Какво е да ти подарят пролет

Празнувахме рождения ден на съпруга ми в Сандански и Копривщица. Невъзможно или налудничаво може да ви звучи, като погледнете картата, но така се получи.
Моят подарък беше Копривщица и любимият ми комплекс Дюлгерите. Изненадата от приятелите беше Сандански. И така празнувахме три дни, като в приказките (някой може да направи друго сравнение :))

В Сандански беше истинска, зелена и нацъфтяла пролет. Хубавото време беше като подарък за рожденика, а ние намазахме покрай него :) Още повече, че предната седмица в Перник чистихме сняг.

В парк Сандански

Хотелът ни беше в съседство с парка и разходките ме зареждаха с неописуема красота. И преди съм била в Сандански, но горещото лято, което уцелихме тогава, пази спомени само за жегата. Пролетта си е съвсем друго усещане. Мирис на нов живот. Каквото и да напиша за нея, все някой ще го е казал преди мен, за това ще си спестя думите за природните картини. И ще ви ги покажа в снимки:

Магнолия

Магнолиите ме очароваха.

В парк Сандански

В парк Сандански

Имаше ярко жълти, наситено зелени и розови петна в пейзажа.

В парк Сандански

В парк Сандански

В парк Сандански

Бялото идваше от магнолиите, цъфналите сливи и върховете на Пирин.

Мелник, Роженският манастир и Рупите ги наместихме в съботния план:

Мелник

Роженски манастир

Рожен

Рупите

Рупите

И още една от кръчмите, включени в проекта "100 национални кръчми на България" ми удари печат в книжката. Това е Роженски хан. Маслен боб, чушки бюрек и топли домашни хлебчета, тип тутманик - това успях да опитам от менюто :) А, и домашната им торта - неугледна, но много вкусна. Не го подминавайте, ако се окажете в Рожен. Точно в началото е - първата къща-мотел, вляво.

Роженски хан

В неделя взехме на екс пътя Сандански - Копривщица. Градове, различни по дух, но очарователни сами по себе си.

Копривщица

Копривщица

И въпреки, че вече писах за Копривщица и комплекс Дюлгерите, не мога да не повторя, потретя и т.н. за тази моя нова туристическа любов :)

Изглед от комплекс Дюлгерите

Племеничето ми ме навиваше как хубаво ще си живеем в тези къщички, искаше да се преместим там, в комплекс Дюлгерите :))

И въпреки, че работната седмица започна на пълни обороти, все още не може да замете приятното състояние на душата ми. Дори се хващам, как се усмихвам по-често на клиентите, не по протокол, а от сърце.
По пътя за вкъщи пак минахме през Панагюрище. Местата са познати, но винаги разкриващи нещо ново.

При туристически заслон "Кулата"

Панагюрище

Ако сте стигнали до края на тази дъъълга публикация, се надявам, че е защото ви е било приятно. И ви пожелавам хубави дни, с повече поводи за усмивка и добро настроение.

По време на екскурзията, в главата ми се беше запечатал един откъс, от последната книга, която прочетох:

Проста истина, нали? И в още един цитат, от същата книга се казва: "Предаването на спомените е най-яката подпора на крехкия мост, който ни обединява като хора.
Съхраненото в сърцата ни, представлява най-могъщата част от нашата човечност."