Тетевен

Около Новогодишните празници ми се струпа повечко работа - физическа, психическа, такава, каквато обичам и такава, която бих минала по периферията, ако имаше кой друг да я свърши. Толкова чаках многото почивни дни, а реално не ги усетих като такива.

Почивката в Тетевен ми беше подарък, тактически ход от страна на дъщеря ми, която искаше да празнува имения си ден у дома :). Хитро съчетание на две желания и всички оставаме доволни, нали това е важно.

В Тетевен съм за първи път и противно на очакванията ми, този малък планински град не е от типа "пенсионер". В тази категория слагам градовете, които са тихи, спокойни и идеални за кратка почивка, но които не бих избрала за живеене (поне не още :)).

И времето беше приятно слънчево. Радвах му се, че в Перник и София два дни се търсех в гъста мъгла.
Места за разходка има много (за хубаво време), но ние основно "карахме" по реката и пешеходната зона.

Има такива магазинчета, за които времето е спряло. Но и тук не ги е подминала "модата" с дрехи втора употреба. Отдавна не бях виждала надпис "получаваме стока" и хора, които чакат на опашка за тази стока. Тук го видях и се върнах в едно старо време.
(Сетих се за царевичните пръчици, че като дете най-много съм висяла на такава опашка :))

На Ивановден имаше надбягване ли, шествие ли, просто някакво забавление с коне. Хванах ги в обектива, когато минаха през площада. Стана шумно и се събраха повечко хора, за около 15 минути, после всичко утихна сякаш не е било. Спокойствието на града отново приюти жадната ми за отмора душа.

Зимата (без сняг) не е най-подходящия сезон за снимки, а и аз учудващо нямах желание да снимам. Но все пак... за архивите - хубави, лоши, да има.

Най ме радваха огрятите от слънцето върхове - Острич (на който се забелязваше и параклиса Покров Богородичен), връх Червен (с отвесните си скали) и Трескавец. От другата страна на реката беше по - усойно и зимата си се усещаше като такава. Представих си градчето отрупано със сняг, пролетно или в началото на лятото - тогава мисля, че разкрива истинската си красота. Сега малко сивееше. Но и през сивотата се вижда, че е красив. Хареса ми.

Хвърлихме и един поглед на Рибарица, да видим какво се е променило за 10 години. "Инспектирахме" само главната улица, набързо. Два, три нови хотела, два от които не действащи, един параклис и това май беше новото.

И пак се върнахме в Тетевен.
Приятели, запознати с кулинарното ми хоби, ме посъветваха да опитам тетевенска саламура. Е, да, ама не я опитах. Нямаше да си подхожда с печеното сирене с мед и орехи, от което трудно се отказвам, както и с чушките бюрек, които са задължителни и няма град, в който да съм била и да не съм опитала местния им вариант.

Като се прибрахме пак си направих от това топло медено сирене, което в Тетевен наричаха

Медница

Продукти:
Бяло саламурено сирене (примерно 200 г)
Пчелен мед (около 2 с.л.)
Орехови ядки (едро счукани, но може и цели)
Сух босилек

Сирене с мед, орехи и босилек преди печене

Поставяме сиренето, нарязано на кубчета, в огнеупорна чиния.
Заливаме го с меда.
Отгоре слагаме орехите и поръсваме с босилек.
Запичаме във фурната на горен реотан или грил (като внимаваме да не прегорим орехите).

Щях да забравя да спомена и хотел "Тетевен", в който бяхме отседнали. Приятно местенце, на добро място, чисто и уютно като цяло. Стаята ни беше с изглед към вътрешния двор, никаква гледка, леко потискащо, а и без тераса. Но пък за добро - разхождахме се повечко и дишахме чистия тетевенски въздух.