Желе от дюли

Когато правя сладко от дюли, "отпадъците" ми служат за желе. Тази част от плода със семките не я изхвърлям, точно тя съдържа най-много пектин, благодарение на който се случва и желирането.

Желето от дюли знам, че е полезно при кашлица. Ние превантивно си го консумираме и без някаква конкретна здравословна причина, просто защото е много ароматно и вкусно.

И така, след като съм отделила плода за сладко, грубата част със семките нарязвам на парчета.

Поставям в тенджера и заливам с вода, колкото да ги покрие.

Варя около 40 - 45 минути на слаб котлон, под капак, за да не изври бързо, бързо цялата течност. На дюлата и трябва около 30 минути за да омекне. Но оставям сместа да ври още 10 минути след това омекване.

Прецеждам течността, без да пасирам, претривам или мачкам плодовете. Само водичката прецеждам.
Меря колко течност е останала и добавям захар. На 1 литър течност слагам 800 г захар.
Отново слагам на котлона и варя до сгъстяване. Но не много, да не стои като гъст захарен сироп, че изстине ли не става да се гребе с лъжица, с нож трябва да се реже. За това внимавам с гъстотата. За мен е по-добре рядко, в тоя случай, отколкото прекалено гъсто. Рядкото и на сок мога да го направя, с малко разреждане с вода.

Насипвам горещото желе в сухи буркани, затварям и обръщам с капачките надолу. Една купичка винаги оставям за проба.

------

Качвам снимки и от есента на 2020 г. Дюлите бяха добре узрели (хубава, топла есен беше тук при нас). Варих малко по-дълго, цвета на желето стана кехлибарен към червен. Може и с лъжица да се гребе и с нож да се нареже. Удоволствие за сетивата - и аромат, и вид, и вкус. 

Желе от дюли

Желе от дюли