Това не е сладкиш, който бих правила в редовна неделна сутрин (още повече, ако съм планувала да имам и лично свободно време). По-трудоемък е, с повече продукти, но си има история и Коледа беше добър повод да се поровя в спомените и да тествам отново рецептата.
В една стара готварска книга, от 60-те години на миналия век, снимка (цветна при това) на Киевски тимбал ме блазни от около 25 - 30 години. Когато бях на 10-11 години уверено (!) реших, че е време да опитам рецептата и да спретна изненада. И получих първия си кулинарен урок под формата на провал. Ако не ви се чете историята прескочете направо на продуктите.
- - -
Но ако ви е любопитно ще ви кажа, че за първи път месих около 1 кг козуначено тесто, а в ръцете на дете това си е страшно много. Пекох в една мамина тенджера, толкова дълго, че пропуснах играта на ръбче, после на ластик и до колкото си спомням стигнах чак за вечерната игра на федербал. А лошото е, че така и не го изпекох успешно - загоряла кора (поне се сетих да я изрежа), глетава вътрешност, а и кой да ми каже, че сиропът няма да попие в това глетаво подобие на козунак. Варих крем с домашно мляко, тогава си беше истинско, гъсто и взе, че загоря. Многото ванилии, които му наблъсках изобщо не замаскираха проблема. По рецепта трябваше да е със сметана, но в ония времена я имаше само в софийските хали, а и не беше от продуктите, които ползвахме често. Финалът беше с отчайващ външен вид - ако може да си представите приклекнала основа, разтечен крем, килната куличка и липса на каквато и да е декорация. За загорелите съдове не искам да си спомням. За това, какъв е бил вкусът, нямам и представа - не само, че не исках да го опитам, но не исках да виждам и чувам за киевски тимбал. За сметка на това мама и татко до ден днешен го споменават като мил и вкусен спомен.
Сега, тази рецепта, която ще запиша не е истинската, защото снимката на страничката, от оная стара готварска книга, изчезна от телефона ми. Тук за основата използвах панетоне, по рецепта на Йоана Петрова (леко изменена). Кремът е с любимата ми руска сгущьонка, сметана, шоколад и още едни любими бонбонки Криспело.
Панетоне с крем (Киевски тимбал)
Продукти:
За тестото:
600 г брашно + допълнително за омесване
150 г захар
10 г суха мая за хляб
1/2 чаена лъжица сол
настъргана кора от 1 лимон
настъргана кора от 1 портокал
2 ванилии на прах
250 мл топло прясно мляко
50 г мед
3 яйца
100 г свинска мас + 100мл олио
150 г стафиди
150 г сушен касис (или сушени ягоди)
100 мл коняк (ром)
За крема:
250 г маскарпоне
300 г подсладено кондензирано мляко (Сгущьонка)
120 г бял шоколад
50 - 70 г бонбони "Криспело"
1 ч.л. бурбонска ванилия на прах
За украса:
200 мл течна сладкарска сметана
ягодово сладко
Приготвяне:
Замесваме тесто, подобно на козуначено
Стафидите и сушения касис заливаме с коняка и загряваме на слаб котлон. Отстраняваме веднага щом кипне и оставяме плодовете да киснат в алкохола.
Олиото и свинската мас също загряваме.
В голяма купа смесваме пресятото брашно, захарта, солта, настърганата кора от цитрусите и ванилията.
Маята изсипваме в топлото мляко. Изчакваме да се разтвори. След това добавяме и меда. Разбъркваме.
Яйцата разбиваме с телена бъркалка и към тях добавяме млякото с маята и меда.
Течните съставки прибавяме към сухите и замесваме много меко тесто.
В него, по малко се добавя от мазнината (мас + олио), но хладка, не гореща.
Омесваме добре, докато мазнината се поеме от тестото.
Накрая добавяме и изцедените сушени плодове.
Полученото тесто (по-рядко и меко е от козуначено) прехвърляме в голям съд, намазан с мазнина и оставяме да втаса на топличко (трябва му около 3 часа време или докато утрои обема си)
След това премесваме набързо с малко брашно и прехвърляме тестото във висок съд, в който ще печем панетонето, с диаметър 20 см., в който предварително сме поставили хартия за печене (за дъното изрязваме кръг, по стените - дълъг правоъгълник)
Оставяме да втаса за втори път, докато удвои обема си.
Фурна се загрява на 180 - 190 градуса (С).
Поставяме съда с тестото и печем около 1 час и 30 минути, като следим да не прегорим коричката и при нужда поставяме отгоре алуминиево фолио.
Обръщаме
Оставяме леко да се охлади панетонето, в съда, в който сме пекли.
След това внимателно изваждаме от формата и оставяме на решетка до пълно изстиване.
С остър нож изравняваме повърхността и изрязваме конусовидно средата.
По желание може да сиропираме с лек захарен сироп (2 части вода:1 част захар) - аз пропуснах тази стъпка.
За крема загряваме кондензираното мляко на водна баня и в него поставяме начупения шоколад. Бъркаме до пълното му разтопяване.
Отстраняваме от котлона и оставяме да се охлади.
Разбиваме сиренето маскарпоне, добавяме ванилията и охладеното кондензирано мляко с шоколада.
Бонбоните Криспело нарязваме на филийки и слагаме в крема.
Разбъркваме.
С тази смес пълним конусовидната дупка, изрязана в панетонето.
Отгоре поставяме конусчето, с върха нагоре.
Намазваме с останалия крем куличката и горната част на сладкиша.
Разбиваме с миксер сметаната и украсяваме с помощта на шприц.
Разполовяваме по диагонал няколко бонбони Криспело и използваме за декорация.
Слагаме тук там ягоди от сладко.
Оставяме на студено поне 12 часа.
Да ви е сладко с Elti!
При разрязване по-удобно е да свалите конусчето. Кремът се стяга и дори да не стои добре, то поне може да се намаже върху отрязаното парче. Комбинацията е от ония сладости, за които чакаш цяла година, за да ги опиташ отново.
Аз нямах търпение да отнеса един по-дебел резен на мама и тате, хем да върна спомена, хем да се похваля с успешен киевски тимбал. Но се оказах съвсем неподготвена да чуя, че оня, от детството, им е бил по-вкусен :)
Рецептата за панетонето е много хубава, за което благодаря на Йоана!
Явно много изоставам в графика с коледните бисквитки, щом дъщеря ми се зае да сложи началото и да направи първата доза сладки-ореховки. Но вместо да ги приберем за Коледа, ги изядохме до нулата - това добре, доказателство е, че се справи чудесно. Но сега я чака втора доза и ето, че научи урока защо мама се мотае до последния ден и не бърза да прави сладки предварително :) Насочих я към рецептата на Йоли - достатъчно лесна е и съвсем в зоната на кулинарните й възможности.
Продукти:
150 г орехи
160 г захар (кристална или пудра)
2 яйца
50 г брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сол
1 ванилия на прах
по желание - филирани бадеми за поръсване
Приготвяне:
Поставяме орехите в купата на кухненски робот с приставка нож и смиламе на дребно (или ползваме мелничка за орехи).
След това към орехите добавяме 100г захар, ванилията, брашното, бакпулвера, солта и 2 жълтъка. С няколко завъртания (с робота или лъжица) смесваме всички съставки.
Разбиваме белтъците с 60 г захар на плътен сняг.
Слагаме около 2 - 3 с.л. от ореховата смес в белтъците и разбъркваме. После още няколко лъжици и пак разбъркваме. И така докато цялата орехова смес прехвърлим при белтъците. (Обратното - белтъците към ореховата смес също ще стане)
Загряваме фурната на 170 градуса (С).
В тава поставяме хартия за печене.
С лъжица загребваме от сместа и изсипваме на купчинки върху хартията.
По желание ръсим с филирани бадеми или бодваме цяло орехче.
Печем ореховките от 8 до 15 минути (зависи от фурната, така, че ги поглеждайте след 5-тата минута. Тези, които пекохме по-дълго станаха по-хрупкави).
В рецептата промених количеството брашно, спрямо оригиналната, от 30 на 50 г, защото яйцата ми бяха големи. От там бакпулвера, солта и захарта също скочиха.
Получиха се много вкусни ореховки, обнадеждаващ дебют на новака в сладкарското изкуство.
Ако обичате крем, много крем, това предложение е за вас.
Тиквата играе ролята на блат, но пак кремест и мек, защото няма брашно, яйца и други сплотяващи съставки. Кремът е с кокосово мляко, оризово брашно и жълтъци. А белтъците са в ролята на нежно, снежно одеяло.
Крем - сладкиш с тиква
Продукти:
За основата:
700 г почистена сурова тиква
3 - 4 с.л. захар
1 ванилия на прах
2 с.л. олио
3 с.л. разтопено масло
За крема:
400 г кокосово мляко (82%)
400 мл вода + 1 ч.ч. за разтваряне на брашното
250 г оризово брашно
160 г захар
2 - 3 жълтъка
За белтъчната коричка:
2 - 3 белтъка
6 с.л. захар
Приготвяне:
Настържете тиквата на едро ренде.
Сложете я в тава (28 см), разпределете я равномерно по дъното. Наръсете отгоре ванилията, 3 - 4 с.л. захар, 2 с.л. олио и 3 с.л. разтопено масло.
Сложете тавата във фурната и изпечете тиквата до омекване на 220 - 230 градуса (С). Ако пусне вода, намалете температурата на фурната и изчакайте да се изпари цялата течност.
Докато се пече тиквата направете крема:
Разбийте белтъците на сняг заедно със захарта.
Разбийте 2 - 3 жълтъка с 2 с.л. захар
Смесете кокосовото мляко с 400 мл вода, останалата захар и поставете на котлона да кипне.
Разбийте оризовото брашно с 1 чаша вода (на кашичка).
Смесете жълтъците и оризовата каша.
Отстранете кокосовото мляко от котлона и добавете сместа с жълтъците и оризовото брашно, като бъркате непрекъснато.
Върнете на котлона и варете до сгъстяване (кремът става доста гъст). (Дадох му минутка време да поври заедно с оризовото брашно и не спирах да бъркам.)
Отстранете от котлона и по желание разбийте крема с миксер.
Извадете готовата тиква от фурната и изсипете отгоре кокосово-оризовия крем. Нанесете слой белтъчен сняг и върнете във фурната.
Печете до лек карамелен цвят на белтъците.
Извадете сладкиша и оставете да изстине напълно. Сложете в хладилник до пълно стягане. След това... знаете технологията :)
Разбитите белтъци, може да сложите в крема и тогава ще си спестите последното печене. Ако решите да ползвате този начин, то след като отстраните крема от котлона, добавяте белтъците (направо в горещия крем) и разбивате с миксер. Въпреки, че технологията е "груба" в сравнение с правилото бавно и нежно, с шпатула да се вкарват белтъците, за да останат въздушни, то кремът става бухнал и лек.
Да ви е сладко :)
--------------
Дата: 20.02.2014
Вариант 2 - постен
Разлика в крема:
Сварете крем от кокосовото мляко и оризовото брашно.
Изчакайте малко да се охлади и го разбийте с миксер.
След това го изсипете върху печената тиква (в този вариант е нарязана и печена на кубчета със захар и мед).
Може да разпределите тиквата по чашки и отгоре да нанесете от крема с шприц.
Цветето е от три кръгли питки, с 2 кръгчета колбас между тях. Нарязано като на долната снимка. И после оформени чрез усукване. Идеята е от същия източник. Там може да видите подробни снимки.
Избрахте ли си рецепта за приготвяне на риба? Аз още се колебая между 3 - 4 и накрая мисля да си тегля томболка :) Търсих и уроци как се хваща златна рибка, но не намерих, няма, никой не споделя такива хитринки.
Днес искам да поздравя всички именици - да им пожелая здраве, попътен вятър и сбъдване на всички мечти (с или без златна рибка).
А докато умувам върху избора на рибна рецепта ще запиша набързо една за салата - лесна (и чудесна). С три продукта - сушени чушки, боб и лук.
Зимна салата
Продукти:
10 - 11 бр. сушени чушки
400 г боб от консерва (червен или бял)
2 стръка праз лук
олио, сол, оцет - на вкус
Начин на приготвяне:
Сложете на котлона тенджерка с вода и изчакайте да кипне.
Измийте чушките.
Сложете ги във врящата вода и изчакайте да омекнат
През това време почистете и нарежете лука
Отцедете чушките. Отстранете дръжките и семките (в случай, че си имат).
Нарежете чушките на едри парчета, сложете малко олио и пасирайте (в блендер или кухненски робот). Не ги правете на гладко пюре, трябва да се усещат парчетата чушки.
Сложете в купа пасираните чушки, изцедения боб и нарязания лук.
Овкусете със сол, оцет и разбъркайте.
Добавете още малко олио и пак разбъркайте.
Салата с боб, лук и сушени чушки
По Празниците (и не само) очаквайте малко и ще получите много.
Големите очаквания водят до разочарования - а какво му трябва всъщност на човек?
Хубаво настроение и не забравяйте да се усмихвате!
В последния ден от ноември празничното настроение е с един градус нагоре (обратно пропорционално на синоптичната прогноза). И както си имаме и сняг, и студ предколедните звънчета дрънкат в главата ми по-ясно (надявам се да са звънчетата ;)). Декември е най-любимият ми зимен месец. След него зимата може да си тръгва :)) Но декември го искам снежен, много снежен, най-снежен и умерено студен :) Това, дето написах до тук, няма нищо общо с рецептата, която се каня да публикувам, но като видях на календара числото 30, плюс това, че пред мен са два почивни дни, ми стана едно... бъбриво :))
Рецепти за тарти с круши съм срещала често, т.е. познати са ми, но ключовият момент е кога точно ще погалят погледа ми. Като тази, която видях и направих веднага.
(Вместо "източник" си мисля дали да не използвам вече "заразно зло" :) Много зле ми се отразяват всички вкусотии, които ме заразяват с лакомия само чрез снимки. Знам, знам, че проблема си е мой :) )
Продукти за тестото:
190 г брашно
65 г кристална захар
110 г масло
1 яйце
Щипка сол
Продукти за плънката:
85 г масло
40 г кристална захар
2 с.л. мед
1 яйце
1 с.л. (с връх) заквасена сметана
130 г смлени орехи (бадеми)
2 с.л. (с връх) брашно
1 прах ванилия
3 круши
1 с.л. мед (за намазване)
За декорация:
Орехи (филирани бадеми) и пудра захар
Начин на приготвяне:
На тестото
Изсипете в купа брашното, добавете солта, захарта и студеното масло, нарязано на дребни парчета.
С ръка започнете да претривате маслото и брашното, докато не се получат маслени трохи.
Добавете яйцето и омесете на плътно тесто.
Разточете тестото на кръгла платка (с диаметър 28см), върху лист пекарска хартия.
Преместете платката задно с хартията в тавичка (диаметър 26см), оформете кант (около 1 см висок) и приберете в хладилник за половин час.
Загрейте фурната на 180 (С).
Извадете тавичката от хладилника, след указаното време и печете около 15 минути (до леко порозовяване на крайчетата). (Върху тестото може да сложите фолио, отгоре да изсипете бобени зърна за тежест и да не се надига тестото. Пекох без да правя това. Само го надупчих с вилица.)
Съвет: всички продукти може да сложите заедно в купата на кухненски робот и да омесите с няколко завъртания.
2. На плънката
Затоплете маслото да стане меко. След това добавете захарта, меда и разбийте с миксер (или тел).
Добавете яйцето и пак разбийте.
След това сложете сметаната, смлените орехи (или бадеми), ванилията и разбъркайте.
Добавете брашното и бъркайте до пълното му поемане.
3. На тартата
Измитите и подсушени круши нарежете на 4. Отстранете семките и дръжките.
Извадете платката от фурната и внимателно изсипете отгоре плънката.
Нарежете крушите на тънки резенчета и подредете отгоре.
Върху крушите изсипете лъжица течен мед и поръсете с орехи.
Върнете във фурната и печете още 40-45 минути, без да променяте температурата.
Извадете, оставете да се охлади и сервирайте тартата поръсена с пудра захар.
Любимото ми време за кафе в неделя, а още повече с тарта ;)
Сутринта ме изненада в бяло. Природата направи показно как за една нощ може да се изтрие мръсотията и денят ти да започне на чисто. Много е красиво! Желанието да зарежа колата и да се разходя пеша до работата дойде с първия поглед през прозореца. Набързо прехвърлям в главата си ангажиментите и това, дали наистина мога да се вместя в графика пешеходно. Взимам и фотоапарата, макар с него да има реалната опасност да закъснея. Но времето ми става относително разтегливо понятие, когато ми е красиво.
Пътят ми минава през парка, вървя успоредно на реката и под клони, отрупани със сняг.
Бързам! Все пак не знам дали правилно пресметнах времето с екстрата снегоходене. Снимам безразборно и в крачка, без стратегия и специална гледна точка (измежду другото, точно така си представям и снимките с google glass. Като дойде ред да ги тествам, ще ви кажа дали съм била права :))
И после... денят се изниза в позната последователност. Тренирана години наред.
В службата... не, не, сега няма да акцентирам на службата. За нея друг път, когато най-после взема да си водя записки на куриозните въпроси, забавната терминология и други запомнящи се случки с клиенти. Понякога наистина е много весело.
Сега обаче искам да ви покажа как направих сравнително лесно (но не много бързо) комплект за чай. И кога, ако не сега, когато е толкова снежно. А и точно преди празниците, на някой може да му хареса идеята за подарък.
Избрах и купих кутийка с гладки стени, после канап и лепило Ц-200.
Кутийката реших да е за сушен билков чай, за това написах с молив "Tea".
Нанесох лепило точно по надписа и отгоре залепих канапа.
Декупажа ми е почти непознат, т.е. на теория разбирам нещата, но практиката ми е никаква.
За това избрах лесни елементи, от една салфетка с пеперуди.
Купих си специално лепило и лак за керамика - Porzellan Potch.
Намазах кутийката там, където определих, че ще кацне пеперудата. След това внимателно сложих и нея.
Изчаках да изсъхне и минах с лепилото и отгоре, върху мотива, за гланц.
Вторият елемент в комплекта е бурканче за мед - мъничко, керамично, тумбесто като гърненце.
И на него сложих пеперудка, изрязана от същата салфетката, като ползвах горното лепило.
Имаше указание как да изпека мотива и пекох на фурна (добре, че се сетих да махна силиконовото уплътнение на капачето).
След това измих, подсуших и напълних с домашен мед.
Купих и едно запарниче за чай под форма на чайник, да допълни картинката.
Всичко това исках да сложа в поднос, боядисан в бледожълто и с оскъден декупаж.
Купих акрилни бои (светло сива (тук грешката си е моя - мислех, че съм поръчала бяла) и жълта).
Боядисах подноса и оставих да изсъхне. Повторих още 3 - 4 пъти.
Около дръжките залепих малки елементи от салфетката, да подсказват, че става въпрос за комплект.
Избрах салфетка от плат, в подходящ цвят и пакет от любим чай.
Финални снимки, преди да го опаковам и да го изпратя на любим виртуален приятел, чак до Италия.
О, щях да забравя да споделя и за изпробването на новата трансферна техника.
Пуснах на лазерния принтер печат на онова кръгче с надпис "Споделено от кухнята на Elti", но в огледален вид (обработих го предварително).
Нанесох съвсем тънък слой от медиума на повърхността и на самия печат, после лепнах листа с надписа. Изчаках да изсъхне (на плат може да ползвате ютия за ускоряване на процеса, но аз лепих на дъното на дървения поднос и чаках).
След това с навлажняване на хартията се търка и отстранява. Остава само надписа от принтера.
Ето и самия печат на дъното на подноса
Време е за чай и царевичен кекс в тази приказна снежна вечер.
Шшшш-тт, откраднах от Ив, за да ви почерпя :))) Да ви е сладко!
