Покрих с кърпа и оставих да изстине.

Продукти за плънката

През това време с вилица намачках сирената и мекото масло за плънката (вместо крема сирене използвах сръбски каймак, но тук, в България няма от къде да се купи. Вкусът му е много по-добър от нашето крема сирене, но все пак имат доловима прилика) . Сложих нарязания чесън и копър. Разбърках.

Изстиналия блат разгънах, отстраних хартията, намазах с пастета от сирене и отново завих на руло. Прибрах в хладилника за половин час. После с остър нож нарязах на кръгчета.

Втората рецепта е за едни "по-разчупени" кюфтенца от кайма и спанак, които, както вече ви казах, видях при Ивана и направих от чисто любопитство и желание за нещо ново. Оказаха се много вкусни (скоростта за преминаване от пълно в празно ми е показателна) и... потайни - спанакът не беше разпознат, ухаеха си на стандартните кюфтета, само цветът е различен и... а, да, бяха много сочни и апетитни. При мен ги няма салвията и лимоновата кора, въпреки, че точно те основно привлякоха вниманието ми към тези кюфтенца. Рецептата - семпла до "скучна", но с отличен резултат. Такива ги обичам през делничните дни :), но кюфтенцата ги сервирах през един мартенски уикенд,  за "подсилване" на увертюрата към същинската вечеря. Снимани набързо и на тъмно, но... аз май все по тъмно снимам, така, че няма изненади.

Ето продуктите:

Спанакът (отново от фризера - размразен и хубаво изцеден) добавих към каймата. Сложих белтъка, настъргания кашкавал, млякото, наситнена скилидка чесън и малко черен пипер. Омесих каймата и оставих на студено за половин час.
След това  с мокри ръце оформих малки кюфтенца. Овалях ги в смес от галета и брашно (може само галета, или само брашно) и изпържих в нагорещено олио. Тук се сещам, че при tillia видях такива кюфтенца в печен вариант.

И в други кулинарни блогове виждам напористо зелено настроение, което заразително се пренася и при мен. Записала съм си и само чакат да бъдат приготвени още няколко зелени рецепти. Да ви е вкусно с тези! Другите по-късно, ако ми стигне сезона :)

Медено пиле, по рецепта на Зиче

Времето за подготовка е много кратко, времето за печене не го броя, а резултатът е вълшебен!

Когато видях рецептата при Зиче, кликнах едно "запомни" и не подозирах, че наистина ще я запомня :) (в буквалния и преносния смисъл). За първи път я направих началото на февруари (направих си справка с коментара, който оставих :)) и от тогава до днес още три пъти. Първият път с пилешки пържоли, после с цели бутчета, а накрая и с цяло пиле. Все един и същ вкусен резултат, но пържолите и бутчетата определено са по-сочни и една идея по-добри.

Рецептата на Zi4e-то е следната:

Приблизително количество на продуктите:

4 пилешки пържоли (от бут или филе) (или 4 бр. бутчета, или едно цяло пиле)

Сол на вкус

Черен пипер (сложих по 3 щипки на порция)

Соев сос (при мен около 2 с.л. на порция, използвах сос на Kikkoman)

Кимион (по-малко от щипка на порция или около 2 щипки за цялото количество)

1 червена чушка (или 1 с.л. червен пипер)

Мента (по 1-2 листчета на пържола. Аз нямах прясна и изсипах едно пликче от чай :))

2-4 стръка от пресен кромид лук

1/4 връзка магданоз (поне аз толкова сложих)

4 - 5 ч.л. пчелен мед

Олио 

Начин на приготвяне:

Почистваме и измиваме пилешкото месо.

Посоляваме, наръсваме го с черен пипер и кимион.

Намазваме с меда (моят беше стегнал и го затоплих за много кратко в микровълновата. После го изсипах върху месото)

Поливаме със соевия сос.

Отгоре слагаме нарязаните стръкчета лук, магданоз, мента и нарязаната на ситно чушка (заместих с червен пипер при едното от приготвянията).

Наливаме олио върху пържолите и оставяме за около час-два.

В тавата са полегнали пържолки и крилца (май) от първото приготвяне. Целите бутчета са от партида номер две :)

Ето и пилето (него го поливах периодично със соса по време на печенето. В тавичката сложих и малко вода):

Тавата се слага първоначално на силна фурна и след кипването се намалява на 160 градуса С.

Пече се до готовност на месото. 

От повторението на тази рецепта запомних всички съставки и вече не ми се налага да надничам за справка. Помня и невероятно добрия вкус, и удоволствието, което носи. 

Свинско месо със сушени чушки по време на Сурва, 2013

Домашните ми сушени чушки са леко люти и все ги отбягвам, че дъщеря ми не понася лютото.

Но когато "сняг забръска" се сещам за тях. И въпреки, че тази година сняг почти нямаше, пак се сетих, тъй като много ги обичам. Вярно, наложи да правя две ястия, но какво толкова.
Грехота е татко да бъхти цяло лято на градината, а да не оползотворявам реколтата. И тъй като се сетих за ей, това стихотворение:

- Бабо Мравке, де така?

- Тичам, Щурчо, за храна.
А къде ти с таз гъдулка?

- Днес калинката е булка,
та съм канен на свирня.

- А когато сняг забръска,
що ще чиниш ти зимъска?

- Ще поискам срам не срам,
от твоето житце сбрано.

- Аз пък няма да ти дам,
гиди дърти мързелан.

Срам не срам, от части(!) се сравнявам с щурчо. Ако чувате свирнята да знаете, че не е от сватбата на калинката, а от кукерското шоу в пернишко :))

Аз не съм от феновете на този фестивал и почивните дни си ги изкарах малко в страни от данданията. Снимките взех от дъщеря ми (от последния ден са, че и тя предишните беше ангажирана). Съжалявам само, че пропуснах самото откриване и хубавото 3D светлинно шоу.

Сега ще ви приютя на топличко, в моята кухня и ще ви загрея с подлютено ястие.

Продуктите са:
Около 600г свинско месо
5-6 бр. сушени чушки
2-3 глави кромид лук
черен пипер, суха чубрица, сол
олио

• Месото, нарязано на хапки, слагаме на котлона с малко олио (ако месото е тлъсто го пропускаме) и около 100мл вода. Посоляваме.
• Щом водата изври и месото започне да се пържи, проверяваме неговата готовност и ако е още жилаво наливаме отново вода. И така, докато месото се "предаде" (знаете от какво зависи :). Аз правих 3 доливания).
• Оставяме месото да се запържи и зачерви, след последното извиране на водата. 
• Слагаме лука, нарязан на едро и пържим до лек загар. 
• Слагаме сушените чушки, нарязани на парчета. 
• Сипваме малко вода, намаляваме котлона и оставяме тихо да къкри до пълното извиране на водата и оставане на мазнина. Разбъркваме от време на време. 
• Овкусяваме с черен пипер и поръсваме със сушена чубрица. 

Да не пропусна да ви се похваля с наградата от Маги:

Благодаря ти, Маги! Трогна ме! Пожелавам ти още много, много кулинарни приятели и вкусни приключения!

Шоколадова целувка

Много нежна и много шоколадова!
Кара те да затвориш очи, като при първа ученическа целувка, да загубиш ума и дума, да се отдадеш и игнорираш околния свят.

Това е един от любимите ми десерти, който открих в сайта на Веселият готвач (там съм сложила и снимка на вариант с бял крем). Приготвяла съм го много пъти и тъй като е без брашно съм си го сложила в категория "подходящ при диети" :))) Знам, че ще реагирате отрицателно - толкова много шоколад??? Каква ти диета? Но ако успеете да контролирате количеството (при употреба веднъж месечно) няма да ви навреди, само ще оправи настроението ви. Гарантирано!
Представям ви моят анти-стрес десерт :)

Ето и продуктите (с малки промени от мен):

За блатовете:
5 яйца
200г натурален шоколад
70г меласа (или кафява захар)
1 равна ч.л. разтворимо кафе
щипка сол

За крема:
300 г шоколад
200 мл сметана
30 мл мляко

Чушки пълнени с киноа и сирене

Чушки и сирене - класика.
С малко вмешателство кривваме и разнообразяваме класиката.
Обогатих с киноа, пържена шунка и пържен кромид лук. Идеята за "уплътняване" с киноа дойде след като видях, че сиренето няма да ми е достатъчно за всичките чушки, които бях подготвила.

И така, ето продуктите (за 4-5 порции):

8-10 печени и обелени чушки

1 к.ч. киноа

300 - 400г бяло саламурено сирене (аз ползвах краве)

2 яйца

100 - 150 г шунка (бекон)

1 средна глава кромид лук

2 скилидки чесън

2-3 щипки черен пипер

галета

олио

Приготвяне:

Изплакваме киноата с хладка вода (2-3 пъти). Слагаме 1 л вода да кипне.Добавяме киноата и сваряваме до готовност (става бързо, около 10-15 мин). Изцеждаме.

Шунката нарязваме на тънки лентички. Почистваме лука и също го нарязваме. Загряваме малко олио в тиган и слагаме първо лука. Щом омекне и промени леко цвета си добавяме и шунката. Пържим до апетитен, кехлибарен загар на лука. Оставяме да изстине.

С вилица намачкваме сиренето, добавяме чесъна, нарязан на ситно и яйцата. Хубаво разбъркваме. Добавяме изстиналите киноа, шунка и лук. Подправяме с малко черен пипер. Разбъркваме и с тази смес пълним чушките.

Подмазваме тавичка с олио и ръсим малко галета на дъното. Подреждаме чушките. Изливаме тънка струйка олио върху тях и отново ръсим галета.

Печем във фурна и сервираме топли. Вървят с прясна доматена или зелена салата, както и с доматен сос с чесън.

Плънката е приятна, макар и по-плътна от стандартната със сирене и яйца. Може да променяте пропорционалното съотношение на отделните продукти и така ще "извикате" нов вкус. Може да добавите нещо от себе си в плънката или да спестите даден продукт.  

Това ястие е от новия ми хранителен режим, към който ще се придържам известно време, до "изтриване" на следите от лакомията ми преди и по време на отминалите вече празници. Рецептата е богата на белтъчини и бедна на  въглехидрати. За намаляване на мазнините използвах шунка (не бекон), нискомаслено сирене (може и извара, но аз не я обичам) и оскъдно количество мазнина за запържване и печене.