Изпечено с любов Babà al rum

Още усещах аромата от фурната на "Изпечено с любов - първа част", когато си избрах какво да има в следващата част. Нещо, което много отдавна исках да направя - сиропирани мъфини, по рецепта на Ивана. Истинското им име е Babà al rum (бабà с ром) или по нейните думи "един полски сладкиш, останал завинаги в Неапол).

"Изпечено с любов"

Babà al rum (бабà с ром)

при мен с коняк

Източник: "С нож и вилица в ръка"

Записвам рецептата по оригинал и давам промените, поясненията в скобките:

Продукти:
за тестото: 

• 250 гр. брашно 
• 125 гр. краве масло (което заместих с 50 г масло + 70 мл олио)
• 40 мл. прясно мляко 
• 25 гр. захар 
• 12 гр. мая от кубче 
• 3 жълтъка (използвах 1 цяло яйце) 
• 1 ч.л. ванилена захар (на Belbake) 
• кората на 1 лимон (пропуснах)
• щипка сол 

за сиропа:

• 600 мл. вода 
• 400 гр. захар 
• 200 мл. ром (заместих с коняк, но не промених името на Babà al cognac)
• кората на 1 лимон (заместих с 1 ч.л. смес от подправки на Belbake (за меденки, коледни сладки))

за намазване:

• 2-3 с.л. кайсиев мармалад (използвах мед и оставих по желание, който иска да си ги залива)

Приготвяне:

На тестото:

• Добавете към млякото 75 мл топла вода, проверете температурата (трябва да е приятно хладка сместа) и сложете маята. Изчакайте да се разтвори.
• Сложете в купа 150 г от брашното и залейте с маята. Разбъркайте, после покрийте купата и оставете на топло да шупне.
• Към шупналата вече смес добавете яйцето, солта и захарта. Разбъркайте до еднородна смес.
• Затоплете заедно олиото и маслото (да не е много горещо).
• След това добавете половината от мазнината (60 мл) към тестото. Пак разбъркайте хубаво и малко по-продължително, до поемане на мазнината.
• Наръсете отгоре останалото брашно, ванилията и пак разбъркайте.
• Към полученото тесто добавете останалата мазнина. Получава се меко, леко лепнещо тесто.
• Оставете тестото на топло да втаса.
• През това време подгответе формичките за печене и сварете сиропа.

За сиропа:

• Сложете всички продукти за сиропа в подходящ съд и варете 5 минути. Отстранете от котлона и оставете да изстине.

Отново към тестото:

• Сладкишът може да изпечете в метални чашки за крем карамел или в силиконови форми за кексчета и мъфини. Ако ползвате метални ги намажете с олио и посипете с брашно. Силиконовите не се мажат.
• С потопени в мазнина ръце, късайте топки от втасалото тесто и поставете във формичките за печене, като съобразите тестото да стига малко под ръба (1 см).
•  Оставете ги за 10-ина минути (може и повече) на топличко, да втасат още веднъж.
• През това време загрейте фурната на 170 - 180 (С) градуса.
• Поставете кексчетата в загрятата вече фурна и изпечете до готовност (времето зависи от големината на използваните формички)
• Готовите кексчета извадете още топли от формите и оставете да се охладят на решетка.
• След това потапяйте едно след друго в охладения захарен сироп, за около минута.
• Извадете и подредете в поднос или голяма чиния.
• Ако ви остане сироп, полейте сладкишчетата с него.

Сервирах ги с крем от маскарпоне, заквасена сметана, ванилия и мед. Захарни декорации за цвят и едно канелено дърво, с клони от бадеми.
Това последното повече на кактус ми бие, но замисълът беше дърво (като дом на хвъркатите:)).

Много ми напомниха на старите мелчета, макар през цялото време да си мислех, че опитвайки ги, ще свържа вкуса с този на саварините. Истината е, че колкото и рецепти да съм опитвала за мелчета все нещо беше различно от оня вкус, който помня от детството. А това, с чуждото име, направо ме изненада. Нищо, че я няма специфичната плънка за мелчета. Подправките в сиропа и самото тесто вършат специфичната работа по асоциацията.

Препоръчвам рецептата и благодаря на Ивана, че ме накара отново да се "наредя" на училищната лафка за мелчета ;)