Появата на новото човече, бабиното внуче, тотално промени и навиците ми, и приоритетите, и аромата на цялата къща. Мирисът на манджи се замести с най-прекрасното ухание, това на бебе. Изведнъж спря да ми се готви и все си търся някаква работа около бебока. Било къпане, било гладене, било просто да го подундуркам. Рискът да се превърна в досадна бабка е огромен, но младите (за щастие) още ме търпят :).
Добре, че дойде време за погачка, за да остави баба внуче и да наметне кухненска престилка.
Традицията е такава, стара традиция при това - за новородено да се чупи сладка пита. За да е здраво детето, да има лек, мек и сладък живот.
Първият въпрос, който ни изникна беше:
На кой ден след раждането се чупи погача за бебе?
Някъде е прието да се прави в неделята, преди навършване на 40 дена, другаде пък в неделята след навършване на 40 дена. Не знам как е правилно. В интернет има привърженици и на двата варианта. Според мен би било по-правилно да се изчака да минат тези 40 дни и в първата неделя след това да се направи тържеството. Поразпитах обаче близки и приятели и направихме погачката в неделята преди 40 дена (послушах ги въпреки моите разбирания).В миналото се е смятало, че първите 40 дни са критичните дни, които трябва да минат, за да поукрепне детето. До 40 дни бебето не се е изнасяло навън, не са влизали външни хора в дома и праните му дрешки се прибирали от простора по светло (да не ги близва залез). Много от нещата се променят с годините, а така ми се иска с традициите да се случва това "предай нататък" и да се помнят.
В тази публикация ще разкажа за подготовката, менюто, ритуалите и цялото вълнение около нашето празнуване погача за бебе.
loading...