Делчево - над мъглата, над нещата

Скътано в гънките на южен Пирин, с амфитеатрално разположени къщички, на 9 км от Гоце Делчев. Пътят до там е планински, стръмен, с много завои, но добре асфалтиран и толкова живописен.

Тръгнахме към обяд, но есенната мъгла все още се беше изтегнала мързеливо на пътя. И сякаш пътуваш в посока над облаците, издигаш се и се "изтягаш" на свой ред, като на меко дюшече, меко ти е на погледа някак.
Отдавна го бях набелязала, но нямахме път в тази посока. Сега си отворихме, с избора ми на Garmen Hills, като място за почивка.

Селцето е красиво, с характерното усещане за безвремие и липса на проблеми. Сякаш е независимо и далечно, съществуващо в своята си хармония и изправено над нещата, в синхрон със заобикалящата го природата.

Надморската височина е 1050 м, уличките катерливи и калдъръмени. Градските ни дечица, дето и по гладки улици се спъват, тук не ги изпускахме от ръка. Направихме една кръгова обиколка:

И пак се потопихме в пейзажната гледка от площада. Гоце Делчев се показа.

Отбихме се и в най-новото попълнение на 100-те Национални кръчми - Шапковатъ кръчмъ. Но книжката ми е от старите, та останах без печат.

Селцето си заслужава да се види, да се вдиша, да се почувства. Да чуеш бавното и едва доловимо "тик-так" на неговото време, да се потопиш в неговото спокойствие, да откраднеш един лечебен масаж за душата си, защото в крайна сметка пак трябва да се върнеш в големия, "наелектризиран" от напрежение град.

Подобни публикации: 

• Шоколадови къпкейкчета с карамел и време за безвремие
• Копривщица
• Пълнени зеленчуци с боб и забежка в троянския Балкан