Сладкиш "Картофена нива"

Кулинарен експеримент е, но стана добър.

Видях в интернет снимка на сладкиш "пинг-понг" от Вики , но в блога й не открих рецептата. Заимствах идеята, сетих се и за любимите картофени бонбони от Бети и сладкишът стана интересна комбинация от пухкав шоколадов кекс и плътни кокосово-картофени акценти.

Сладкиш "Картофена нива"
	Продукти: За картофената смес: 400 г картофи 300 г пудра захар 80 г кокосови стърготини За кекса: 220 г захар 60 мл олио 70 г масло 4 яйца 200 г заквасена сметана 10 г бакпулвер 300 г (2 ч.ч.) брашно 2 с.л. какао (отново ползвах рецептата за сливовия кекс) За глазурата: 180 г млечен шоколад 100 мл прясно мляко + 50 мл подсладено кондензирано 20 г масло
Приготвяне:
Да "посадим" картофите :)	Сваряваме картофите, обелваме ги, намачкваме с вилица. Добавяме захарта и кокосовите стърготини. Разбъркваме. В тава с диаметър 28-30 см слагаме хартия за печене. Част от сместа оформяме на дебели пръчици, които подреждаме на пръстени в тавата. (От другата част правим топчета за декорация - ще ги видите по-надолу)
"Картофената нива" по залез :)	Разбиваме захарта, олиото и мекото масло. Добавяме яйцата (едно след друго), като след всяко разбиваме до неговото поемане. Слагаме сметаната и пак разбиваме за кратко. Ръсим част от брашното, бакпулвера и какаото. Разбъркваме. Добавяме останалото брашно и пак разбъркваме. Изсипваме кексовата смес върху картофените пръстени в тавата. Печем в предварително нагрята до 180 градуса (С) фурна.
Преди да сложим глазурата	Върху изстиналия сладкиш подреждаме малки топчета, направени от останалата картофена смес.
Готов за нарязване	Заливаме сладкиша с шоколадова глазура, направена при бавно загряване и постоянно разбъркване, до пълно разтопяване на шоколада и хубаво смесване на съставките. Наръсваме с кокосови стърготини. Източници: Идея оформление: Viki's blog Картофена смес: Вкусно с Бети Кексово тесто: Casa Perfetta
Да ви е сладко с Elti!

И Честит Имен Ден на всички прекрасни Екатерини! 

(Всичките, които познавам са прекрасни :))

Здраве и обич ви желая! 

Другото е като подправките - кой каквото и колкото обича,

според разбиранията си за живота 

или казано на кулинарен език "на вкус"!