Споделено от кухнята на Elti: Самоков- град на творци

Самоков- град на творци

За да усети човек духа и красотата на Самоков трябва да е запознат с историята на този добре развит някога и съвсем обикновен сега град. Но до колко може да се нарече обикновен един град, който носи наследствените белези на минал разцвет? Град на творци, така го наричам. Заради Самоковската художествена школа и нейните майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари, които пренасят своето творчество върху стените на десетки църкви и манастири в цялата страна. Нищо, че името му казват е дошло от механичните чукове за добив на желязо, наречени "самокови" (от само кове).

В Самоков мирише на изкуство, на чист планински въздух, на живот и спокойствие едновременно. И в къщата, в която отсядаме, мирише на изкуство, заредена е с докосващ творчески заряд (за нея в края на публикацията). За това усещам този град имено така, като град на творци.

Разхождайки се по улиците видях къщи със забележителна архитектура - някои реставрирани и красиви в своя възрожденски стил, други изоставени, тъжни... опиличих ги на стари аристократки (има дух, няма облик и въпреки това пленяват с историята, която крият под срутените покриви и напуканите мазилки). И тук (и не само тук) ми идва питанката - как някои народи от един камък правят история, а ние от богата история не оставяме камък върху камък???

Видяхме само част от забележителностите на Самоков (ще сложа и стари снимки на някои от местата), но определено е град, който препоръчвам да се посети и усети.

Започвам с един от символите - Голямата чешма (повече информация на сайта на музея)

Самоков - голямата чешма

Чадър чешма

Паметник на Константин Фотинов

Читалището

Църква "Свети Николай Чудотворец"

Кокошковата къща -
реставрираната (или по-скоро изградена наново) къща на д-р Кокошков, един от първите кметове на града.
В момента действащ ресторант и хотел

ул. Захари Зограф

Парк Туристическа градина, 2019

Парк Крайискърец, 2019

Снежен Самоков, януари 2019

Байракли джамия

Набелязала съм си още места, които да видим, като Сарафската къща, Графичната база, Историческия музей, Бельова църква, етнографски комплекс "Самоковото", екопътека "Лаго" и други.

Близостта на града до Боровец го прави предпочитана дестинация за зимата, но съм си обещала да дойда и лятото.

За място за похапване след разходките препоръчвам механа "Старата къща", която за съжаление не работеше при последното ни посещение, но се надявам причината да е извънредното положение. Обожавам плоските им хлебчета със сусам.