Първи сняг и време за чай

Сутринта ме изненада в бяло. Природата направи показно как за една нощ може да се изтрие мръсотията и денят ти да започне на чисто. Много е красиво! Желанието да зарежа колата и да се разходя пеша до работата дойде с първия поглед през прозореца. Набързо прехвърлям в главата си ангажиментите и това, дали наистина мога да се вместя в графика пешеходно. Взимам и фотоапарата, макар с него да има реалната опасност да закъснея. Но времето ми става относително разтегливо понятие, когато ми е красиво.

Пътят ми минава през парка, вървя успоредно на реката и под клони, отрупани със сняг.

Бързам! Все пак не знам дали правилно пресметнах времето с екстрата снегоходене. Снимам безразборно и в крачка, без стратегия и специална гледна точка (измежду другото, точно така си представям и снимките с google glass. Като дойде ред да ги тествам, ще ви кажа дали съм била права :))

И после... денят се изниза в позната последователност. Тренирана години наред.

В службата... не, не, сега няма да акцентирам на службата. За нея друг път, когато най-после взема да си водя записки на куриозните въпроси, забавната терминология и други запомнящи се случки с клиенти. Понякога наистина е много весело.
Сега обаче искам да ви покажа как направих сравнително лесно (но не много бързо) комплект за чай. И кога, ако не сега, когато е толкова снежно. А и точно преди празниците, на някой може да му хареса идеята за подарък.

• Избрах и купих кутийка с гладки стени, после канап и лепило Ц-200.
• Кутийката реших да е за сушен билков чай, за това написах с молив "Tea".
• Нанесох лепило точно по надписа и отгоре залепих канапа.

Декупажа ми е почти непознат, т.е. на теория разбирам нещата, но практиката ми е никаква.
За това избрах лесни елементи, от една салфетка с пеперуди.

• Купих си специално лепило и лак за керамика - Porzellan Potch. 
• Намазах кутийката там, където определих, че ще кацне пеперудата. След това внимателно сложих и нея. 
• Изчаках да изсъхне и минах с лепилото и отгоре, върху мотива, за гланц.

Вторият елемент в комплекта е бурканче за мед - мъничко, керамично, тумбесто като гърненце.

• И на него сложих пеперудка, изрязана от същата салфетката, като ползвах горното лепило.
• Имаше указание как да изпека мотива и пекох на фурна (добре, че се сетих да махна силиконовото уплътнение на капачето).
• След това измих, подсуших и напълних с домашен мед.

Купих и едно запарниче за чай под форма на чайник, да допълни картинката.

Всичко това исках да сложа в поднос, боядисан в бледожълто и с оскъден декупаж.

• Купих акрилни бои (светло сива (тук грешката си е моя - мислех, че съм поръчала бяла) и жълта).
• Боядисах подноса и оставих да изсъхне. Повторих още 3 - 4 пъти.
• Около дръжките залепих малки елементи от салфетката, да подсказват, че става въпрос за комплект.

• Избрах салфетка от плат, в подходящ цвят и пакет от любим чай.

Финални снимки, преди да го опаковам и да го изпратя на любим виртуален приятел, чак до Италия.

О, щях да забравя да споделя и за изпробването на новата трансферна техника.

• Купих трансферен медиум.
• Пуснах на лазерния принтер печат на онова кръгче с надпис "Споделено от кухнята на Elti", но в огледален вид (обработих го предварително).
• Нанесох съвсем тънък слой от медиума на повърхността и на самия печат, после лепнах листа с надписа. Изчаках да изсъхне (на плат може да ползвате ютия за ускоряване на процеса, но аз лепих на дъното на дървения поднос и чаках).

• След това с навлажняване на хартията се търка и отстранява. Остава само надписа от принтера. 
• Ето и самия печат на дъното на подноса 

Време е за чай и царевичен кекс в тази приказна снежна вечер.
Шшшш-тт, откраднах от Ив, за да ви почерпя :))) Да ви е сладко!